Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 112 резултата
Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...
  1779  15  20 
Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...
  1502 
1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
  1049 
Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...
  334 
***
Да те обсипя с целувки,
както онази нощ,
която в мен пробуди,
една различна любов.
Красиво е да те гледам, ...
  553 
"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...
  1112  17 
Сънят ми беше мноого странен,
и не може да се разгадае.
Пепелникът днес остана празен.
ПълнолуДие е и влияе.
Започна трудно, три пъти заспива. ...
  358 
родната
синева
родните
зарева
родните ...
  184 
***
Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...
  696  14 
Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак - ...
  873  10 
Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици, ...
  760 
От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо... ...
  1270  10 
Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...
  567 
Петрано, мари Петранке
Петрано, мари стопанке.
Излизай, мари на двора,
на двора пълен със хора.
Посрещай, мари сватове, ...
  670 
Светлината на пътя изгряла в теб,
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на ...
  820 
Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...
  1126 
Чувствата не се копират!
Хората не са със етикет!
Спомените не умират!
Господ е Перфектният Поет!
Всичко е написано на книга ...
  1128  16 
Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...
  721 
Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...
  541 
Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ...
  670 
По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...
  204 
Приемаш своята Съдба
не търсиш никаква следа,
това е драснато за теб,
поглеждаш и напред...
На Спирките си - поседни, ...
  787 
Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...
  899 
  1252 
  1279 
РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...
  5482  14 
Щастливците ли?
Остави ги да живеят
и да се заблуждават, че са щастливи!
Нима щастлив е този,
който над чуждата болка ...
  188 
***
Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...
  1007 
Част от тях ги родих като птици
и, поглеждайки плахо нагоре,
ги побутнах във стройни редици
да летят и за мен да се борят.
Част от тях ги родих като камък ...
  494 
Да бъде!
Както винаги ще бъде!
И както винаги е някакси било!
Луната в сянка земна ще се скрие
тъй както пиленце под майчино крило. ...
  664 
В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели ...
  768 
Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее ...
  582 
в кипването на
кръвта ѝ тържеството
е на младостта
  291 
1 януари, сутринта, Годината на Дракона.
Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.
На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”
Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала ф ...
  388 
Съсипахме природата…
Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
Хладно си беше, да…
Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
Живеят си – според законите на майката природа… ...
  355 
  831 
Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...
  931 
Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...
  517 
КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...
  173 
Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...
  513 
Предложения
: ??:??