Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 313 резултата
Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...
  881  14 
04.11.2019
Гадателите...
На мода са гадателите днес. И официално –
сеанси и реклами по вестници, телепрограми
правят! И някога ги имаше, но нелегално ...
  1175  22 
Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна, ...
  960 
…скътана жълта паричка във джобче,
хлебче и сиренце в платнено вързопче,
скътани спомени и детска мечта,
скътана от посредственото, красота…
…скътана картичка и сувенир, ...
  657 
С тебе дишам до забрава,
всеки миг е красота,
с тебе слънцето изгрява,
с теб потъвам и в нощта!
И така щастлив понесен, ...
  602 
Пространствени минутите прииждат,
създават в умовете светове,
в душите ни стихиите не стихват,
понечили да сътворяват брегове.
Понякога сред преспи от забрава ...
  507 
Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли, ...
  318 
Моят плаж от октомври до юни
е под слънце с морета на юг.
Край океана са топлите дюни,
всяка зима отлитам от тук.
Не оставам на никому длъжен ...
  920  15 
Не ходи около мен, а до мен
Автор – Величка Николова – Литатру
Дъжд се сипе
над мен
в моя ...
  1400  13 
Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила ...
  723  15 
  814 
  869 
  2007 
Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...
  469 
Преди
и в накòлни жилища
била е
любов окриляща,
а днес ...
  177 
Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...
  2242  13  25 
‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...
  563 
Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари. ...
  1091  10  14 
Досега сякаш само тебе съм търсила!
И сега те познах, а и ти ме позна!
С топли длани погали душата измъчена,
слънчев лъч ме докосна и надежда изгря!
Цял живот сякаш този трепет съм чакала! ...
  1057 
Вечност...4
Подхвана ни Нечакан Вихър
с красив Каприз в безумен зов -
и с нежен повей лъхна тихо
край нас: „Внезапната любов...“ ...
  803 
Разбрах.
Осъзнах, макар и не навреме.
Че добротата ми смятали са я за лицемерна:
приятели, близки на душата ми също.
"Тя е лоша. Ужасен човек. Не се сприятелявай с нея." - ...
  472 
"Прабългарите" от гетата
определят ни съдбата.
Кебапчета вече не желаят,
за коя партия гласуват не знаят.
Който им даде парички - ...
  411 
Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите ...
  636 
И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...
  310 
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...
  210 
Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.
И нито е мрачен, нито се мръщи, ...
  549 
Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...
  356 
Затова напълно се отказвам от висшата хармония.
Тя не струва колкото една сълзица дори само на
онова измъчено дете...
Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови"
Защо ме доведе в угаснал вулкан, ...
  421 
на Ф.
На тебе
съм поръчала усмивка :),
да ме притоплиш
в тази нощ... ...
  669 
> Поглеждам към морето. Уча се отново,
>
> за да се превърна в риба.
>
> Гийом Аполинер ...
  801  17 
Сутрин кат' слънце се будиш,
първо към нази поглеждаш
с блага и ведра усмивка,
слушаш как песен запявам.
Твоите църни очици, ...
  635 
където планината среща морето
залезът рисува сълзи
от другата страна луната ярко свети
и върху устните усмивка реди
реалност ли бе или фантазия ...
  217 
Написах няколко стихотворения -
ей-така: на шега!
Малко са ръбести,
недодялани,
убиват някак си ...
  518  18 
Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.
Едно Амин да ме смирява, ...
  472 
Виновен
Не може да съм за всичко виновен,
вкъщи, на работа и в любовта.
За това, че този ден е дъждовен,
или с вятър, студ и мъгла. ...
  1128 
Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...
  542 
Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.
– Така си и мис ...
  766 
Long ago was born a child,
It was gifted with such beauty,
That in the world so cruel and wild
To defend it was a duty.
Its name was Faith and it was naked, ...
  1243 
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.
На прима виста в спомени отвред ...
  561 
Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова
  3620  10  13 
Предложения
: ??:??