Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 835 резултата
Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...
  760 
Моите рокли за Никога
Прилежно прибрани
са в гардероба
моите рокли за Никога.
Тази червената е за срещи, ...
  2441  10  13 
Затворени сме, но си представете,
че ей сега ни спрат и интернета!!!
🥶
  890 
Sanremo 1981
-------------------------------------------------------
Лорета Годжи - Пролет проклета
Санремо 1981
------------------------------------------------------------- ...
  1969 
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
  828  10  24 
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...
  393 
Погледнах високо
в очите на Слънцето!
Видях бледосиня сълза.
Заплакало то...
За децата си съмнало. ...
  798  16 
Днес приказките са различни -
принцесите не са щастливи,
а принцовете не препускат
по някакви любови диви.
Снежанка срещна се със принца ...
  1372  12 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  3563 
  1209 
  1455 
В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
  745 
Издъхва лебедът на любовта сред дюните на залеза
и шията му призрачна е моста към финеса на звездите...
Кажи ми още ли сънуваш ехото прокажено от разказа
на онзи скитник, умиращ сам пред сала на мечтите.
Във възел гордиев душата стегната неистово се мята. ...
  877  10 
Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...
  1662  32 
  1296 
Another day, just another day?
will this ever come to an end?
Who will wash my tears away,
and wipe them with his hand?
Another day, another day to dwell, ...
  1424 
Старите копои се забавляваме все още.
  2503 
  1164 
  1754  26 
  940 
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
  609 
  1515 
  1506 
Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...
  499 
Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домаше ...
  879 
Вечер в Страната на спомените...10
(към цикъла :“Вечер в страната на спомените“)
Тежат натрапливо случайни ми́сли
и тъжен бродя сам във вечерта,
а късна Есен разпилява ли́сти ...
  508 
Тая сутрин пак се появи.
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици, ...
  702 
Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day ...
  700 
Нека ти разкажа таз история,
за малкото дете от махалата.
Тук малка скоба ще отворя,
/за егоизма и човещината/.
Бе мрачен и дъждовен ден, ...
  926 
АПРИЛСКИ СЪН
Разбужда ме камбанен звън, подрипвам от леглото
и от прозореца навън поглеждам през стъклото:
Не карантина – людска гмеж по улиците родни
без маски се разхожда веч народът ни свободно ...
  1131 
Години наред всички живяхме с маски,
завист, oмраза.. без обич,респект и ласки.
Но сега се наложи "спешно" да ги свалим.
и eтo, че сега всичко трябва да променим!
Да се радваме на всичко що но обкръжава, ...
  751 
Сякаш във мен пролетта се събужда!
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука. ...
  729 
Тази сутрин рано на дувара
се затътри комшийката Мара,
да си търси шареното пиле,
да го сготви с вълшебно биле.
Тя разпита десет души ...
  555 
Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...
  683 
Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...
  887  30 
Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
  725 
В този сняг ни трябват генерали!
В болници, в пожари, в небеса!
Даже и по нощните канали,
те за нас днес правят чудеса!
Аз например – Бойко го харесвам! ...
  1262  19 
Недей! Не смей да доближаваш!
На разстояние се спри!
Защото ароматът ти опияняващ,
отново ще припомни, несбъднати мечти.
Недей! Не смей да ме поглеждаш! ...
  1295 
Във девствен лес, накрая на света,
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...
  803 
Отдавна беше – сякаш век изтече
от първите надежди звездни.
Очаквах, че ще стигна надалече,
а стигнах до ръба на бездна.
Ужасно е. Безпомощно се лутам, ...
  750 
Предложения
: ??:??