Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Родопско сърце - 4
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
Сбогуване
което видяха очите ми
беше гърба ти.
Не се обърна вече
и настъпи ...
Ура за Революцията
Секундата преди теб
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...
Искам
стих без грим да сътворя,
че душата ми проплака,
отново мъка сбрала тя.
Но чуй – и в пъкъла да паднеш – ...
Пред заключена врата
...
Спомен от мините и войниклъка.
Избрал в забоя двуглава беда,
като на руска рулетка – тютюн или силикоза.
Върнал се вкъщи млад и красив, ...
Как да ти простя
и ново начало в живота си да поставя.
Болката в сърцето как да спра?
А нови сили, как да събера?
Да простя, как семейното предателство?! ...
Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам. ...
Родопско сърце - 3
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
Късмет - 6
На другото легло в стаята на Т ...
Нощи в друго измерение
Тичам към теб...
когато се погледнем тъй в очите...
и има толкова много да си кажем,
но с думите не може да се изкаже...
Събуждам се и заспивам в усмивката ти... ...
Хайне – Максим Рилски 🇷🇺
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...
А водата? Миг – тишина...– Андрей Бели 🇷🇺
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...
Вълнá и мисъл – Фьодор Тютчев 🇷🇺
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...
Когато нощите загубят паметта си
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие, ...
Теорията на вероятностите
Само едно на няколко милиона,
но тук е има я вероятността –
да те срещна сред толкова много хора
някъде случайно в големия град... ...
Колко често срещаш човек...
който носи частица от теб?
Кажи ми, че е всеки ден!
И колко често съдбата ти дава
пети шанс да поправиш раздяла? ...
БОЯН
И тръгна
Нов осемхилядник
На хоризонта
Той беше готов ...
Песен над Балкана
и празнува с празници нетрайни?
Кой потъва в минало без време
и се качва върху жадно стреме?
Кой заменя либе за стихия ...
Каквото залюляло, долюляло...
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша. ...
Хвърчило
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти ...
Другата стая
Последната надежда
и я пазиш дори от лъчите на слънцето.
Да не я изгорят, да не я повредят.
Да не счупят от нея и късче магия,
и нотка от нейния цвят тъй вълшебен. ...
Слънце мое
За радост и топлина съм готова.
Сърце мое! Поспри! Не играй...
аз вярвам в съдбата, че той ще дойде.
И утрото ще разцъфти и ще ухае, ...