Лято, слънце, море, щастливи летовници, чайки, пуканки, пясъчни замъци, родители и деца, въздушни замъци, родители и деца, замъци, родители и деца, руини от замъци, родители и деца, пуканки. И още много пуканки. Това са участниците в трагикомедията, появяват се епизодично и циклично, и пак, и пак.
Н ...

Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа.
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...

[la versione italiana di “Edna balgarska roza” (Pasha Hristova)]
Orfeo d’oro 1970 (The Golden Orpheus 1970)
------------------------------------------------------------------------------
Анита Траверси - Една българска роза
[италианската версия на „Една българска роза” (Паша Христова)] ...

Глава 41. Зарождение трагедий.
Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - била снарядами дальнобойная ...

Като грейнали слънца
под лозниците стари
нацъфтели са безброй
жълти минзухари.
Те последният са цвят ...

А времето тече като река,
на суша и на студ не се поддава.
Заклещена в часовника стрелка,
не се обръща никога наляво.
И никога не мисли за обрат. ...

4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...

Коя си ти? И откъде дойде?
Изглеждаш по детински тъй невинна.
А покрай мене вятърът плете
от жълтите листа жилетка фина.
Наметна те и с нея засияха ...

Заваляха оставки навред,
да не вярваш – такава почтеност!
Как довчера бе всичко наред,
ала днес с първолашка прилежност
на морал го удариха тез – ...

Едно, две, три -
затвори очи. Мижи.
Кой, къде се скри, отгатни!
Четери, пет деца
крият се в различни места, ...

Сянката ти се е скрила в сляпата ми точка.
Очите ми са зяпнали зеници,
чакат да се впият, хапят и разкъсват.
Не чувам стъпките ти, тук ли си,
или това е някаква шега на Хадес? ...

1.
Знам сърдечен свиден кът...
Николай Лилиев
През две и двайсета видях
снагата ти. Полека идва ...

Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...

Какво е днес България?
Разцъфнало кокиче,
Тих пристан и жадуван бряг?
Подслонът под дъжда?
Дали слана попари я? ...

Сянката ти се е скрила в сляпата ми точка.
Очите ми са зяпнали зеници,
чакат да се впият, хапят и разкъсват.
Не чувам стъпките ти, тук ли си,
или това е някаква шега на Хадес? ...

любов когато
от любов избягва се —
се скръб наслагва

Стихчета
Много обичам да чета,
сутрин рано, късно вечерта.
Кога в радост, понякога в тъга,
с чаша вино мойте стихчета чета. ...

Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят ...

Кино. Обожавам да ходя на кино. Първия филм, който гледах, беше в детската детската градина и то за беля. Влюбих се в белия екран. И пак за беля - филм с пирати, папагал и русалка. Олеее, колко нощи в мечтите си съм бил пират(не сомалийски де, а от добрите със шпага и смело сърце, прекрасен, голям, ...

Тази история започна доста отдавна
с есенен щрих и дъждовен етюд.
Със случайно присъствие на нечия сватба.
Сред непознати лица в многогласен капчук.
Неангажиращо с мелодичните нотки ...

Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...

Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба.
По портата изби ръжда
и пътят в храстите се губи.
Зачерквам с драматичен жест ...

Някъде в Абсурдистан, тъмна стая, силуети...
КУКЛОВОДЪТ:
Разочарован съм, каква досада!
Макар ограбван, гледай го народа,
търпи в мизерия и кротко страда! ...

Поне за мъничко ела и поседни,
не няма да досаждам. Обещавам!
Не часове, а дълги, тъжни, мрачни дни,
откакто си отиде, съм такава.
Изписах аз за теб до хоризонта чак, ...

Аз съм тук – на единия край на морето.
Срещу мен хоризонтът блести.
Над косите ми синият ръб на небето
под горещото слънце виси.
Идвам сутрин на плажа и бързам да хвана ...

Поприседнали сме в селския хоремаг,.. едни гледат паяците по тавана,
други бистрят злободневната тема изборите,.. кой, как,... къде и защо...
- Сега тия новите, да вземат да изгонят всички стари,.. толкова време пърдят в меките
столове и нищо..- рече бай Петко Мустака патетично - Стига вече,.. да до ...

Изгубих се във времето! Отново!
Искахме промяна! Готово!
И преди да изтрезнея,
преди случката да проумея,
осъзнах с огромен страх: ...

Вълна тежка ме сполетя.
С мъка дълбока се разплаках.
Вещи излишни изхвърлих
И лек в себе си намерих.
Бягах, и болката от спомена, ...

Красиви цветове
Момичето във парка,
красиво и добро,
край цветната алея
разхожда се само. ...

Валят машини с бюлетини вътре,
валят и избори, и не от вчера,
и свобода след тях едва се тътри,
сънува, че е робство, и трепери
след толкова илюзии разбити, ...