Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 513 резултата
Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
  587  13 
Бягаш, за да живееш някъде нормално,
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша, ...
  409 
Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...
  1205  20 
Танцувам с вятъра
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...
  713 
В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...
  678 
Аз те чакам. Пристъпваш небрежно
с хитър поглед в очите ти скрит,
и дъхът ти омайва ме нежно,
пада всяка защита и щит...
Всичко друго превръща се в фон, ...
  971 
Поглеждаш ме и вече съм различна -
каквато съм във твоите очи.
Светът и той осъмва друг -
по правила и фантастичен,
експлозия от цвят и от мечти. ...
  460 
Морето е вечно
Вечен е Творецът
Морето е дълбоко
Дълбоки са мислите Му
Морето е синьо ...
  530 
Часът часѝ денят,
часът часѝ нощта.
Денят денѝ нощта,
нощта нощтѝ денят.
Мигът мигува вечността, ...
  185 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  1483  11  18 
Оригинален текст
ГЛАВА 19
ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ
Моя служба в армии подходила к концу. Последние месяцы, вопреки моему ожиданию, летели стремительно. Можно сказать, что я наслаждался ими.
Жизнь дедушки и дембеля не особо обременительна, их мало кто трогает. Они погружены в тоску по дому. Я же эту тоску н ...
  989 
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...
  1141  13  16 
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
  1525  11  11 
Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!
  446 
Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...
  674 
На двора орехът шуми...
Младеж в зелена, тънка риза?
Или във пролетни зори
припява с първите петли.
На двора орехът мълчи... ...
  249 
Не струват даже пукнат грош,
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...
  643 
Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...
  608 
Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
  737  15 
Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...
  1052 
Любовта ми
ще разкъса
Вечността
в пространството
ще търся твойте дири ...
  973  11  28 
– Ти, топъл Вятърко крилат,
приятел ми бъди и брат!
Шега със мен не си прави
и шапката ми остави!
Ако си добър със мен, ...
  830 
Как понякога става така, че Съдбата не е дорасла...
  2048 
Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...
  951 
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...
  721  21 
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината ...
  177 
Докато депутати гласуват
своето солидно парично увеличение,
пенсионери бедни, бездомни гладуват,
но сякаш за първите туй няма значение.
Ами ако вие, господа политици, ...
  330 
Все още ти минавам пътя,
като проклета черна котка.
Дали ще ме съзреш във тъмното
или ще стъпиш криво в локва -
Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. ...
  357 
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
  744  14 
Толкова път извървях,
губех, плаках, копнях,
гмурках се, скачах, летях,
падах, крещях и пълзях...
Толкова болка изпих, ...
  1559  17  33 
Ако имах подарен
един-едничък ден до тебе,
бих го скътала за спомен
надълбоко в паметта си.
Щях да си го топля в шепи ...
  629 
Душата ми - безводната пустиня
за тебе тази вечер зажадня!
Целувка дай - за клетник милостиня
и за загубен - пътеводната звезда!
Разрошил вятъра косата ти немирна ...
  766 
Ave, Caesar…
Разказват, че пред Северните порти
пак варвари издигнали са стан...
А днес къде са римските кохорти
и легионите калени в бран?... ...
  157 
– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно. ...
  747 
Херцвалд наплюнчи пръст и избърса засъхналият качамак от ъгълчето на устата си. Облиза устни и се препъна в опит да прикрие припряната си походка. От Сестринството го бяха призовали отново, но този път беше някак различно. "Купи черна прежда и ела" - това беше закодирано в съобщението. Звучеше споко ...
  761 
Пада сняг по косите ми. Още е тъмно.
Скърцат стъпки зад мен и догонва ме вяра.
Там далече петел не дочака да съмне.
Зимен свят и поредният ден в календара
Студ сковава сърцата. Изгризва душите. ...
  439  11  11 
Толкова бе силно, по-силно бе от нас,
беше много силна любовта ни,
пред бури безкрайно силно беше щастие,
трепетна принцеса бе деня ни.
Много бяха силни, целувките звънят, ...
  396 
Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.
Как да знаеш, че дълго те чаках, ...
  421  10 
Там отвъд вратите са стоманени
и бравите се откъсват с топките,
ако се опитваш да ги хванеш.
И да имаш карта за посоките,
нямат вече смислите причина, ...
  372 
Розово утро.
Пътувам през слънцето
с дух, плът и сърце.
Феникс съм денем,
а нощем – страдание. ...
  361  10 
Предложения
: ??:??