Щастие ли?
То е простичко нещо -
сутрин и слънце с усмивки в лъчите.
Повод да можеш да гушнеш горещо.
В цветни балони да сложиш мечтите. ...

Ти в мен си тази котка светлосивата,
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.
И знам не ми е време за умиране, ...

Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...

За по - лека в бъдеще съдба,
без товар от минало обременена,
искрената прошка от Душа,
е чистата Енергия Благословена.
Да прощаваш искрено е Божи дар, ...

Нека простим!
Нека от гняв, омраза се освободим!
Нека простим!
Нека на чисто, напред продължим!
Нека простим! ...

Защо са му на българина
Великденски пости?
Той цяла година
перманентно си пости ...

Любовта е чувство, което, рано или късно, изпитва всеки един от нас. Известно е, че тя е способна да променя, да носи щастие и да сближава. Способна ли е обаче да издържа на всички пречки, пред които се изправяме, и възможно ли е да бъде съхранена?
Несъмнено любовта е сред най-висшите ценности. Това ...

Макар да се борех и ръмжах,
по пътя си да вдигах олелия,
така до днеска не успях
от нея някак си да се укрия.
Макар подмолно да следях ...

небесно е
да се
прощава
сърце се
в обич ...

Два народа… Два съседа.
Родни братя и… война!
Дълг! За Родину! Победа!
В Украинската земя.
Антихристи! Кремъл. НАТО. ...

Иван ритна с яд камъчето, сякаш то беше виновно за всичко, което му се случи. Огледа улицата и пресече. Картината още беше пред очите му, как го сочат с пръст съучениците му и викат „лъжец, лъжец“, а той побягна почервенял от срам и неудобство.
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа ма ...

"Историята на една снимка"
от Елена Михайлова
Виктор беше доволен от живота си дотук. Притежаваше собствен апартамент, добра работа ( мениджър на верига хотели), кола, истински приятели и семейство, което го обича.... Въпреки това чувстваше, че нещо му липсва. Чувстваше празнина и знаеше точно защо. ...

Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...

Заблудени от илюзиите свои, наши,
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.
А пред нас завърта се светът като на лента. ...

А навън вали,.. вали, тихо и кротко...
Събрахме се наборите е '' бомбоубежището'',.. така вече прекръстих скривалището срещу Ковида,.. хем е по-актуално, хем звучи научно....
Нарязах парче домашна сланина с праз, подправки и червен лют пипер, мотаеше се из хладилника от доста време, подарък от далеч ...

Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...

Ето че отново настъпва това време на годината, в което животът се възражда. Време на подем, радост и фини благоухания. Такава би трябвало да е пролетта на тази планета. Но истината е, че още е студено и цветята не искат да излизат от къщите си под земята. Тъмна и безплодна изглежда тя за поглед, кой ...

Ставащото сутрин слънце
огрява моите гърди
и времето е ясно,
облаците бавно
минават през моите очи, ...

Мартенски сняг – неочакван и късен,
зимата иска да върне назад,
без да ме пита, снежинките ръси
с бял, заскрежен от студа, водопад.
Нямам въпроси, снегът ми харесва, ...

Нали знаеш как понякога
отдавна миналите случки
седнали удобно в контражур
изведнъж извръщат
лице към светлината ...

/не по Яворов/
Мина за Минск замина.
Мина през мина.
Замина!
Амин... ...

Между корейците имаше все още някои неизяснени неща, но влиянието беше поделено между Дак Хо и Сео Юн по начин, които беше достатъчно справедлив. Лейди Смърт нямаше да се меси в сферите им на влияние, но те трябваше да и оказват съдействие при нужда. Малко по малко, бизнесът в Корея се разрастна до ...

Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...

Искаш ли тази нощ
да не спим,
заедно?
Да изгубим реалността
прониквайки дълбоко ...

Стои войник със жълто-синьо знаме
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."
Стои и няма мраз и глад за него. ...

Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...

Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...

И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...

С премъдрост, вяра
и надежда всичко до
любов се свежда!
..,...............................,...,......
друга редакция: ...

Ти спомняш ли си българино за Батак,
за онова старо време ти си спомни.
За кланетата, за ужасите си спомни пак,
и не забравяй историята, нея запомни.
За кървавият турски ятаган и зверовете, ...