„Ей, с жълтата фланелка…“
Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наиед жълтата си книжка“. Оня се хили…
Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница или нещо друго за хапване, пред шумканет ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3
Предполагам, че дотук схванахте главното. А то е, че:
непротиворечивостта на аритметика ...

Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...

Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...

Дори в най-тъжните си дни,
дори в най-тежката си горест,
аз знам – там някъде си Ти
и даже Бог не смее с мен да спори...
Дори останал без надежда, ...

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...

ДОСТАТЪЧНО
Достатъчно ли взе?
Или ти трябва още?
Дерзай, до капка всичко пресуши!
Докато не остане и прашинка, ...

ЦВЕТЕТО НАДЕЖДА
Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри. ...

По дланите си имах звезден прах
от стари, недодялани желания.
И сънища, в които смела бях
да оцелея, без да съм измамена.
Земята сякаш спря да се върти, ...

Лятото мина край нас, дори не ни пита,
дали искаме то да си тръгне.
Остави ни слънцето, тук, до насита
да грее след утрото, за да не мръзнем.
Наивно до болка, то доверчиво, ...

Сънувах те…
В просъница усетих как сълзите
се стичат от моите очи.
Събудих се и в мисълта ми
пред мен стоеше ти. ...

Аз сега ви прощавам. На всички.
Мои спомени, мъчни раздели.
Даже на вас, дето не ми
се случихте.
Днес за вас ще е Сѝрна неделя! ...

Как да ти кажа, как да покажа - нямам сега ориентир?
Аз се изгубих - ще ти докажа, търся в душата си мир!
Дълго се търсих, всичко изгубих - даже небесната шир!
Мъж не намерих, службата любих - май ще вървя в манастир?
Все още чакам, за някъде влака, утре ще тръгна натам! ...

Вчерашната ми следа
днес покрива се във бяло.
Чувството ми в резеда
във душата се е свряло.
Бели пламъци горят ...

Стъклен пласт, боя – сребро зад него,
помнещ светлосенки, гняв и грим,
искреност и фалш, сълзи и его –
вглеждане на поглед тъй незрим.
Дяволско творение дали е ...

Поредната маска. В смеха си се крия.
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните. ...

На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...

В София беше доста по-хладно. В автобуса към летището видях човека с „Тройной“, с шапка и лъснати обувки – открояваше се сред всички, но за радост този път Невена не го загледа. Минахме бързо през рутинната проверка и след миг се озовахме на пиацата за таксита. Духаше хладен северен вятър и някъде о ...

В среднощна пробуда среднощно дочух
обажда се глухо капчукът.
Но луд е навярно вечерният дух
и стръмни безсъници чукат.
Ужасно е тъжно да имаш крила, ...

Седни на люлката и се люлей,
затвори очи – пред теб ще се изправят светове.
Едните ще са черни, другите ще бъдат бели.
Ще има гора от пеперуди,
а другото ще е пустиня. ...

Ти ще дойдеш с утрото чудесно
Да стоплиш моят свят
Да влезеш в сърцето ми ще бъде лесно
С теб не ще да има рай и ад.
Ще има само аз и ти ...

... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела- ...

Много тъмно кафяви били очите на момчето,
не можел той да вижда нищо в светъл цвят.
Дори облаците бели по небето,
тъмни били-както целият му негов свят.
Вдишвал лято, но издишвал зима, ...

/На Боян Петров - Съни/
Ей ти, защо си тъй прекрасна,
сурова, непристъпна, безпощадна?
Защо съм влюбен до полуда,
сърцето ми защо открадна? ...

Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...

Боли ме след всяка нанесена рана,
пак се страхувам, че този път няма да стана,
не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,
ала сякаш това дава ми сили да продължа.
Недоизказани истини, слабост и тайни ...

подготвям
нашето неслучване
последно е
за тази зима
последно е ...

Лошо ми е, вие ми се свят…
… не съм се чувствал по-добре
и съм доволен от живота,
когато ти си моят опият,
и имам доза или две, ...

Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници ...

Първият звънец
В училището квартално пълно е с деца,
училищният звънец призовава ги сега.
Малки и големи с букети красиви, цветя,
носят ги за учителите любими с топлота! ...

Думите ти ято са в небето,
птиците повикани на юг
ще скрия самотата си с пердето
и сърцето ми довчерашен приют.
Искам днес да бъдеш себе си, ...

Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...

(Монолог на една майка)
Златно си ми е момчето
и на всяка няма да го дам –
ще му наранят сърцето!...
Абе, кучки са, нали ги знам!... ...

Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...

Тя притисна бедрата си и започна да ги трие бързо помежду им, сякаш искаше да запали с тях огън. Беше сама в стаята и се погрижи никой да не я безпокои. Надежно заключена, почервеня цялата и започна да се изпотява. Беше близо. Много близо до щастливия и тъй мечтан край. Най-сетне - на един косъм раз ...

Дъджорналисти - Между улиците и звездите
----------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...