Господи, моля Те само
да е пълен света с чудеса,
денят ми - богат на вълшебства,
и в тайнство свещено
да потъвам с нощта. ...

1. Когато човек запали цигара – потъва в размисли, а непушачите не мислят, защото не палят.
2. Пушачът се успокоява с една цигара, а непушача няма кой да утеши.
3. Темите за разговор при непушачите са по-малко и затова често скучаят. Те не се вълнуват от новите цени на цигарите, марките и аромата им ...

Дойдох на този свят
за радост, за изява...
Но хваща ме и яд,
че всичко не узрява.
Светът ли ми е крив, ...

Приятелството старо
е като Килиманджаро -
огнено в своята основа
и ледникова шапка нова!
Ледът топи се с всеки ден ...

ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...

Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...

Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови ...

На спирката висиш кат' прани гащи
Да чакаш ти заветния трамвай
А е късно вечер и шкембето дращи...
Транспорта е нарядко, да се знай...
Качваш се, а там студено като в морга ...

Раздялата дойде внезапно,
с друг мъж те видях,
почувствах се толкова нещастно,
щом болката отново изживях.
Ти беше щастлива с него, ...

По замръзналите локви
на разбития асфалт
крача с валсова походка -
две напред, една назад.
Даже, леко се пързалям ...

Благодаря ти Господи за добротата,
за силата , с която ме дари
да дам достойни хора на земята,
моите прекрасни дъщери.
Благодаря за моят, спретнат дом, ...

Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...

Мечо е скиор умел -
и техничен е, и смел,
само дето не разбира
как на стръмното да спира.
Ето, качва се на ските ...

Кратко ще бъде моето слово -
то и без туй, чете се през ред, без очи,
или пък въобще;
споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,
много четат идиотщини, публикуват - по-големи такива, ...

На гладния дайте храна.
На яловата - детенце.
На вдовеца - жена.
На пастира - теленца.
На босия обувки. ...

Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...

Роки има ден рожден,
само че не знае,
скача весело край мен,
все му се играе.
Купих му от мола днес ...

- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...

Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...

Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...

Неграмаро - Знаеш ли, оттук...
(Autori: Giuliano Sangiorgi)
(Автори: Джулиано Санджорджи)
Знаеш ли, оттук...
Знаеш ли, оттук... ...

Като пролетен вятър игрива,
като слънцето лъчиста,
ти - прекрасна самодива,
душата ми пречисти.
В тоя студ ме утешава ...

Тялото ми не е храм,
дето всеки търси прошка,
греховете са си ваши -
аз не съм добрия Господ.
Нищо, че стоя със кръста, ...

Всичко е толкова просто,
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...

Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука, ...

Звукът от спомени и минало
В главата ми отекват като песен
Било какво било , отминало,
А пътят ми нагоре веч е лесен.
Незнам какво ще стане утре, ...

наминавай понякога
ще приготвям вечеря
от готови салати "Кенар"
с антипаста
от хладилника ...

Реших, че всичко е наред
Все още бях твой и ти беше моя
Но след това удрям в стена, докато вървя със скоростта на звука
Каза, че ти трябват пространство и време
Но времето може да го влоши, нали знаеш? ...

на подбив взеха
Дон Кихот — в духовността
че стòри пробив
и въздигна до ВЪЗБОГ
човечността — тъй крехка

Сън
Ако ме затвориш в несбъднат сън
някъде във мрака,
знай, че аз пулсирам със всеки дъх
и пак и пак те чакам. ...

Ти си моето зимно момиче,
с топла прегръдка, сред снежна покривка.
С теб, студът навън е различен,
разтапяш леда, с чаровна усмивка.
Не стигат снежинките да изброят, ...

Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...

Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...

( На Тати с обич)
Не ме мисли, ти мамо,
не тъжи за мен!
Аз добре съм, мамо,
що ми каза, аз го знам. ...

Стар ли съм?
Не знам!
Не искам!
По - често се спирам
пред фотографиите... ...