(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...

Пещерата е най-загадъчният символ на човечеството.
Освен библейския мит за произхода на човека, съществува и реалният мит, свързващ първобитния човек с пещерата, дарила го с "божествен тласък" за неговото развитие. Платон призовава човешкия разум да излезе от "пещерата на сенките", за да встъпи в "с ...

/В памет на баба ми Денка и дядо ми Станко, родом от с. Сачанли – прототипи на Мирабела и Габриел/
И със същите думи, с които говорих,
аз притихвам сега... Самотата е порив
към сияйния мрак и потайния прилет
на смълчана вселена – или повей на прилеп... ...

море — пътека
месечѝнна и любов
сърцеглъбѝнна
............................................
море — ...

Понякога си мисля за теб...
Прекършвам се винаги, когато долетиш с някоя непоканена мисъл и раздереш съзнанието ми с проскубаните ѝ криле. Всеки път се мъча да я хвана и с жестоко, рязко движение да изтръгна малката й главица от врата, да забия зъби в разкъсаната плът и да ям...и да пия...и да оцеле ...

Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...

Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.
Притихнала до теб стоя и взирам се
в моята малка дама, която някога
ще се превърне в жена.
Така бързо отлитат дните ни ...

Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...

Полет...
Високо!
Далече от клюки и слава.
Полет...
Високо... ...

Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...

През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне ...

Исмаил вървеше по пътя към гробището, но не виждаше нищо. В главата и в сърцето му беше само тя. Изминаха две тъжни и пълни с терзания и мъка години. Тя си отиде толкова внезапно от живота му, колкото и се появи в него. Допреди да я срещне нямаше нищо, което да осмисля дните му. В училище беше отлич ...

Обожавам, когато се проснеш
като вече отстрелян глиган.
Разкекерчена тихо, но мощно,
безпризорно, без никакъв план.
Тъй приятно е щом те притисна ...

„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега ...

Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...

Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...

Изнемогват словата от бързане,
отмалели от пътя отбиват.
Деривати отпадат несвързани,
илюзорни пространства се свиват.
Избледняват лица и приумици, ...

Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш - ...

Нарисувай ми очи
в порцелановата чаша
със утайката. Кажи,
че ме виждаш как от сдрача
на изпитото кафе ...

Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...

Една незабравима любов
Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!
Прощавах ти и вечно се надявах!
Във нощите тежеше да съм сам!
И в дните, във които сам оставах! ...

Злото съществува много години преди новата ера, то е заложено още със сътворението на света. Ние сме свикнали или поне голяма част от хората са и те не желаят това да бъде премахнато дори като се замислим света се гради на злото. Световната пандемия,под която се намираме в момента е пример за това к ...

Това е първата песен по проекта ми за създаване на песен , писана от любители музиканти , мечтаещи да имат приличен вид на мелодиите , които са измислили. Тази песен е написана от поетесата Десислава Георгиева в съавторство с Илиан Джанев. И си я изпълнява сама . Мисля , че стана доста прилична за п ...

Самотата… Идеално състояние. Ти и твоят свят в едно. Без досадници, без натрапници, без навлеци…
Седиш, лежиш, разхождаш се – и мислиш…
За какво ли не…
Чуваш мислите си. И те са най-умните на света. Прекрасни мисли…
Самота… Свобода и наслада… ...

Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края. ...

В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна... ...

"Спомени от жътвата"
- Момчето избяга, сссссс. Провалихте се, сссс. – изсъска змията, увивайки се около трона, на който беше седнал мъжът. – Мога да Ви убия сега, ако поискам, сссс. Или… - Замълчи, изчадие. – прекъсна я той, сграбчвайки главата ѝ. – Хищникът изяжда хищника. Мери си приказките, ако и ...

Обожавах слънцето!
Влюбеният ми взор
бе непрестанно отправен към него -
златистата му светлина
ме пленяваше ...

Дъхът - насечен на прибежки,
бе мой. Докато се тъкмях,
въведе ме Поетът нежно
с Вергилиевата ръка.
Бохемско бе! Но без Тамара - ...

Балчик - 15 август 2021
Голяма Богородица
По дамбата разхожда се прохлада.
Вечерното море шуми.
Звезда пред погледа ми пада ...