Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 077 резултата
Като куршуми думите раняват.
Като куршуми могат да убиват.
Говорим, без дори да осъзнаваме,
че казаната дума не се спира...
Понякога е нож, забит в сърцето. ...
  1318 
Погледна ме в очите и ми каза,
че можеш да обичаш само мен
и двамата потънахме в екстаза
на този ден, с вълшебство зареден.
Поехме по трънливата пътека ...
  1657  14  31 
Леко несериозно за сериозни неща. Донякъде провокирано от "Тайнството" на Мисана
Блаженствам си в нулевата точка. Знам всичко, мога всичко, там съм и нищо и всичко. Свързано съм с всичко –това всичко е и всичко и нищо едновременно и уж съм свързано, а в същото време не съм. Блаженство и пълнота и ед ...
  893 
Звъня ти да ти кажа че те обичам,
да споделя с теб мила Любовта.
В съня ми бе ти любима не отричам,
посрещнах с усмивка утринта.
Звъня ти да ти кажа че без теб не мога, ...
  583 
Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:
  887 
Billie Eilish – Ocean Eyes
I've been watching you
For some time
Can't stop staring
At those ocean eyes ...
  5838 
Времето както може да лекува, така може и да убива. Когато казваме "убивам си времето" всъщност то ни убива, но го разбираме много по-късно!
Времето няма вина, виновни сме си ние, че сме разчитали на едно голо понятие! Което не ни пречи да се оправдаваме с него!
Спирка "Временна" е временна само за ...
  671 
Кратко 2
Прелита ме денят изгряващ
до кафеварката е твоят почерк
разбуден
градът запява монотонна песен ...
  1227 
Не искам рози.
От приказки.
По ръце.
От коли.
По ребра. ...
  673 
Vaya Con Dios*
Замръкнал бях в една Пустиня,
където някога живях
и търсех път, къде да мина,
и Бог с молитва призовах... ...
  365 
  887 
/Дочуто от ТВ пространството/
Извървяваме трудния път до Голгота,
нарамили тежкия кръст на живота.
Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,
безграничната воля в сърцето стаила. ...
  230 
Топли ме, твоето име,
чувствата се бунтуват, обичай ме.
Ласкае ме усмивката нежна,
вярвай при тебе съм в зимата снежна.
Душата ми поема песен тиха, ...
  682 
Ти си всичко, което не исках.
И заблудата страшен порок е -
да превърнеш в кошмар тези дни,
от сгрешена и мрачна посока.
Вече никак не те съжалявам. ...
  510 
Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...
  633 
Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...
  563 
  1388  13 
  1129 
Sorry, не колекционирам празни души -
нямам време в излишък да го пилея.
В търсене луднах, но отново сгреших -
не ми е предречено да ви проумея.
Мъжки субекти, гладка текстура - ...
  971 
Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...
  1890 
За вас май аз съм безчувствена,
трагична, цинична и безразлична.
Казвате си - виж, ледена кралица,
губите интерес да ме черпите пица.
Но разбира се и вие сте си прави. ...
  315 
Мълчи загадъчно небето.
Една звезда навъсено се мръщи.
Чашата прелива с тишина,
в очакване да влезеш в къщи.
Розата във вазата увяхна. ...
  564 
О, ти забравен
и запратен в дъното на Вселената,
разпилян на хиляди късчета дух
и майка на демони!
Ти си жива! ...
  285 
Понякога утрин, в най-крехкия миг,
своя пристан намирам на кея.
Вливам се плахо в картина на Моне –
в безкрая като птица се рея.
Съкровени акорди… Филип Паже! ...
  914 
Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...
  1840  13 
Тръпнеща от споделена любов,
изгарям в последните лъчи на
слънцето. Не искам много
и не търся мечти в общото бъдеще.
Дължи ми съдбата толкова сбъдване - ...
  1030 
Отивам.
Сега пък ще се влюбя
в дърваря от желязо.
Направих жълти плочки
от слънцето на юга. ...
  324 
Какви са твоите ръце?
Такива, дето утешават?
Такива, дето крадат сърце?
Такива, дето своето раздават?
Сключват ли се за молитва, ...
  896 
– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
  2055  11 
***
На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.
Животът на слънце препича се, ...
  708 
Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...
  1265  16  13 
...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...
  1186 
Душата –
Бог е заключил
всичките и тайни
в телесната обвивка.
Ключът прибрал ...
  278 
Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
стопява болките във всяка рана
и прави пролетните чудеса.
И топъл вятър с мириса на пролет ...
  335 
Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят ...
  1565  11 
Кестени II
В бледосиня надежда се взирам
сякаш късче постлано небе.
Месец май. След дъждовната диря
с бели облаци идвам към теб. ...
  816 
Всяко усещане на изпепеляващо дихание си ти,
всяка галеща ме с вълшебна синева вълна си ти,
всяка глътка нежност в необятна вечност е любов,
песента на птичи трепети и разцъфнали цветя.
Всеки аромат на копринени прегръдки пак си ти, ...
  470 
Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...
  1290 
Полунощ вещаеше магия в мрака
и ухаеше на златно утро, напоено със лечебна сила-
той легна на тревата, за да ги почака
и да види тайната обвита в перлени премени, която всяка беше скрила...
Скрит и той бе зад бодли на гъста драка, ...
  467 
Прашни улици в изстинал град
сенки лутат се по тротоарите
с души в любов изпръскани.
Там загубени във времето мечти,
търкат кожи в живот излъскани. ...
  673 
Предложения
: ??:??