към с. А.
Помолѝ се за мене в моя миг на обида,
за душата ми, пълна с отровни неща,
че отдавна напират, раняват и викат
тежки думи и жестове, носят тъга… ...

Мръсните улици със сенките сиви,
празните хора, кучетата диви.
Небето е черно, силен дъжд ме вали,
мразя го още, измива моите сълзи.
Някаква луда, усмихва се сама, ...

Морето е смело, чаровно момче.
В прегръдките свои ме кани.
Целувало е не едно дамско краче,
дръзко ме гледа. Желае в своите мрежи,
рибарски, то да ме хване. ...

Много те обичам. И защо - не знам.
Само знам, че ти си там -
отвъд планини, върхове.
А аз съм тук - на юг.
Ще проходя аз световната пустиня, ...

Играе нещо вътре и трепти,
но нищо все още се не знае.
В очакване сърцето ми тупти
случващото се да разпознае...

Потънах в тъгата - яма бездънна -
прилеп, залепен на гола стена.
Тъмнината жадна ме погълна.
А, просто бях една отчаяна жена.
Причини много... в букет събрани - ...

Беше слънчев ден обикновен,
но по различен бе от всеки ден.
Случайно под дървото те видях
но влюбих се в теб, това бе грях,
който спрямо себе си извърших ...

Роди се мъж. Поне така записаха го в календара.
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...

Пак те чакам с разлистен копнеж,
сладко пари усмивката скрита.
Виж, сърцето в омразен кафез
как над черни прокоби полита.
На часовника някак отне ...

Мъка и тъга —
едничките благà, о,
Бòже... докога?...

Гори ми тялото от страст,
изгарям, чуваш ли? Вземи ме!
Целувай всяка, всяка моя част,
В екстаз на нежност потопи ме...
И с мене затрепти в едно, ...

Отново син... Саминка сред мъжете
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето, ...

Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...

Та - питаш ме: "Как става тъй, че нанизваш
след словото - слово, стихът - подир стих?"
И аз сам не зная,но ей Богу - виждаш
как четири реда - на теб посветих!
Подобно дъждец летен, падащ отгоре ...

Сънят ще те чака притихнал в дъжда
на първата пряка потънал в ръжда.
Синджирът на грижите бавно ще чезне.
И мислите твои за случките прежни...
ще бъдат разсечени те без пощада. ...

1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ...

Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...

Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ...

Аз пак съм същия,
брегът и той е същия,
нощта е топла,
вълните от звездите
укротени, ...

– Искаш ли да ти покажа една дупка? – попита ме вълшебната фея.
– Не! Остави ме да спя! – отвърнах.
– Ти спиш. Аз съм в съня ти.
– Няма значение! Къде ще ме влачиш сега, да ми показваш дупки?
– Тази е вълшебна! Заради нея се водят войни, мъжете се трепят, жените я обожават, тя води към един невероят ...

Обичам те
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...

Не стига болката!
Тя никога не стига!
Все може още да боли,
все може да ти стори още,
и още може да те нарани... ...

Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...

Хей, Паскуалина,
всеки ден пишеш
астропрогнози
и ми ги пращаш!
Тъй упорито! ...

Пърчан пръсти преплита,
проблем голям разплита.
Пръчът Пèро предàри.
Пръхти, двора прелита.
Прозорец с рога потрòши, ...

СКЪСАНИТЕ ОБУВКИ НА ТЪГАТА
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада. ...

Дантелите на моите кошмари
не са изплетени от дом за пеперуди.
Те раждат се от осмокраки твари,
продукт отровен на токсични зъби.
И нямат свойствата на вещество, ...

Потиснато си днес и сивото не ти отива.
Не е по моя вкус готическия ти перчем -
от стръмните вълнички тръпки ме побиват –
вещаят неочаквани обрати и при мен.
Не съм достатъчно могъща да събера ...

Мечтаеш ли за пурпурния залез
над изумруденото ни море?
В зениците ми пламък да запалиш
да стоплиш леденото ми сърце?
В душата ми се борят бесовете, ...

Потърси. Отключи.
Поседни. Отдъхни.
Говори. Сподели.
Замълчи. Потъжи.
Погледни. И живни. ...

Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река. ...

Много често се заблуждаваме, че парите са всичко, да наистина без тях не можем, но те не са всичко те са средство за преживяване. Ето случай за едно глезано дете. Дете което беше свикнало всичко да е негово и каквото поиска да го има. Родители те можеха да си го позволят бяха едни от най-богатите. Д ...

Обух обувките. Накуцвам,
но не защото те ми стискат.
Приличам на една парцуца
голямо дето все си иска.
От дясната не се страхувам. ...

"Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едн ...

Поет и поетеса (раздяла)
Поет и поетеса отново са сами,
бяха заедно но съдбата така реши!
Заедно редяха своите мисли и слова,
срещнаха един до друг те заедно Любовта! ...

Добро или зло?
Авел или Кайн?
Кой уби,кого?
Всичко ли е куп лъжи?!
Зло и добро. ...