Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта ...

Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...

В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.
Не искам да бъда груба и зла, ...

Есента покрива
болката с тежки листа.
Как да те стопля?..

Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми ...

Две пакетчета
облачна сметана,
разбъркана от вятърна
лъжичка. Шупнала е
нежна пяна в синята ...

Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.
На болката скритият корен ...

Мълчаха птиците...
с предчувствие за тъжна есен.
Небето пребледня
от взора на тъгата им.
Вместо сълза... ...

На границата
на Скуката,
дебне
Смъртта.

Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...

Няма никой, а още ги чувам -
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.
Свръхнаивно "изтърсих" си тайната, ...

проблясва слънце
в процеп на скалите
есенен залез

Есента съблича всички дрехи.
Падат лекомислено върху пода.
Със зъби вятърът отваря копчето
от деколтето на задъхана топола.
Политат мъхове - въздишат в простора. ...

Взех те на „автостоп”
Не, че някога съм вземал,
но СЕГА СЕ СПИРАМ...
Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...

Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива моята създателка,
но че светът е див
и излязъл от строя, ...

Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.

- Да пием кафе?
А може би две,
под синьото небе,
или до спокойното море!
- Ами, защо не? ...

Огнена страст закипява в гърдите,
лумнали пламъци жарят тела,
в танца любовен се сливат душите,
бият във ритъм щастливи сърца.
Шеметно някъде във небесата ...

Преди да върже и налее плод,
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова, ...

ГЛАГОЛИЧНА БУРЯ
(превод от македонски)
Настана глаголична буря. Дяволът
топи ледника на прилагателни от съществителни
и избърсва лицето на времето от смисъла ...

Бе залезът като домат.
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...

Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха, ...

Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...

Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...

Аз искам много да сме диви -
като разюздени коне,
препускащи със буйни гриви,
сред непристъпни лесове.
Аз искам много да сме смели - ...

(На Ангел)
Сърцето стене с бурята навън,
не ще те видя пак на моята врата.
Дали ще дойде пролетният звън
или завинаги ще ме оставиш в пустота? ...

Аз така се сбогувам - със стихове.
Синьо-бели, измачкани листи,
след които в главата ми тихо е
и сълзите потичат по-чисти.
Аз така се сбогувам - без викове, ...

Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...

Цветето на твоята душа е още с мен,
във мен... дълбоко в моята душа
и в цялото ми същество, от светлина!
Едно със твоята... искряща чистота,
изпълнено с безкрайна, близост, ...

Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из поле ...

17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...

Страха от страх е най-големия.
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
/съвременен прочит на Иван Вазов/
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как твойте политици говорят ни омайно!
Как залъка в устата всинца ни горчи ...

Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя ...

Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...