Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина, ...

Мило мое дневниче,
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ...

Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...

Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието, ...

Страхотна буря си отвътре –
светкавици, градушки и порои!
Настръхвам! Пълен мрак и тътен
обгръща ме отдолу и отгоре.
С разряд от мълнии ме плашиш. ...

Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо ...

Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...

‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ...

Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ...

Би следвало да сложа този свой материал в раздел поезия, защото според скромното ми виждане това е най-висша поезия. Но реших да го сложа в раздел проза /други/.
По-долу ще ви разкажа как Евклид - един от най-великите математици на древна Гърция, успя да докаже, че простите числа са безбройно много. ...

Сто квадрата парещо мълчание,
сто квадрата плач и самота!
Навярно туй е просто изпитание,
преди да дойде любовта!
Сто квадрата минали надежди, ...

Сбогувам се със вярата във теб,
от себе си отдавна не очакваш
и пътят ти натам не ще е лек,
препятствия до края ще прескачаш.
Щом нямаш нужда от другар до теб ...

Хей, Стопанино, стани!
Дворите си помети,
за да влязат скъпи гости,
скъпи гости Коледари!
С песни и благословия, ...

С ясна песен и кожух,
под разстелен снежен пух,
Коледарче се изправи
и наричане отправи.
Да е силен и опора, ...

Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.
Изгладен си, съвсем, до лъсване, ...

Мрака с пламъци се оживява,
затрептяваме в танца на страстта.
Тишината двоен стон взривява,
заедно отплуваме в любовта.

Ноември, с годините все пó те обичам,
спрях се, не тичам насам и натам.
Нима остарях? Не знам. Не отричам.
Но знам, че твоята есен е храм.
В него се чувствам така подредена, ...

Замрях на ръба си на граница,
на върха на света ми, в очакване.
Душата ми - отричана странница
се превърна в наивна изгнаница.
Ако още съм тук и те чакам, ...

Държавният секретар за изследвания, развитие и иновации призна тази седмица, че съкращаването на BG бюджета принуди "по-ниски очаквания" за еквивалентността между маса и енергия, дадена от израза на теорията на относителността. Така в България формулата E = mc2 стана E = mc1, тоест еквивалентната ен ...

Ако имах перка на гърба,
на къде ли аз ще полетя?!...
Вероятно,
като Икар,
към слънцето ...

Прозорецът
Зад прозореца, листата,
разстлали са килим във парка.
По-надолу сред тълпата,
виждам детската пързалка. ...

Прибирам се ужасно уморен,
а тя сигурно очаква букет...
изненади, вечери и малки кутийки.
Заслужава ги (признавам си) ...
Не съм такъв, ...

Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...

Сега съм кукла восъчна,
изтече кръвта ми в канала
и сля се с реката на забравата,
и паметта ми с нея си отиде.
Сега съм птица с восъчни криле, ...

Държа в ръце
голяма цветна снимка на Земята,
направена от космоса.
Гледам я и се гордея с две неща;
че нашето родно гнездо ...

Цигулка спи
тананика тълпата
танцува метлата
Кон трепери
куче се сви ...

Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...

- Обикновен или специален? - попита сестра Кьохлмайс.
- Обикновен... - "Обикновен" си повтори наум Херцвалд, потръпвайки леко при спомена за последният му "специален".
Всъщност му липсваха спомени за 3 дни, и още толкова да се съвземе и да разбере в коя част на гората се е озовал. Не беше питал от к ...

Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...

Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...