Изплува днес всякаква гмеж,
ту в Бог, ту в рода се кълнат,
и с его са жадно за плът
и как ли се питаш да спреш,
емоциите дето кипят, ...

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. Все още минавах за „батко“ (уви, днес вече съм „чичко“), „Нокия“ 3310 все беше абсолютен хит на пазара за мобилни телефони, а в България познавахме само една-единствена социална мрежа – „Една жена каза“, в която приемаха без регистрация и ...

Погледна ме тя в един изоставен миг,
Отвъд моето сърце и днешний ден не бе вик!
О, Луна , загатнала в алюзия последни песни,
На раздяла безмълвни думи честни!
О, Луна, ...

НАВРЕД
Навсякъде кучета лаят
и мъдро щуреят щурци…
И в мен, и край мене из стаята
е някакъв дяволски цирк. ...

Превод: Красимир Тенев
Не гневя ориста, ще премина,
без да вдигам очи от пръстта.
В тънка нишка живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя. ...

Гая - Облаци от комари
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro La Cava, Gaia Gozzi (Gaia), Dario Lombardi, Federico Bertollini (Franco 126) & Giovanni De Sanctis
-------------------------------------------------------------------- ...

Ще се блъскаме и отдалечаваме.
Ще се събираме и ще се делим.
Ще се женим и развеждаме.
И май за жалост любовта ни не ще победи.
Ние сме просто твърде различни. ...

Всемирът сълзи отронва
кристални са - блестят
в небето за своите
деца пленени
в отровната клетка на ...

Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...

Съзирам те на онзи бряг – скалистия,
вълните дето в пяна се разбиват,
където вятър с нрава – напористия,
безжалостно сред мислите пробива.
Поглеждам пак, мираж не си ли – питам се, ...

"Е, крайно време е, брат, - ми Времето казва -
въпросът ти вече не е риторичен:
дали с целия себе си да се покажеш,
или поне - в улика за автентичност".
Простодушно и прямо - мъжка почерпка - ...

Ще те чакам там
Ще чакам там, от другата страна
когато тръгнеш към небитието.
Ще те посрещна да не си сама.
Душите ни ще скитат по небето ...

Ще те погледна и ще те отмина,
в очите ми сълзица от сърна,
ще блесне с тежко чувство на вина.
И ще размие не една година,
бохемски щедро ти ги подарих, ...

- Пиер, ..Пиер - извика Шарлот в съня си и се ококори...
- Да , тук съм,... какво сънува,.. наспа ли се..- попитах тихичко
- Сънувах, че си някъде пред мен,.. аз бягам да те стигна и все не успявам..- ръката й ме погали
по лицето, по гърдите ми,...продължи надолу - И защо сме се скрили под тези зави ...

Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...

повече лъже
отколкото може лъжи
да поеме

Иглата на Заразата
изражда бъдещия мутационен тийм -
послушковците на "проказата",
козируващи безропотно пред новия диктаторски режим.
Здраве - отчита се като порок ...

Отново някой ден кажи " Здравей! " .
Зарадвай изненадващо душата.
Мъглата на забравата разсей,
сърцето да усети топлината.
Копнея все да чуя твоя глас, ...

Този спомен е загубил цвета си с времето. Толкова, колкото избелялата черно-бяла снимка на стената. Жената на нея е облечена с тъмно кадифено сако и голямата му яка стига почти до гордата ѝ брадичка. Изглежда сякаш се е сгушила в нея, но затова пък раменете ѝ са широки и повдигнати от подплънките на ...

Да започнем живота сега
Във света на разбити мечти,
във света изтъкан от лъжи,
ти любов, светлина донеси,
ти надежда за мене бъди! ...

Помислих, че се връщаш вече,
прошушна старата стреха,
а то долитнало врабченце
да търси завет под дъжда.
Помислих, че се връщаш вече, ...

Ти знаеше добре за тях,
отвявяваха те неведнъж
сто бури. Ако те е страх,
ръката моя здраво дръж.
Че пакостливо съм дете, ...

БЯГ
Тя – лудата мисъл – препуска
през прашни, пустинни поля…
От нейния бяг побеля
без време главата ми пуста! ...

Как долетя, но се бързо стопи
бялата празнична снежност,
свежи снежинки в душата попих –
малки, невинни и нежни.
Черен асфалт, пясък, пръст и цимент ...

Понякога на човек му върви, понякога се жени…
хххх
Чете приятел мое черно стихотворение:
- Ах, докторе…
- Ах, докторе… ...

- Кой е ?!
Знаеше, че домът му е заграден с висока бетонна ограда от външния свят.
И отново това тихо почукване.
Отвори вратата и се огледа. Нощ. Луната осветяваше всичко с призрачна светлина, но навън нямаше никой.
Затвори и тръгна към стаята си. Влачеше крака от умора. Отново ден с много безсмисле ...

Щастлив съм - мога слънцето да видя,
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...

Продължаваше да вали вече цял следобед, меланхолично и някак умиротворително. Едрите дъждовни капки се спускаха монотонно от небето, което беше свъсило веждите си - гъстите сиви облаци, надвиснали като обвинение над големия град. По улиците му се виждаха само коли със запалени фарове, нарушаващи от ...

Какъв живот предлагат ни, живот на миди?!
Едни със бисерчета, други само свити във черупки
що си траят мълчаливо и ги хранят,
за тях сме просто тъпи гниди...

Чувствам се като вързана,
като безпомощна, като птица
със счупено крило,
като цвете което чака да бъде полято.
Чувствам се сякаш съм в тъмнина, ...

Какво обилно слънцепреливане,
без ни една убодена вена.
И прислушанията - небивали,
в кратко есенно изявление.
Аз, с висшегласие тихом пропускам ...

- Мога ли да ви помогна ?... - зад щанда стоеше млада жена, леко бухнали кестеняви коси, приветливо засмени очи, в дълбочината на които се бяха загнездили горчиви тъжни нотки, стройна фигура, облечена в приятна лятна рокля, показваща и скриваща издайнически неумолимия ход на годинките ...
- Ще может ...