Омагьосан сякаш съм след теб!
Само празен поглед в мен остана.
Лакатушещ се, бездушен силует,
Агония от пристигащата драма!
Бог едва ли е бездушен, ...

Обещаваме си от днес
в живота ни да няма стрес!
На всеки нещо му тежи,
но в крайна сметка ние сме жени!
Крехки слаби и наивни ...

Хайде да играем на война!
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...

Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...

Събуди се обвит във грях Содом,
с гласа на Господ стенеше небето
Вертепите приличаха на срутен вълнолом,
във който ласките разбиваха сърцето
Търговците пред храма Божий ...

В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...

Лирична проза
Тя и Той са от различни светове.
Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце отворено за възвишеното. Той е висок, млад брюнет. Облечен е с дълго черно палто, а около врата му се ветрее бял шал. С плащ от мисли осветява пространството като Ангел. В нейния свя ...

Тичах... срещу вятъра бурен -
в насрещното движение.
Косях терена мрачен, труден
с безумното си поведение.
Достигнах целта... оцеляла, ...

Момне ле, мари хубава,
хубава още любава,
кога те мама раждала
песни юнашки ти пяла,
кога те мама кърмила, ...

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...

Душата ми е платно,
А ти рисуваш августовски слънчогледи.
Докосваш тялото ми-
Пламва огън,
И някак зимата остава надалече, ...

Има неща, които ме карат да се усмихвам.
Едно от тях беше ти, но само за малко.
Остави ме да умра толкова далеч.
Замених те със страх и срам.
Ще бъдеш щастлива в деня, в който умра. ...

Война
Днес във моята Родина
модерно е Война да има
и воюваме от малки
за градина и пързалки. ...

Пренеси ме към идното време,
магическа перчице на гърба,
да прегърна до днес неродени
тъй жадуваните от мен слънца -
децата на моите деца. ...

Мозайките на Плюшкин
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и ...

Портите на твоето Приятелство
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...

Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала. ...

Много, много отдавна, високо в планината живял един старец, чиято мъдрост била известна по целия свят. Идвали при него хора от всички страни. Кой за съвет, кой за лек или билка. Идвали и големци, по важни дела. Всеки носел своя плата, бедният – бедна, богатият – богата. Никого не връщал старецът, с ...

„завършилите“
с двойки — на върха на бази
и надстройки

полази ме
същинско насекомо
намери процеп в мен
и се провря
разкъса вътрешностите ми ...

Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно, ...

Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна ...

С тебе
Търсех те и няма да се спра!
Търся те и знам, ще те открия
даже да си и накрай света!
Искам те! От никого не крия! ...

Така те харесвам - без грим, без червило,
лицето ти истинско, ме прави щастлив.
Там животът изписан с душа, не с мастило,
щом те прочитам, чувствам се жив.
Бръчици виждам от радост, тъга, ...

От всяко чувство
поетът извлича
вдъхновение и твори изкуство.
Дали тъга е, или пък обича,
той в рими ги ражда ...

Вярно че декември рано мръква,
но пък е уютен този мрак
в края на поредната година.
Коледата бързо се промъква
и като разглезен котарак ...

Светът ни е голям и знам,
че в живота сам, там умираш.
И е явно че си ням, да ,
като буква безгласна,
ролята ти тук е ясна! ...

Душата е прекрасно, съвършено цяло
съвкупност от любов, мечти в човешко тяло.
Тя знае свисше всичко за света-
усеща що е радост, болка, красота.
Понякога е тиха и вглъбена, ...

Като изпаднал в луд екстаз езичник
небето разкъса ефирната си риза!
Мълния удари и гръмен трясък
се стовари!Тревожен птичи писък
замря.И див вятър се втурна... ...

Сетивата ми горят-
петунии сини
в нощта...
Възпламеняват
постелята ...

Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ...

Всеки тегли си съдбата,
що дошла е до главата,
във живота на парите,
са затворени душите.
И не иска и не проси, ...

Какви смелчаци в интернета има!
Задавям се от мъдрост. Чувствам срам. Реалността, защо е несравнима?
Как искам смелостта им, да е там.
Съветват, поучават и ругаят...
Под всеки пост поставят коментар. ...

Съм и не съм. Поглеждам в огледалото и не разпознавам човека срещу мен. Изглежда ми отнякъде познат ... като странник, когото съм срещал всеки ден на трамвайната спирка, но с когото никога не съм разговарял. Напомня ми за много добър приятел от далечното минало. Или е било от друг живот? Но е някак ...