Да обичам на инат,
вече толкова години,
се превърна в занаят,
практикуван със роднини.
Твърде просто е да мразя, ...

Откъсвам аз целувки с нежен вкус –
две сладки и сочни череши,
танцуваме разголен нощен блус,
звезди горят – красиви свещи...
отпиваш моя дъх с една въздишка, ...

Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам? ...

Сънят ми веч' не е тъй сладък,
и моят свят е разрушен,
и чувствам се едва ли не отпадък,
проклинам се – защото съм роден,
защото само, само страдах, ...

С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...

Понякога минава цял живот
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската... ...

Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко. ...

В сляпото око на нощта се взрях,
видях лика ти, мила моя - недолюбена!
О, Луна, като сън спомена избледня...

Изправи Балканът гордо глава,
изтърси снагата си стара,
изтръгна скалите и пусна гнева,
събрал се в гръдта му корава.
Захвърли реката в бурно море, ...

Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятн ...

млечен път
показвам на дъщеря ми
звездите

ПРЕДСКАЗАНО
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...

С умиление сега започвам да пиша,
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...

В чест на концерт за флейта арфа от Моцарт к√299
Ето творение стилно емблематично
тук всичко е композирано отлично!
Поднасят соловите инструменти
безброй ярки слънчеви орнаменти!, ...

Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...

Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...

Искам волно да летя,
да преплувам морета, океани
към теб, моя мечта,
да видя две цветя засмяни –
да видя карамфили – ...

Монолог на егоцентрика
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его. ...

Искам да ме убиеш
и любовта ми мъртва
с кръвта ми да покриеш.
Животът ми в мъки пропит
и в страх е скрит ...

Живял преди години много,
в селó забравено от Бога –
мъж Добри, як като скала,
на който викали – Сарма...
Кротък бил човека, работлив, ...

Във фалшив, измислен, нереален свят
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга, ...

Замислен съм и ме боли
че времето в дъга захожда.
Навън е хладно и вали,
и гръм сърцето ми пробожда.
Сърцето ми на две дели: ...

Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техни ...

Тик-так, тик-так,
във скута спи си черния ми котарак.
Тик-так, тик-так,
потръпва леко черния мустак.
Тик-так, тик-так, ...

"Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени*"
и забрави място родно,
и щастливи дни.
Бяха робства и неволи, ...

Аз Съм:
- 60% онова, което съм извършил;
- 30% онова, което върша;
- 10% онова, което декларирам като намерения.

Най-после родната телевизия слезе на българска земя и пусна сериал, който живо и точно отразява виртуално реалността. Става дума за великолепната поредица на ВВС за динозаврите. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдав ...

Глава заравяш в пясък,
на глух се правиш и на луд.
Усмивка слагаш с блясък,
достойна за придворен шут.
Едно си мислиш - друго казваш ...

Замина си. Остана жаждата неутолима.
Не те упреквам, нито ще те съдя!
Написах ти писмо с обръщение "любима"
Спокойно можеш да вървиш по пътя!
За мене не мисли! Аз ще се справя някак! ...

Политическата коректност прилича на ядене, в което, за да не се обиди никой, са сложили по малко от всички по-известни хранителни продукти, след което сместа малко я варили, малко – запържили, а след това по малко държали във фурна и в микровълнова печка. И ако някой по-чувствителен език все пак отк ...

В края на лятото и началото на есента времето бе все още много топло. Слънцето прижуряше, а във въздуха се носеше аромат на цветя. Автобусът се люшкаше по пътя напред, бързайки да достигне крайната си точка. Истанбул. Градът, който никога не спи. Да, така мислеше Бела за този невероятен свят на търг ...

Легна кротко нощта. Уморена заспа.
Уморих се от тази наша игра.
Доближаваш се уж, а далече стоиш.
Всяка крачка държиш, всяка стъпка броиш.
Този дъх на пелин ме замайва, горчи. ...

І. Тя:
Винаги съм си мислила, че ние жените сме като светулките. Всъщност това са буболечки, от които иначе ни е гнус и страх, но вечер, когато си с правилният човек, на правилното място и най-вече с правилната нагласа – светещите светлинки танцуващи пред очите ни, изглеждат най-прекрасното нещо,кое ...