Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...

Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...

ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА АНГЕЛ ЧОРТОВ – АНГАР – ПОЕТЪТ НА ОНЕПРАВДАНИТЕ И СТРАДАЩИТЕ
В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. За да създадеш и да оставиш нещо след себе си, редно е да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов–Ангар е именно от тези хора: направил е 10 книги, някои ...

Мощно мечтание
мачка магнитната мъка.
Моли ме маска мажорна -
махало маняк.
Музика мътна ...

И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; и ще всея вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще г ...

Умората се бе натрупала вследствие на допълнителните смени, които бе поел. – бе се наложило да замести свой болен колега. Затова сега стажантът Джордж Симънс се чувстваше като парцал. От време на време му се завиваше свят, съзнанието му заплашваше да се самоизключи. На всичкото отгоре предната нощ с ...

Вселената е необятна,
звездици много сте в небето.
Зареях поглед и се питам,
коя е твоята, любими.
Пътува вечно тя към мен, ...

Приятелство, привързаност, копнеж,
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...

Днес , на Петровден, водих майка ми да я подстрижат при кварталната фризьорка , млада жена с руси коси на име Лейла. Сами разбирате, че на осемдесет и девет годишна възраст е много важна подстрижката, жените от оная епоха са свикнали да се грижат за фризурите си от млади. Докато аз израстнах с хипар ...

Затвори очи! - шепне мрака.
Какво ме гледаш? Няма никой!
Забравен си! Кого ти чакаш?
Настъпиш ли мотика,
тъй боли - светкавица в душата ... ...

Птичка прелетя
през старата гора.
"Идва Пролетта,
чуйте ме цветя!...
Идва Пролетта! - ...

Една есенна вечер бяхме отседнали под астмата цялото семейство. Майка беше сготвила вкусна лазаня, от която винаги си облизвам пръстите.На масата бяхме аз, майка,татко, и двамата ми братя.Имаше наредени различни блюда на масата включително салата, мезе-луканка и филе елена, въобще всичко, от което м ...

Ежедневни приключения 4
...
Сърдит съм,
понякога и на мен не ми кеф...
Къде разхождате ме в този пек?! ...

Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...

Не съм те намерила още.
Това е поредната спирка -
денят ми остава тревожен.
Душата ми, пуснала бримка
разплита - безръка мечтите. ...

Минорна котка
в свирепата реалност,
ослепяла, проскубана
и мокра
от сълзите на гробаря.

Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...

Твори човекът, бъхти се здраво
да граби земята приел е за право,
а там в небесата всесилният Бог
с насмешка го гледа: „Какъв идиот!
Тоз кой е, какъв е, какво там строи ...

Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...

Копнея да те целуна,
когато близо си до мен.
Да се родя копнея,
отново в прегръдките ти.
Копнея да започна отначало. ...

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: ХАНС
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...

Усещам сълзите на вятъра
как капят в море-самота.
Докосвам душата на вярата.
Безпътна трепти любовта.
Жигосват очите ми черното, ...

Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...

Акъл море - корони пасе!
Приятел в нужда се скатава!
Всяка жаба да си знае вола, всеки вол - подковата!
Вържи попа, да е мирна попадията!
Денят се познава от вечерта. ...

Пак е юли, жежко е лятото
и изгревът сякаш е кошер с пчели.
Слънцето пръска лъчи по-богато,
а въздухът пълен с цветни бои.
Хоризонти набъбнали пак ни прегръщат ...

Събота е един от дните, в които обичам да разпускам като много от нас в социалните мрежи. Естествено за пореден път се озовах в facebook, където с интерес се зачетох в публикуваните постове. Един от тях публикуван на страницата за обяви на българи, живеещи в Германия, привлече вниманието ми:
"Здраве ...

Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?
Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?
*** ...

Родопският Герой
Високо там над Родопа планина,
две сини очи като планински езера,
гледат хората и спомнят си историята,
за борбите за правда и за свобода! ...

Това се случи в крехката предучилищна възраст. Бях при баба и дядо в малък провинциален град. Приятелят ми – комшийско момче – се похвали с джобното си фенерче. То имаше зелен и червен филтър. Здрачаваше се и не ни отне много време да достигнем до идеята, че ако осветим отдолу лицата си в червено, щ ...

В един летен ден дядо Йоцо и баба Йоца впрегнаха каруцата и потеглиха към съседното село. Пътят беше отрупан с камънаци и се чуваше скърцане, но конят Вихър беше много бърз и те пристигнаха в селото за нула време. Баба Йоца много искаше от дълго време да навести своята стара дружка баба Гица, затова ...

Знам, че няма да бъдем същите,
не и след като се обичахме,
но преди да си тръгнеш,
поне ще се обърнеш ли да кажеш
"Не те обичам както те обичах преди". ...

Всеки иска да е прехвален,
без от това да има нужда,
забравя, че временно е тук поставен,
скромността му е някак чужда.
Всеки ден се превъзнася, ...

Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...

Тя и той. Поморие. Осемдесет и трета.
Лятно утро. Първа среща на брега вълшебен.
Ева и Адам. И лодка с две весла в морето.
Залез в тихи улички на стария Несебър.
Той и тя. В онези три незабравими дни ...

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: ФЛОТЪТ
Звездният флот бе в състояние на свободно “висене” в открития Космос край орбитата на Зегандария. Гледката към родната планета отвисоко бе наистина впечатляваща. В нея имаше нещо първично и неповторимо. Толкова много липсваше тя на всеки от екипажа на “Ензория”. Свръхмодерн ...

Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.
Но минаха дни, години, години ...

Кърша пръсти
и кръвта ми изстива.
Разпада се денят
и руши се нощта,
отломки щастие и ...