Опушен бар. Кълбетата от дим
загадъчно размиват светлината.
Сред тях сме аз и ти - очи без грим,
танцуваме танго със самотата.
Акордеон изплака тъжен звук, ...

Беше толкова отдавна, толкова далече.
Може би дори ти не помниш вече.
Забравила си мен и нашата любов.
За тази любов на всичко бях готов.
Дори след толкова години не мога да забравя. ...

Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...

Колко ми липсва гласът ти,
когато навън тихо вали!
Колко ми липсва дъхът ти,
когато самотата при мене стои!
Усмивката ти - знаеш ли, ...

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене, ...

Знаеш ли какво е борба, не само да говориш,
да оцеляваш всеки ден в града голям.
С ангели да живееш, с демони се да бориш,
живееш с хора, но всъщност се справяш сам.
Знаеш ли какво се крие в моята усмивка, ...

Осъденият присъдата си
хич не оспори
и глава не оброни,
а само ехидно ухили се –
нали гарантира му тя ...

Носталгия по Рая...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...

Сладолед
Лаком Ванка спи до късно,
а навън децата вече къща
построиха и на лов отиват,
чукат, търкат и сглобяват. ...

Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

Небето няма да те предаде,
а тласка те — напред да продължиш!
И теб към щастия̀ да отведе —
лелее, за да ги преумножиш!

На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...

Отеснява светът.
Всички живи в едно,
като малки матрьошки,
кухините запълваме.
А си мислим, ...

Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...

Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...

Не разбра ли, че не можеш да избягаш?
Без въздух, няма как да оцелееш,
не можеш все без мене да си лягаш,
без обич - неизбежно ще изтлееш.
Не разбра ли, че душата ти е моя, ...

Виното във бурето шепти,
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата.
Шепне още, как за първи път ...

В един атонски манастир
книга написа един монах.
Той бе знаме, народен пастир,
лъчи озариха робския мрак!
Защо от българското се срамиш, ...

– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...

Вечният път
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал ...

На Д. А.
Така ми е каймачно рупнало,
че чак ми се босей тревисто,
но гледам гроздочепа тупнал е
и мравечней, уви, гъмжисто, ...

ОТРАЖЕНИЕ В ОГЛЕДАЛОТО
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Когато затворя очите си,
виждам място,
където ходят риби по земята; ...

Не помня как са се разпръснали пастирите.
От толкова посоки дните са напирали.
Накрая бентът сигурно се е разкъсал -
стадата наводниха равнините
със многобройната си вЪлна. ...

Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...

Сякаш си в центъра на арена и всеки гледа теб, а всъщност си песъчинка от тълпата. Незабележима, непозната, а може би и ненужна. Никой не те вижда, никой не знае какво си или не си сторил, но ти знаеш. Ти помниш всички онези моменти, в които си се хванал толкова здраво за греха, че си го направил св ...

Към теб вървя
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...

Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...