Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 077 резултата
По-добре безделник да съм аз
и да нямам даже залък хляб;
по-добре, отколкото без глас
на капиталисти да съм раб.
По-добре без работа „добра“, ...
  525 
ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР
За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.
През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави ...
  848 
  1505 
Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...
  675 
  1354 
Времето лети и годините бързо отминават,
но спомените остават. Все по път се виждам да вървя
и все не стигам крайната си точка.
В чужди къщи спя и никога повече не усетих покоя.
Пресъхналите устни шептят без пощада. ...
  470 
Посредствените хора са дребнави,
отровени от злоба, завистливи,
умиращи от чужд успех и слава
и от провалите на другите щастливи.
Посредствените хора не разбират: ...
  1008 
Двама за кметското място се борят,
Народът не знае, хората яростно спорят.
Единият обикаля тук и там,
да се моли на шефовете не го е срам,
дано дадат те някоя пара, ...
  718 
Утро е!
Изгрев!
Писък на чайки!
Шепот на вълни!
Пясъчни камъчета! ...
  545 
опасно е и —
величаят ли те — да
те закопаят
  196 
...Санитарните улици
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи, ...
  284 
Зàпада не го
блазни славата и е
чист антислав(а)ист,
а Изтокът гледа го,
от него по-напорист...
  225 
От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...
  565  10 
Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика. ...
  579 
Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда. ...
  756 
Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието.. ...
  857  12  24 
Отдавна с жена ми сме заедно двама
във смерч и цунами, и в малката драма.
На национално ниво и на местно,
живеем банално и в грижи съвместно.
В голямата радост и в дребни капризи, ...
  272 
И тази зима, сред гората,
до един изсъхнал пън,
Ежко, легна под земята
да си спинка зимен сън!
Почна сладко да сънува ...
  1333  25 
Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ...
  1075 
Малко цвете, нежно цвете
паднало е на земята...
взех внимателно в ръцете –
вехнат вече му листата.
Някой мѝнал, някой бързал ...
  1084  12 
Здравей, момчето ми! Eдва пробудено,
ти ме разтърси и дори ме съживи!
Съвсем очаквано и непринудено
светът, във който бях, се скри…
и ми прости! ...
  425 
І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
  1692 
Каква жена!... Пожар бе, бате!...
На ръст пък дребничка!... И с очила.
Ми тя в оркестъра ме прати!
Не бива на "Пигал" да е била!
Бе, все си мислех, че ме бива ...
  1454  11 
Живеейки във кожата на вълци,
оглозгали до кокала душата,
забиват кръвожадно острите си
зъби, изтръгват вярата в сърцата.
Така въздигат егото смолисто. ...
  307 
Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките, ...
  1660 
Зелените очи на тревата ме гледат
Тревата плаче
Разплака я някой или нещо
Или това са капки от дъжда
От утринна роса ...
  354 
Ново начало -
всяко вдишване, всеки нов ден,
всяка бегла усмивка,
всяка казана дума в следващ момент.
Всяка раздяла. ...
  652 
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...
  899 
Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони, ...
  636  10 
За красота не ти е нужен грим,
бъди естествена и търпелива.
Не стайлингът те прави теб жена,
по-важно е да си щастлива.
Бъди жена, естествено красива, ...
  620 
В земята на съня е тихо,
погалено от устни и ръце...
И в мен парченце топло
най-нежни стихове тъче...
С разперени пространства ...
  590 
Весела глутница циганчета
в миг задуши автобуса.
Стреснати бабички стиснаха
чантите си. С погнуса
две префърцунени какички, ...
  329 
Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...
  531 
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...
  596 
Живея. Дишам. Обичам.
Пиша. Рисувам. Творя.
Мечтая. Мисля. Изричам.
Пея. Танцувам. Летя.
Копнея. Вярвам. Омайвам. ...
  589  13 
Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...
  337 
Пореден полет, изпращане и сбогом,
поредни сълзи, изпълнени с тъга,
не ме оставяй отново сама
в тази бездна без лъч светлина,
сам самичка на студа. ...
  336 
Пресъхнах
като устни зажаднели
за капчица от твоята Любов!
Настръхнах
мислите ми полудели ...
  643 
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
  496 
Оригинален текст
ЗЕМЛЯНКА
Наконец-то я добрался до землянки, которая в первый день пребывания в поселении мне показалась такой неуютной. Я бросил на сено свой спальный мешок и, раздевшись, лёг спать.
Едва я закрыл глаза, как погрузился в мягкие объятия дрёмы. Сознание осталось бодрое, хотя сон посте ...
  1136 
Предложения
: ??:??