Една стара любов си отиде,
беше болна и просто умря.
А сърцето уплашено лута се -
Ами как ще живея сега?
О, не страдай сърце, не мъчи се! ...

Заспива залеза. Прелива в хоризонта.
Небето свети в синьо и мълчи.
Една надежда тихичко прорязва
запратени към бъдното мечти.
У мене се преплитат вечни тайни ...

Когато вечер лягаш си с въпроси,
дали за този свят си бил роден,
дали животът е цветя и рози –
веднага си спомни за мен!
Когато нощем не заспиваш ...

Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...

Любов не е човека, с когото да остареем,
а този без когото не можем да бъдем и ден...
Това не е човека, с който просто да живеем,
a онзи, заради когото сме готови да умрем...

Щастлив? Не бих могъл да кажа.
Все още ни разделя
океан.
Ще кажеш сигурно - Бе, много важно,
душите щом са заедно в аванс!.. ...

Късно е. На мен не ми се спи.
Виждам тебе, в другите очи.
Виждам сянката ти плавна,
колко много ти личи..
Аз ще бъда безпощадна, ...

Обичам онези
с големи сърца.
Обичам тези,
които създават света.
Тези с дълбоките мисли ...

В небето на очите ми пътуват облаци
Акварел или пастел са думите във нежни пръсти
Рисуващи във висините
На лекокрилите ни птици
Не зная и не питам ...

Ела, ела да те прегърна,
мирише ми на портокалови кори
и чаша чай в джезвето завира,
и чака да те стопли...
Но мълчи! ...

Преливникът изронва бреговете ни.
Грешките преливат през преливника.
Рушащо се корито на доверие.
Изтича вяра, празни се коритото...
Влива ли се вяра нова в дните ни? ...

Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...

Станах рано, много рано, но по-точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше ...

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...

Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...

Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре- ...

Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...

Любов...
Жестоко и безкрайно ще мълчим и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.
Сурови са отминалите дни
и безпощадно думите изяждат. ...

Събудих се малко преди изгрев, стреснат от споходилите ме през нощта сънища. Небето надничаше иззад прозореца – отгоре хладно синьо, по-надолу прасковено, пронизано от златисти нишки, чакащо жаркото слънце. Сърцето ми биеше учестено, чувах го в ушите си. Леко се надигнах и се загледах в прозирната о ...

Невидима си,
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима ...

Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо – ...

Едно парче, което написах и записах преди 3 години, едно от първите за проекта ми M-Lane Project

С това парче участвах в конкурса на БНР "Пролет" през 2018 г. Китарите са записани от китариста, с който работя вече не малко години, Николай Ганчев ( най-добрия нотариус сред музикантите и най-добрия музикант сред нотариусите ) :-)

Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...

Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзв ...

Преболедувах лятото. Земята жежка
със мене лятото преболедува.
И небесата пребледнели, тежки,
четирсетградусово не бълнуват.
Не сипе се отгоре огън, ...

***
Тиха пухена завивка като прашец падаше от небето. Неусетно се заснежаваха покривите на селските къщици, сливаха се в бяло дуварите и калните улички – всичко наоколо придобиваше нов облик и вид – чист и закачлив през деня и призрачно нереален привечер. Белотата бодеше очите, сърцето туптеше толко ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4
А сега се дръжте на крака, з ...

Любовта ни умира. Мъждука едва.
У дома ни неволята влязла...
Като сянка се движиш, навела глава
и я вдигаш, когато изляза...
Не мълчи, говори – и за теб, и за мен, ...

Едно парче на български език.
Николай Ганчев - китара

Представям ви още една моя композиция. Отново на шестте струни е Ники Ганчев, а съпругата ми помага накрая с женския бек вокал. Текстът, аранжимента, изпълнението на останалите вокали и инструменти съм ги правил аз. Записано и смесено е в домашното ми студио. Надявам се да ви докосне...

Едно авторско парче от проекта ми M-Lane Project. Китара свири Николай Ганчев, саксофон Анатоли Ангелов. Вокала, и останалите инструменти са записани от мен.