Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...

И пак.
Откривам те
И губя те.
там -
В шибаните прецакани молекули - ...

Роди се - тя е тук, сред нас -
най-малката сестричка ни дари
с неземно щастие, празнувам аз,
сърцето ми лети, лети, лети.
Момиченце е - нека е щастлива - ...

Светът е пълен с корабокрушенци
и самотни острови.
Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая ...

Глава 20. Арии.
*Не стоит поминать и оскорблять имя, которое не тем предназначено. Разве не знаем, как в глиняные утробы болот, когда Земля едва остыла после Великих Завихрений, в тепле жижи, долго держались жизнеобразующие воздаяния. Сочетание возникших органических соединений породили миллиарды ви ...

Докосване
Подир толкова Отсъствие
обясненията са излишни –
докосни ме със върха на пръстите
събуди Желания предишни!... ...

Почиват си тревичките
зелени -
но скоро ще чуеш онзи
звън!
Ще видиш Дядо Коледа! ...

Доброто момиче днес не е на мода -
отдавна отмина нейното време.
Днес трябва да си лоша по природа
и за нищо да не ти дреме.
Скромността се е превърнала в порок, ...

Луда нощ. И още много от тях! Тези двамата ме побъркаха. Редуваха се. Половината от времето този ме разкарваше в някакви пещери, правеше мрачни заклинания и фокуси, вадеше от ръкава си изненади и гадории, сритваше ме неведнъж по наболяващата ме жилка на гърба, а после по кокалчетата, люлееше ми крев ...

/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете. ...

Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...

Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове - ...

Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...

Утро...
Примамно пред утрото като мечта –
синее морето, все още в нощта...
Повява загадъчно у́тринен бриз
със дъх неуверен дошъл – поривист... ...

Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...

Освен братя близнаци, Кен Ли и Тулибудибу Даутю бяха и най-добрите приятели на света. Родиха се на един музикален конкурс и още от първи бебешки рев си паснаха. От малки двамата бяха неразделни, и това си остана така до наши дни: заедно ходеха на кино, да пазаруват, да плащат битови сметки, на разхо ...

The Doc*
С Доктора се познавахме отдавна. Може би още от времето, когато и двамата не сме били родени. Живеехме на няколко десетки метра един от друг. Той до Телефонната Палата, аз на ъгъла на Алабин и Витошка. Учехме в едно училище. Заглеждахме се по едни и същи момичета. Прескачахме заедно съседск ...

Устни – вино, поглед – на газела, шия на сърна,
зъбите ù, в тази чаша с вино – бисерни зърна.
Одеяние от златни нишки стана й обвива –
тъй съзвездия се трупат край сияйната луна.
Ибн Хафаджа ал Андалуси ...

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...

***
Явор се събуди рано, стана и погледна през прозореца. Небето беше ясно, но слънцето още не беше подало лъчите си откъм котловината от изток, граничеща с планината, от която вчера се спусна светлината. Околността изглеждаше потънала в идилия, малкото облаци бяха бледо оранжеви и по всичко личеше, ...

Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална, ...

Ч Н Г
Нека да забравим старата,
че тя не беше никак лесна.
Да си върнем бързо вярата,
преминали таз тежка преспа. ...

Слънцето е жълта роза
на небесен фон,
стих зелен тревата носи
с радост – свеж бонбон.
Лятото е с вкус на диня, ...

Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан ...

Ето - старият клошар плаче,
никой за него не се загрижи,
денят тъжен е и мрачен,
а той - инвалид, не може да се движи.
Той за покрив поне мечтае, ...

Да се присъединя и аз към Коледното настроение :)
Видео клип: https://www.youtube.com/watch?v=L_7glkNfzpA

Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат, ...

На звездите споделям тишината,
потънала дълбоко в мисли за теб.
А сърцето ми как заподскача,
не е преставало дори за ден.
На звездите споделям тишината, ...

НЕУМЕСТЕН ВЪПРОС
Все
питам
се – защо
сред лудите ...

Тази зима малкоснежна
доста ме разочарова.
Мина някак си служебно,
знаете какво говоря.
Но накрая - изненада - ...

Светъл ти път, Валка!
Цяло ято гарги грачат.
Слънцето смрази и спря.
Казва майка ми: "Юначе,
чичо ти умря. ...

МИГОВЕ ОТ ВЕЧНОСТ
====================
Във този миг
Сега
Се вливат снопове лъчи ...

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...

Издаването на книга е лукс. И свещенодействие. Във времето, когато думите безпрепятствено могат да достигнат до милиони читатели чрез интернета, когато авторът безпроблемно може да пусне в пространството буквално всичко, което му хрумне на минутата, все още съществува и тази привилегия - да облечеш ...

музика: The last Samurai - A way of life
автор и рецитал : Ел Ян

музика: listen to your heart - mustafa avsaroglu - emotional cinematic relaxing piano
Автор и рецитал - Елиана Янева ( Ел Ян)

"...- и аз съжалявам, задето не успяхме да го възпитаме добре.
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана с ...

Зад тишината синьоохра
Разхождах се по каменните улички
на село,
в което нямаше следа от жив човек.
В ушите ми жужеше юлска жега, ...

Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце... ...