Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да ...

Западна Европа - Éвро. Хопа-тропа!
Източна Европа - Здрава сóпа. Опа!
Северна Европа - Студ и русо. Опа!
Южна Европа - Тарантéла. Опа!
Заедно в Европа - Дреме му на шопа!

КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота. ...

На село – щъркел, убит от град!
Какво, какво мога да кажа днес
аз, поета, на Тангра?... НИЩО.

Тъмна нощ се спуска над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
щастливи влюбени се галят.
Хладен полъх от далечни земи ...

щеше ми се
със тебе да имахме син
един такъв мъничък
и наперен
като малко петле ...

Ако няма израстване –
няма наслада,
замръзнала връзка
те праща към ада.
Няма респект, ...

Опитах се да те откъсна от сърцето.
Боли! По дяволите, как боли!!!
А вечер отмъщава си – да е проклето,
върху жаравата си, ме горѝ!
Опитах се от ириса да те изтрия, ...

„СЪНУВАМ ЮЖНА НОЩ...
В съня ми южен мрак,
Жарава златна, лумнала в сърцето ти-
Силен ореол, съдбовен знак,
Ваяние от огън покорен и страст.... ...

Том и Бет вървят напред!
Те с децата са щастливи!
Том не ходи на гурбет...
и са много... пестеливи.
Бет спестява за море - ...

Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж на два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здравей, как си“. И аз не бързах за среща, тъй кат ...

От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...

... толкова гола в поезията -
любов, скръб и самота, жажда -
животът ми - камино - лятото в бяло
зимата - в черно,
камино в цвета на изгрева и залеза, ...

Урок #1 – научих се да се наслаждавам на собствената си компания.
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да ...

Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...

Набъбнало от вода небе.
Отново сърдито ще вали.
Подгизна душата в мен
от нескончаеми тъжни дни.
Тъгата по удавеното лято ...

*от гледната точка на момиче*
За теб дали съм само поредната плячка,
просто момиче, което да приготвя кльопачка,
не знам и няма откъде,
чудя се с кого си и къде, ...

Запалиха се градските фенери,
разходила се лунна светлина
се плисна по паважи и алеи
и фойерверк във този миг изгря!
Ефирът стана бляскаво оранжев, ...

на Д.
Дори и облак мога да пленя
със своята дискретна елегантност.
Или внезапно да взривя деня
със фойерверк от искрена галантност. ...

Между дулото на пушката
и сърцето на Ботев,
пред излетелия бързащ куршум
крехък щит се намирал –
картата на материка. ...

Събуди се прозорецът, а беше вечер.
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...

Пак аз съм лошата. За кой ли път.
Словата ти са камъни от прашка.
Протрити от галошите, болят
нозете на горката Пепеляшка.
В огнището пресяла пепелта. ...

РИСУНКИТЕ В НЕБЕТО
Аз винаги, когато се загледам във небето!
и видя облачния шарж,
картините небесни вземам със сърцето,
отдавнашно, по навик стар! ...

На кораба“Живот“ нявга качих се,
но май уцелих“ Титаник“, защото
потънах заедно с мечтите
в ледените води на океана.
Усещам коварен студ, изтръпвам, ...

Виждам се в огледалото.
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...

Умора нямат.
Пак накачулени
край вещерския,
бълващ злост казан,
вещаят мор и глад, ...

Блажено ще заспя
в прегръдките твои,
Ти богиньо на щастието
и ангел на радостта –
спасение мое! И когато ...

Аз съм до тук
Не искам повече да ме обичаш,
от любовта ти много ме боли!
Недей и „мила“ ти да ме наричаш,
омръзна ми от твоите лъжи! ...

Дефицит в генома или е карма,
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер – ...

Не можем да се
намерим –
аз се крия в думите,
а ти – зад тях.

Хайнрих Хайне
Поглед – смърт в красива бездна.
Как обичам песента звънлива,
дето някога в Тоскана
чух над мен да се разлива. ...

Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела, ...

espesa niebla.
el puente no llega
al otro lado.
Sr. González (MEX)
извор: ...

Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...

Градът е устойчив на буря от думи.
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък, ...

Родила се от капчица вода,
разделена на кристалчета студени.
От облак хвърлена във вихър,
вихър на небесата хладни от мъгли превзети.
Носила се тя часове наред студени, ...