Отлитат звездите в ярката нощ...
Застанал в ъгълчето на света тъгувам.
Тъгувам за нашата любов,
която няма пак да се повтори.
Тъгувам за тебе, любима. ...

Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...

сърцето иска
да е трън — на розата
по стъбълцето
на розата по
стъбълцето иска да ...

Излъчвам електрони или така наречения ток. Търся жици с малко съпротивление.
(Сенд)
Не всичко, което създава напрежение, е ток!
Отворена електрическа верига търси някой да ѝ затвори устата.
Аз силно привличам слънчева енергия, следователно слънцето е привлечено от мен, доволна съм, привличам само сл ...

Г-н Монов, поздравявам Ви с тази песен, която е едноименна с Вашата. Надявам се да Ви хареса! Бъдете здрав! Тъй като е поздрав другите ми надежди е да нямам проблеми с авторските права, защото не е изцяло моя!

Бездънна пропаст от мрак и лъжи,
в ъгъла заключена истината мълчи,
коварно слънце отровно кръжи,
безхлебен животът се гърчи в сълзи.
Бездушни, слепи и примирени, ...

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.
- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно.
- Ами вратата?
- Може би е станало течение.
- Но прозорците са затворени… ...

Дечица, дечица, дечица, дечица,
къде сте, къде сте сега,
че вашата глъчка отлитна кат' птица,
остана ни само тъга!
Изпълвахте улици,ясли,градини ...

Ти не си от онези, които биха ми предложили света,
но и аз не съм от онези, които биха го поискали.
Ти си от тези, които не остават и при мен не би останал - никога.
И въпреки, че сме родени, за да се срещнем,ще се нямаме.
Всички смятат обратното, но само ние с теб знаем, ...

Корона-вирусът настъпва,
по черни пътища върви.
Въздушно-капков му е пътят,
по който ще ни умори!
Той няма нужда да се движи, ...

Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...

Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,
се мяркат и познати личица.
Едното петънце на снимката е бледо –
навярно блик от неуверена ръка.
И точно там съм – с блузка на райета, ...

Тост за Есента...
Дори едничко облаче в небето
да бе довеял вятърът нощес,
но Слънцето изгрява над полето
със щедри обещания и днес... ...

Разреждат посетителите в заведенията на 2 метра разстояние.
Това ще създаде проблеми в бардаците. И удължител не помага…
хххх
Маските помагат срещу глоби.
хххх ...

"Тежко сега живеем!" -
повтаря народът песимистично.
Но вярвайте - ще успеем,
ще се справим отлично.
Пътя да намерим трябва ...

Приятели сме с теб
от милион години.
Познато ни е всичко,
говориме, споделяме
и спорим за всичко ...

Задрямал скрежът в повети провиснали,
бълнува приказки, а вятърът го слуша.
Врабец бърбори колко му е писнало,
от зимата - съвсем дошло му е до гуша.
Гугутки късат черните герданчета, ...

Майка! Майка! На съд.
Ти видя ли я , Господи?
Рови в черния път
със бръсначи по кожата.
Влачи болка. И син- ...

Събличам дрехи, късам ги дори,
когато голотата ти ме чака,
когато ти, когато ти, когато ти,
със тялото си озаряваш мрака...
Ръцете ми навсякъде, не спират! ...

Не мога да я взема
Денят ти гледа ли кришно към мен,
беше ли пътят му лесен?
Мина ли мисъл с криле на орел
и унес по тъжната песен? ...

А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди, ...

Вечер гледам към звездите и мечтая за едно,
моето сърце със твоето да станат те едно.
Може би ще се получи,
ако обича, то истински ще се научи.
Звездичка ярка във небето грее, ...

Слепи вървим, в лабиринти житейски се лутаме.
Дори не разбираме как и защо сме се случили.
Дерем се из храсти и тръне, пропадаме в стръмното.
Заспиваме в нечии ръце, но разплакани в тъмното.
От страх и надежда на лудост и скръб се отдаваме. ...

Песен –
с теб животът е чудесен!
Тя дава сили и мечти
в живота всичко да се осъществи!
Танц – ...

Държавата потъпка с лекота
стремежите на людете нормални
под стъпките да има свобода
и дните ни да бъдат натурални.
За тръпките дори не иде реч... ...

Питали ли сме се някога защо все попадаме на хора, които не ни харесват, подиграват ни се, комплексирани са и т. н. Може би си казваме, че такъв ни е късметът, или че такъв ни е талантът, както се пее в една песен... Но замисляли ли сме се защо се получава така? Все да привличаме такъв тип хора и да ...

… а бе тоо… така е,
никой при магарета не знае,
скарани до кръв, враждебни,
къч копито дебне,
цяла седмица се биха, ...

Жив е! Дори не е умирал
днешният Андрешко!
Нахъсан и по-еволюирал
сред племето човешко.
С джип каруцата е заменил, ...

Две крастави магарета –
едното във България,
а другото в Бавария,
живеят мноого надалече,
но туй не ще попречи ...

Един ден ще си кажеш "беше тя",​
но ще бъде твърде късно..​.
Дали нарочно, ти буквално срина я,​
но кармата си връща мръсно..​.
​ ...

Since you were born
You struggle with this fuckin' zoo
Broken, jaded, forlorn
There is no tomorrow for you
All around you - war and destruction ...

Актуалността на историята с Ева и змията
Хиляди години след като е записана въпросната история, щем не щем, абсолютно всеки ден сме в позицията на Ева. Не е изненадващо това, че сме подложени на изкушения. Любопитното е, че сатаната изрича срещу нас абсолютно същите подбуждания, които е отправял и к ...

В годините, дадени назаем,
колко са, никога не знаем,
тичаме от сутрин до здрач
да надиграем и най-големия играч.
Щураме се като мишки в брашно, ...

От зората на човек я има любовта.
Любов, която той ще търси по света.
Намери ли я, значи ще е щастлив до край.
Споделена ли е с друг, за него ще е рай.
Аз намерих те, любима. ...

Оглеждаш се, тъжни очи, сведени погледи към земята. Мъгли, дъждове, дори слънцето грее някак студено. Не си в Ада, ти си в годината на страха и тъгата. Хората се оглеждат стрестнати, боледуват от страх, новините са смразяващи, водещите предимно в черно. Това не е Апокалипсис, просто е годината на тъ ...

Представям Ви откъс от романа ми "Папка "Аутизъм". Издаден 2020 година от издателство "Фабрика за книги".
ГЛАВА 1. Сватба като сватба
> Когато тялото питае щастие – всяка любов е повече от любов. Но всяка любов е бумеранг – колкото по-силно я раздаваш, толкова по-силно се връща в теб, докато не те р ...

Да не избира мене.
Но да ми размаже червилото.
Да не разбира от стихове.
Но да чете от моите.
Да ми пореже душата. ...