Допивам второ питие.
(Ирландците разбират от уиски).
Със две цигари за мезе,
докато, ей така ми
липсваш... ...

Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се п ...

Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни. ...

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук ...

Ако ме срещнеш в нечии очи,
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...

Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...

Отдавна е настъпила зората
и хлопки отдалеч подрънкват...
На паша тръгват пак стадата
и еква птича песен звънка.
От хрàлупата във дървото - горе, ...

Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Бе ...

Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...

Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
И изваждам го бавно от джоба си прашен, ...

Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди годи ...

На огнен пламък ми приличаш.
На кокиче във пръста.
На пролетта която си облича
дрехите, като листа.
На чаша вино и на бряг. ...

Само един път в живота си плаках от щастие,
плаках от радост,
плаках със страст,
беше, когато за първом поех кислород,
вдишах дълбоко, ...

Не и разказвай никога за мене,
дори да ти се иска да споделяш,
изтрий спомена за онова време,
днес с мен ти завинаги се разделяш!
Не си мисли в нощите как нежно ...

Казват, че мечтите не могат да ни бъдат отнети и най-много радост и тъга могат те да ни донесат както от сбъдването им, така и от несбъдването им. И още, внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Вярвам, че когато нещо е залегнало дълбоко в сърцето ни, то ще се сбъдне. Когато желаеш н ...

Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана, ...

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...

„Защо“ е началото на нещата.
„Защо“ е учудването и смелостта
да прекрачиш безмълвно оттатък чертата,
да приемеш без страх мисълта за смъртта!
„Защо“ е съмнение, което ни връща ...

Аз мислех си, че с наплюнчените палци разлиствам календара
и гледам с умиление ъгъла на прегънатият лист,
а всъщност миговете скачат в надпревара,
докосващи извивките на топлата ми гръд.
Политат мъховете от топола, извива се реката с режещ вик, ...

От утре,
ще скандирам,
само разликите
В движенията ви
В тялото ...

Не се прибира слънцето все още.
Препича, закъсняло след студа.
При теб - Луна. Блести ти нощем.
Делят ни часове. И
океан... ...

В сърцето на Рила планина,
където гнéздят гордите орли.
Сред дебрите на бóрова гора
манастир отворил е вратѝ.
Граден от рéчен камък векове, ...

Днес баба имаше рожден ден.
Тя стана рано както обикновенно за да си нахрани животинките и да си свърши къщната работа, но този ден небеше обикновен и тя беше радостна. Взе си телефона в джоба на престилката – да не би когато се обадим да не го чуе.
И ето че денят летеше а тя все така чакаше. Та аз ...

Животът ни е Дъх от Бога
затворен в малко стъкълце,
като светулка в тъмна доба,
като изгубено дете
се лутаме и търсим в мрака. ...

Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава – ...

От сложна материя - изтъкан е човека!
Пушечен изстрел - рикоширал куршум!
Мишена все търси - все за нещо роптае...
а да надзърне във себе си - дори не желае!
Оплетен във паяжина - нишките дърпа, ...

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой ...

Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...

Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...

Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите. ...

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...

За рибите най-кротки по характер
ще кажете, че плуват във дълбоки
води. Шаран, акули и косатки
те давят самота в бутилка водка.
Че рибите са странни екземпляри ...

Чакам те...
На брега на морето
На върха на планината
На обширната поляна,
обсипана с цветя ...

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

Когато ме целуваш само с мисли,
а времето е просто отпечатък
на болките, с които сме орисани,
не спирай.
Прочети ме и нататък. ...

***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...

Глава 17
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се ...

Целувка. Спомен. Стар парфюм.
Терзания. Сълзи. Объркан ум.
Статична поза. Молив. Гума.
Уиски. Мъка. Нито дума.
Писмо. Надежда. ...