Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 077 резултата
Доброто свое разчупвам
като прясна погача
и солта на сълзите си слагам
до него на масата.
Ако искаш сестра бъди ми, ...
  446  10  22 
Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ...
  944 
Духовност, мъдрост, бъднина
светите братя ни дариха.
Озари ни тяхната светлина,
духа ни те извисиха.
Гордеем се с 24 май, ...
  520 
Върви, народе заблудени,
към светли западни страни;
от алчност днеска сме пленени
и славим робските си дни!
Върви към Запада сияен, ...
  962  13 
  1235 
  1334 
Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели -
отронва се понякога звезда... ...
  297 
  659 
  1045 
  2225 
  2555  15 
Нощен влак. Във купето влетя самотата.
Беше тиха и светла и чиста
като лунния вятър.
А на тръгване ми остави
рецепта за сладки, два листа пожълтяли. ...
  316 
Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо! ...
  527  12 
Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
  596 
От твърдите жени съм...Знаеш ли...
Отвън съм тънка, крехка и чуплива.
Душата ми, обаче, е стоманена.
Зад твърдост своята ранимост скривам...
От силните жени съм. Не прощавам ...
  1205 
На толкова неща не се научих...
Не се научих да си премълчавам;
да бъда примирена, малодушна;
двуличие и злоба да прощавам...
Лъжата разсъбличам безпощадно ...
  679  10 
Нещо в мен се пречупи
и погледнах с нови очи на света.
Толкова ми е смешно!
Мравките стъпват все грешно,
по следите на лъва. ...
  843 
  2356 
Забравих как се пише за раздялата,
защото плачат липсите изстинали.
Забравих даже да затопля стаята,
но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
А ние никога не сме се срещали. ...
  701  16  25 
Доктор Щрък бе много стар,
от града омръзнало му беше.
И дочу от младия хлебар,
дето хляб в пещта печеше.
Зъболекар търсят във гората, ...
  1132 
Любима моя книжке, държа те с две ръце
и всеки ден от теб разлиства, с обич моето
сърце. Чета за приказни герои, за кралства
и дворци и там някой, някъде се бори, с добро,
доброто да дари. Как да кажа колко те обичам, ...
  258 
  1328 
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...
  566  10 
Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...
  642 
Изхвърлете балтóните!
Якетата изхвърлете!
Изхвърлете запалките!
Цигарите - смърделите!
Джапанките - изтритите ...
  343 
Днес ми е топло и светло.
Днес ми е чуден денят.
Снощи сънувах баща си.
Снощи той беше до мен.
Снощи бе светло и топло. ...
  314 
Ейприл беше най - жизнерадостната душа в това селце. Първа и единствена изтичваше, когато слънчевите лъчи огряваха хижите. Тичаше с пълна сила към Изгрева и викаше: " Слънце, слънце! Обичам те!". С виковете си събуждаше всичките жители, които никак не бяха доволни от това. След това Ейприл се спуска ...
  693 
Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...
  723 
Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ...
  604 
И този
ден
бавно
гасне,
като ...
  276 
Посвещавам го на моята Майка и моята Баба ,
благодаря ви от сърце!!!
Пораснах мамо, вече съм голяма,
книги отдавна почнах да чета .
Дано да бъда гордостта ти най-голяма, ...
  349 
Равномерно неприлично,
сбоклучено привично
падам като фас на паважа
Много важно!
Инфарктно идилично, ...
  621 
Рано ранила мома Росица,
рано по ранина,
слънце още не ранило,
мома Росица нозе умила
в росна тревица, ...
  1540  10  21 
Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...
  483 
По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три ...
  741  17 
Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви ...
  509 
Животът не е филм, нито приказка,
винаги с красив, величествен край.
Животът е сцена ежечасна, истинска,
в която с нас се развихрят Ад, и Рай.
В центъра на вихъра разбираме, ...
  210 
Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...
  742 
Светлината е музика
и аз съм частица от нея.
Малка частица
от необятната шир.
Всяка сутрин ...
  390 
2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ...
  1242  12 
Предложения
: ??:??