Синдромът „ Сестра Роза“
В българското здравеопазване и по- конкретно в българските болници има една особена порода хора, която е възможно да ви остави неподготвени откъм изразни средства. Тези хора, нямат общо с добрите професионалисти, лекари, сестри, санитари, човеци…Те пораждат чувство на разоча ...

Душата ми стихове пише,
познава добре белия лист.
Вдъхновена не спира...
И пише... и пише...
Трупа на рафта лист подир лист. ...

Глава единадесета
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайс ...

Идваше ѝ да наругае​​ всеки един човек в този проклет автобус, но това нямаше да бъде морално от нейна страна. Пък и кой би обърнал внимание на няколко груби думи, които най-вероятно щяха да останат заглушени от десетките разговори, носещи се в това тясно пространство?
Лектра се измъкна от пренаселе ...

Стоя си на пейката в коридора и гледам минаващите. Все забързани. Отварят се и се затварят врати, но никой не говори. Всеки е навел глава в проблемите си и бърза да се скрие в някоя стая...
Само една жена, дребничка, малка, като че ли още повече умалена от приведените си рамене, няколко пъти стигаше ...

"Сега да ви кажа какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Започнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер един грам и си казвайте: „Всичките ми работи отначало докрай ще се оправят”. Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите в ...

Животът ме милва с добрата ръка.
Пътувам на кораб, далеч е брега.
Мечтая за подвиг и то, то голям.
Копнея за буря, и аз да съм там.
На морски пирати, попадам в плен ...

Когато го съкратиха му оставаха пет години до пенсия. Напразно си търси друга работа. На неговите години никъде не го искаха. Три месеца чисти и мете кварталния партиен клуб на управляващите, но накрая не му платиха и го отпратиха с думите:
- На нас ни трябват членове и симпатизанти, не ни трябват р ...

По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...

Натежал съм от мисли и чувства.
И слабея по теб от любов.
А със сила на всички изкуства,
да се боря за теб съм готов.
Че и времето то се не спира ...

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава първа. Любовта на Скорпиона
1996 година, София
Роклята с тънки презрамки , прекалено прилепнала към тялото и с дължина доста над коляното, не подхождаше на жената срещу него. Не че Ясен Боров имаше нещо против разголените рокли, но събес ...

Облечен в смокинг овехтял
с протрит ревер, с цилиндър стар,
и с лък в ръка рисуваше мелодии...
в душите, старият цигулар.
Той беше там, ...

ЗА ПИСАНЕТО МИ
Изсмуквам римите от свойте пръсти
и Писанетато ми хич ни върви!
От мене бягат думите чевръсти
а и Творбата ми се инати! ...

Месецът скрива ликът си красив, достолепен.
Пукна зората, събудена с петльова песен.
Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.
Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.
Днеска в душата ми спомени детски се връщат: ...

- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна – ...

Вали!
И улиците на претъпкания град
превръщат се в поточета дъждовни...
Намокрен Свят!
Във моите мечти ...

Лятото започна
с аромата на липите
с късите поли
и мъжки погледи
след тях ...

Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...

Имах две монети,
плата за лодкарят стар.
Звезда едничка, пътя да ми свети,
а сърцето, да ми е другар.
Срещнах Бялото момиче. ...

Глава 7
Не можах да мигна през цялата нощ, докато бдях над Димитър и го гледах как спи спокойно с кислородната тръбичка в носа. Притесняваше ме, но думите му някак ме бяха успокоили. Аз бях в огромен конфликт със себе си, който се опитвах да реша, но съзнанието ми беше бавно, спеше ми се и се чувств ...

С луната си говорихме за теб,
помолих я да каже, че те чакам.
А тя обърна се и тихо рече:
"Да чакаш бесполезно ще е вече."
От мъка, мисля даже спря да свети, ...

производството -
в ущърб - от четенето
на поезия
..........................................................
четенето на ...

Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.
Тишина и пътека извървяна ...

Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!
Седя си вкъщи и не спирам, да плача, ...

Когато дълго чакаш и мълчиш,
главата свеждаш и скърбиш,
във теб заражда се със взрив
желание да си щастлив.
Да дириш пътя си отново, ...

Един живее в страх от съвестта,
а друг – от наказание-тегоба.
С това се различава същността
на волния от роба.
Theodor Storm ...

Дори и да имам наследство богато,
децата ще идват от лято на лято.
Животът ги хвана – не ще и да пуска!
Работят в замяна на тромави чувства.
Очите ми стари съзират бедата, ...

Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...

* * *
Много скоро след успеха на републиканското първенство във Варна, Криси бе включена в представителната тройка на националния отбор за предстоящото световно първенство. От това световно тя се завърна със сребърни и бронзови медали. Аз, самата никога не станах гимнастичка от величината на Криси. ...

Малко време остана,
И хладно времето беше,
Халето е празно почти,
А дали самолета ще излети,
Едва ли ще чакаме дълго, ...

Спря часовникът,
не чувам звука на стрелките.
Нощта облечена е в черна рокля...
И носи бижу – луна над гърдите.
Колко ли време остава... ...

Виждам те в съня си като реалност.
Макар и да знам, че сънувам те
прегръщам и те целувам.
И знам пак ще се събудя
и ти няма да си тук, ...

Един ден
ще си свърша
всичката работа.
Ще обеся прането
по въжетата. ...

- Венци, хайде, момчето ми, излизай от банята! Време е за обяд – среброкос
мъж се суетеше да приготви масата. – Снощи кога се прибра? По първи петли ще е било... И защо си оставил телевизорът да работи, като не го гледаш?
- Излизам след малко, тате – глухо прозвуча гласът зад затворената врата.
В то ...