Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.
Спуска слънце златната си мрежа, ...

Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...

Лежах си на припек, а той ме подгони.
Прочете ми конско и дръпна ми бой.
Но малко му беше и цял куп патрони
по мене изстреля пишманът каубой.
А аз си кротувах в света двуизмерен ...

Днес, на село пред Съвета
реч гореща дръпна кмета:
" Граждани и гражданки!
Дами, Господа!
Ще ви връщаме газта! ...

Този март е по майски сърдечен
и на лято по всичко прилича,
той по юлски, до кръста съблечен
от разцъфнали вишни наднича.
Този март, тъй различен и топъл, ...

Тиха нощ ,а в нея дим се стели
Момче , студени стълби и цигара
Това е моята отвара
Замислен ,примълчан и тишина
Образът изниква и се губи някак ...

Очите му светеха - тъмен оникс,
и знаех, че всяка негова дума е лъжа.
Усмивката му те разтапя.
Лицето му беше копнеж,
а устните му порок. ...

В едно царство, господарство преди хиляди години живели цар и царица. Те били добри и грижовни за своите поданици, но едничка радост им липсвала – нямали си рожба, която да им усмихва деня.
Дните се нижели, а двамата родители унивали все повече и в царството се спускала мъгла, която унищожавала цвет ...

Когато към върха си тръгнал...
с мечта, надежда за ръка вървиш.
По пътя си, дори да си премръзнал,
болка и лишения търпиш.
От групата отпадат разни хора, ...

Не те повиках, тихичко си тръгнах,
загърнах се, отвън ме срещна хала.
И не заплаках – с времето претръпнах,
какво от туй, че всичко бях ти дала?
Не съм скъперник, нищо не събирах, ...

Колко тихо вали...
Господи!
Колко тихо вали...
А в душата -
молебен за дъжд! ...

Ако искаш да усетиш истинския дух на един град, трябва да го разглеждаш или рано сутрин, или много късно вечер. Тогава всички непривични шумове вече са утихнали, повечето хора, които си нямат работа са по домовете си и улиците показват истинското си лице. Така Венеция става тайнствена вечер и романт ...

Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска ...

Кой българин не знае за грозното февруарско бесило,
карловският Дякон до върховното геройство извисило!?
Tози монах, който калугерските одежди свалил
и за свободата на България живота си посветил.
Съвсем млад още взема решение масон да става, ...

Ти, единствен мой слушател,
верен спътник и приятел,
пазиш моите вълнения,
скици и стихотворения
и ги скриваш от света. ...

Оставаш с "милостта" на бурята,
с несметните и остри песъчинки...
Камбанария!Вятър!Другите -
парченца от съдбата ти събират.
Очите ти са взрени в мрака им... ...

Отиват си
Отиват си любимите жени-
недолюбени и неразбрани.
Тъжни.В очите мрежа от сълзи
в душите им нагарчат стари рани. ...

Едно време имаше един Нейчо Неев дето викаше „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!” Той поне се усещаше че не е за там. Де да се усещаха поне толкоз и днешните ни политически бонзи, ама…
Една простотия, колкото по-високо седи, толкоз по- отдалеч се вижда! (това вече съм го казвал, но пак го п ...

hidden: Ти си много сладкодумен, а тук във форума, това не личи особено. Защо се съгласи да направим това интервю?
to4ka: През годините съм интервюирал стотици хора, с които ми се е налагало да работя и съжителствам (поради спецификата на работното място). Не съдех за тях по самооценките, които си д ...

Майката на един мой приятел работеше в едно служебно заведение. Обслужваше разни хора като обстановката в барчето бе нервна, но в никакъв случай не можеше да повлияе колкото си мислеше лелчето на нервната и система. Важно бе да спомене, че майката на моя приятел или лелчето се мислеше за един от най ...

НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА
Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън. ...

Подари ми парченце от рая.
Не. Не мисля, че скъпо ще струва.
Как изглежда...Дори да не знаеш
мога с думи да го нарисувам.
Една къщичка бяла и сгушена ...

Дойдох, брате мой,
и таз година
да те уважа,
да те помина,
цветя да сложа, ...

Щастливо ходехме в полето,
Едно от малкото неща.
Трептеше чувство във сърцето,
Емоции и една мечта.
Посрещахме промените в небето, ...

Публична тайна е вече, че еволюционната теория на Дарвин, в частта си за произхода на човека, претърпя фиаско. Не се намери липсващото звено между маймуната и човека. Няма и да бъде намерено и то по много проста причина - защото такова не съществува. Човекът не е сътворен от кал, както пише в библия ...

Втора песен от втория ми албум.
Надявам се да се изпълните с онова сладко приятно чувство на спокойствие и хармония. Приятно слушане!

(превод от босненски)
Да вдигнем перото
срещу глада,
насилието, смъртта
и всичкото зло, ...

...но аз не съм от вашата планета,
красивата Майка Земя,
аз ида от много, много далече,
и ако мога да бъда честна,
уморих се да живея сред вас, ...

Трябваше да изгубя
веднъж
за да се надмина
и да се науча да съм силна
Да прочета бездарните ...

Какво е любовта?
Най-простото.
Да искаш да си вън
от този свят
с любимата (с любимия) ...

И така стигнахме и до първата песен от втория ми албум, в случая единадесета подред.
Приятно слушане!

Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях ...

Това се случи точно преди 43 години. Беше петък - 4 март 1977г. С моя близък приятел - Лазар Томов - сега виден адвокат /завършил и международно корабно право в Льовен/, понастоящем представляващ държавата в чужбина за значими арбитражни дела, се прибирахме около 17 часа по ул.Иван Асен II. Бяхме в ...

Не се боя от огледалото,
черешов цвят - в косите бялото.
И всъщност - баба ми е старата,
аз в зодиака съм магарето.
Детето в мене - пакостливото, ...