ВИСШ РАЗУМ
Продължение на "Среща на по тъмно" !
- Перни го през ръцете! Да не пипа, да не пипа! Ойй, перни го, ма.
Кушетката се клатеше, телата подскачаха.
- Перни го ти казвам, по-здраво. Къде си си завряла тия пръсти. Не работи така, намести го наляво... ...

И ето пак е вечер. Навън вали, вали...
До мене аз те чувствам. До мене остани.
Една прекрасна песен в душата ми звучи.
Със тебе ще дочакам и утринни лъчи.
Да блеснат, да ни сгреят. Светът да се стопи! ...

Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...

роза — още я
уж догонват всякаква
други прелести

Вълшебни железни дървета
край пътя смълчани стоят.
На есенни дюли приличат,
с плод жълтоструен блестят.
Узрели са дюлите златни, ...

‘И един пич се мерна, ама се позакри зад едно дърво – той охраната им бил’ … да бе да, ква охрана съм аз? Вретеновидният над мене ми турна заповед да наглеждам тези тричките, защото както ми докладваха отгоре, имали психични увреждания. Били на всичко отгоре със широките любими дрехи на младежта - ф ...

Направих си от сняг, малко човече,
и му дадох име, Скрежко се зове.
Във къщи не обича, хич да си стои,
започва да слабее и да се топи.
На двора си живее, наистина добре, ...

Притихналият вятър в косите
вещаеше предчувствие за грях.
И казваше – Ако заспите,
напразно аз за вас крадях.
Пречупени, под нас тревите ...

Не задраскват усмивката
на финала щрихите,
с червило насищам
бледо розовите извивки,
с които ще те достигнат ...

Целувам те и си отивам,
не ме прогонвай без пощада...
Последният си куфар взимам,
ала сърцето, дето страда,
при тебе нощем ще лежи. ...

Омръзна ми, Господи,
все по стрелките да тичам,
да събарям и вдигам мостове,
в химери и блянове да се вричам,
да се изгарям на чужди огньове! ...

Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А ...

Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна. ...

Онзи влак за Бургас е все още тъй бавен...
Кой сънува сега плажа дъждовен?
Летен замък от миди спи отдавна забравен
при скалите, затрупан за спомен.
Всеки изгрев кърви по морето от обич, ...

Нилара
– Имението е П-образно. Във всяка от трите му части има по един омега. Останалите тридесет души са обикновени хора.- започна разясненията Ирник.
– Все още не разбирам защо трябва да сме тук, а не на север или на юг, където се водят сериозни сражения. -прекъснах го аз.
– Нилара, ако не вярваш ...

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Малцина бяха чували за подобно място, а там не беше ходил почти никой. Там всеки болен, недъгав, нещастен и уморен ветеран или дори най-обикновен просяк можеше да намери парченце хляб и сигурен подслон. В този град нямаше място за политика, за генни експ ...

На българска земя съм аз родена -
тя родина моя е и дом чудесен.
С песента на славеите съм окрилена
прелитам като орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна, ...

Животът някак си е празен и самотен
Ако в него нямаш свой любим човек
С който всеки миг на радост да споделяш
А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж
Веднъж поел по пътя на живота ...

Всяка нощ очакваш подаръци
за тебе - най-милата, най-красивата.
И какви още да правя дарове
когато онемял пред тебе застивам?
Всяка нощ пред мен разкриваш ...

Чук, чук, чук за него никакъв сън,
котарака мой чука яко навън.
Днес я мерна само бялата писана,
нежно мяу и каза и за гадже си я хвана.
Заведе я на излет из моята градина, ...

защото Бог е
най-последна сътворил
жената — сиреч —
целия Си Божи опит
в нея въплътил — ...

Светлината… Светлината! Не угасвай светлината!
Търпеливо изчаквах резултатите от последните изследвания. Камен нервно крачеше напред-назад по коридора, но това не ме притесняваше… Бях свикнала.
Лекарят се зададе. Влезе в кабинета и остави вратата отворена. Камен припряно ме хвана под ръка и двамата ...

Не е вярно това,
че в хората няма доброта.
Не е вярно дори,
че пламък в нас вече не гори.
Бях се усъмнила почти. ...

В един тих, приветлив, февруарски ден,
когато навсякъде сняг е валяло,
извикала мама високо и ето ме мен,
мъничко слънчице с пухкаво тяло.
Щом съм пристигнала на белия свят, ...

Не искам да чувствам изгаряща болка
на толкова мисли прокудени,
когато открехвам врата след врата
и поглеждам в очите учудени.
Не искам да мисля за хиляди спомени, ...

Марта пак е пощуряла.
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...

Аз помня всяка своя стъпка,
най-вече грешните встрани!
В душата - кръпка подир кръпка
от понатрупани вини.
Не съм предавала приятел, ...

И аз вървя по този свят,
препъвам се, залитам, падам,
до мене Ти си бил
и на ръце си ме носил,
след време съм разбирала ...