Виждаш ли,
дечицата играят навън
с босите си крачета,
тичат и се смеят.
Сърцето им силно тупти. ...

На мама
През август мигат цветни светофари,
в денят на мама тихичко вали,
а мидите в ръцете ми прибрани,
напомнят за морета и луни. ...

Обърнах се и те пред мен изгряха -
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди, ...

Научих се за теб да ги събличам -
окъсаните дрипи на страха.
Защото мъж съм и не ми прилича.
Отива ми по-скоро смелостта...
Сега ми е спокойно и усмихнато. ...

Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено ...

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много, ...

При всяка болест -
отвара - от надежда,
любов и вяра!...
.............................................
При всяка болест - ...

Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината. ...

Понякога,
когато ме прегръщаш,
нежност и покой размиват се.
Преливат плавно нюансите,
и пулсират в единение. ...

Не мога да целуна всички отражения,
които във очите ти танцуват.
Но, ако съществува остров на блажените,
до него ми се иска да доплувам.
Прости ми, че повтарям все едно и също. ...

С Теб пролетта е нежен вишнев цвят,
полепнал по малиновите устни;
върху копнежите ни - чуден аромат
на жажда за докосване, се спуска.
С Теб, щастливите сълзи, са ято птици, ...

Да бъдеш вятър, да си скитник...
да прекарваш нощите самотен.
Да не спираш и вечно да си пътник.
Човек да си в света огромен...
Да бързаш и да нямаш време, ...

осми март
само котката е доволна
от студената вечеря

Разжареното слънце
вае гладки
стъклени статуи
от преплетените ни
като змиорки ...

КАКВО ЩЕ НИ СЕРВИРАШ
Какво ще ни сервираш, живот?
В пазвите ни камък ли ще сложиш?
Или куршум в челото?
В душите бури тревожни? ...

Някои от вас я познават или са чували за нея, други ще я открият тепърва. Денят е чудесен за една приказна разходка из
Калдъръмената гора
От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който ...

Съвсем в края на лятото, когато сладостта му остава по устните, в очите и в медените спомени, е време да ви почерпя с моето току-що забъркано
Сладко от смокини
Жената беше седнала зад другите, съвсем в дъното на малкото квартално пазарче. Изглеждаше така, сякаш другите, по-оправни и нахални баби са ...

Въздействие от ада (2-ра част)
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка. ...

Една поетеса по-малко, голяма работа! И без това са се наплодили из нашия край – с лопата да ги ринеш. И с права, и с крива. Не че проблемът е в лопатата. Лопатата си е лопата – инструмент. За друго ми е мисълта. Тя, поезията, не е женска работа, ако питаш мене. Четеш, четеш, и само сълзи и сополи. ...

I've been searching for you all around,
to the line of the edge where we are.
I'm looking so deep into the ground,
no matter how deep in
you are. ...

Научи ме, Боже, да прощавам,
да се смиря и укротя,
да се приемам и да се раздавам
докато сметките си уредя!
Научи ме, Боже, да обичам ...

00, 00 – 00,30 часа.
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво ...

Sanremo 1997
-------------------------------------------------------------------
Нек - Лаура я няма
Санремо 1997
---------------------------------------------------------------------------------- ...

Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността една жена да избира дали да стане „жрица на любовта” или не и колко всъщност ще спечели или загуби от това. Под тази статия имаше хиляди „доброжелателни „ коментара от определили се като мъже или анонимн ...

Дали от куртоазност спя
когато се промъкне здрача
и нощницата ми погали?
А мислите са водопад -
забързани да се изплачат ...

Еднопосочен билет ще ти взема,
ще отрупам купето с цветя!
Туй е краят на скучна поема,
но с естествен финал ще е тя.
Ще ти махам със кърпичка бяла, ...

Стрелката на часовника се счупи
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.
А "малко"-то оказа се при мене ...

Здравей, Любов моя,
ще Ти се наложи...
Да, днес ще ти се наложи да пристигнеш там, където случайните минувачи няма да видят присъствието ти, но неслучайният посрещач ще го желае. Там е... като тук! Глаголите умеят да събират факти, но не умеят да им се радват.
Фактът е съществително. Обича да е зави ...

23,00 – 00,00 часа.
Когато влизам в третия кабинет /така определя стаите управителят/, екипът е вече там. Експертите снимат, оглеждат всичко, вземат отпечатъци от стените, масата, столовете, леглото... Докторът се е навел и разглежда сгърчения труп - между ниския елегантен шкаф и едва различаващата ...

Всички виждат как слънцето блести,
аз виждам само огън - как гори.
Блясък виждам само в твойте очи,
блясък - като огън пръскащ искри.

Аз имам къща, но домът
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи ...

Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне, ...

Беше кошмарно време. Валеше ситен, но противен дъжд и всичко беше подгизнало от влага.
Мъжът вървеше вече трети ден. Само нощем и само по черните пътища. Не трябваше никой да го вижда. Беше уморен и раницата му тежеше. Знаеше какво го чака по пътя, но беше решил: няма никога да забрави помощта на пр ...

За да ме има, когато ме няма,
за да ме има, когато умра,
оставям в наследство мисли и думи!
Оставям мостове по между ни.
Оставям пътеки и друми! ...

Здравейте. Предполагам, че първо трябва да се представя. Аз съм Иво и всичко се случи когато бях на 15. Това е моята история. Посвещавам тази поредица от произведения на най-красивото момиче на тази планета- Евелина.
Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но про ...