Сълза по бузата се спуска...
истривам я със таен ритуал,
усмихвам се,но с кривата усмивка
на човек със болката живял.
Прегръщам тъмнината с обич ...

Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента, ...

Не те целунах в тъжната неделя.
Не и както бях си пожелал.
Написах ти безброй стихотворения,
посветих ти даже целият ми свят!
За теб е най-красивия ми стих, ...

В лунната пътека на морето
сянка смътно се мярка.
О, блян чуден на сърцето,
огрей ме със светлина ярка!
И нека се разсеят дим, мъгла, ...

Любовта си „назаем“ не давам.
Не отдавам на кредит душата си.
Щом обичам – докрай се раздавам,
но понякога … яхвам метлата.
Туй присъщо е, знам, на жените. ...

Твърде дълго търсех думи,
но бяха трудни и тъжни;
този свят пъстър и шумен -
никому не остава длъжен:
все зората ще ни вика, мами, ...

Мисли за мене като за огън,
който ще разпалва мечтите ти.
Мисли за мене като дъжд,
който ще отмие сълзите ти.
Мисли за мене като за вятър, ...

Посвещавам на Ива, която страда от АЛС-амиотрофична латерална склероза
Пропуках се.
Наложи се.
Показах голата си същност.
Останах безтелесна ...

А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...

На съпругата и дъщерите ми –
с обич!
Ето – идва с цвят и мирис – пролетта
и изпълват се с любов сърцата!
Осми март – във всяко кътче от света – ...

Твоето присъствие до мене,
като полъх в лятната ми нощ е.
Че без теб сърцето тихо стене
влюбено до кръв във твойто още.
Тишината да взривим без думи... ...

В прегръдки страстта ли сърцето обземе,
да мислиш за утре не ще имаш време...
Живей за мига и пий до насита,
дори след това в самота да се скиташ!
28 май 2017, ...

Подай ръка и нека тръгнем
по път, осеян със звезди.
Една звезда във теб проблясва,
една във мен - това си ти!
Назад? Недей! Върви нататък, ...

"Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!
Защото всъщност искам да се любим..."
Камелия Кондова ...

За твоето ухание мечтая -
възвишен миг сред земната пустиня.
Душата ми от самота те вае,
затворница от хиляди години.
Сега си по-сияйна от звездите. ...

Не съм звезда, но и луна не съм,
не мога да съм светлина и слънце.
Ти виждаш не това, което съм,
а това, което искаш аз да бъда.
Не съм звезда, нито пък кралица, ...

Остаряваме в тихия пристан.
Отминават си дните. Вървят...
Да догонвам мечтите, не искам.
Без любовния пламък да спя!
Разпознавам наблизо уюта ...

Всичко взе да се купува –
хора, ценности, мечти...
Живота нищичко не струва,
измерва се само във пари.
Достигнал такова дередже, ...

Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене. С широко отворени, невижд ...

Душата няма бръчки,
а е набраздена с белези
от хубави неща
и не малко лоши случки
Душата няма бръчки, ...

Лудостта на деня се завръща
без нюанси окъпана в сиво
и разбрало небето отвръща
с облак кисело, леко резливо.
Но денят е от изгрев целунат, ...

Да си различен не е унизително,
а тъп - понякога е положително.
Да бъдеш умен не е наложително,
ако изглеждаш външно поразително.
Да си послушен често е награда, ...

Така сме устроени – търсим стойност*,
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...

Душата ми от мъка стене,
опитвам да не ми личи,
но дори сърцето в мене,
плаче и неможе да мълчи.
Сълзите си да здържам, аз не мога, ...

Коя съм аз и кой си ти?
Като капчук потропват
в ритъм нашите души.
И в стъпки, рими и куплети –
сърцата искат само да са слети. ...

Сънувах сън! Вълшебен сън!
Бях някъде високо сред звздите.
Дочувах звън. Вълшебен звън.
Пригласяше му хорът на мечтите.
И беше толкова красиво. Само блясък. ...

Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...

Който от съвест
лишен е, животът му
осакатен е...

Автор: Генка Богданова
Може би защото пролетта
днес ме целуна с топли устни,
ме омая сладко песента
на птиците – певци изкусни. ...

ДОБРИ ДУМИ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ
Аз съм нещо между другото.
Датите са без значение.
Липсват ми добрите думи
за едно стихотворение. ...

Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове, ...