Буря бушува в мен откакто се помня,
и емоциите си не мога да укротя.
Оставих сърцето ми само да решава,
и да намери своята съдба.
Преживявам всичките възходи и падения, ...

Поетичният ми силует е строен, а ти римуваш ме,
като пустинен пясък ме редиш.
Аз ще бъда твоята газела,
а ти бъди последният радиф
и двамата ще подредим ...

Съдбата да обичаш постоянно
и вечно да раздаваш доброта
... тя мене изтощила е тотално
така жестоко, че вече аз не разпознавам любовта.
С години си определях различни идеали на жена, ...

Шепот във мрака - глуха наслада,
но е жално - светлина не се подава.
Блян за щастие, потънал неизречен в тишината,
плача, че от всички си освен от мен видяна.
Но те виждам аз в една неизследвана вселена, ...

вместо
сатана -
сатанѝца -
сиреч -
паднала ...

Скитаща по улиците на срама - избледняващ силует търсещ някой да възвърне човешкия ти облик.
Розите вехнат, когато в душата ти бурята се развилнее.
Кой сълзите ти продава за собсвена облага, не това не може да съм аз - не умея да ранявам.
Кръвта от твоите рани превръща се в горещи белези по моето тя ...

Зачената от бурното кръвосмешение
между земята и небето,
родена съм при пълно звездно затъмнение.
Епичен колапс на умираща комета
белязал ме е да се скитам вечно ...

Позајмувам златни облеки од зајдисонцето
за да го оставам без звид
оној што ме нема
затоа што не ме заслужува.
Свадбарски тапани се слушаат ...

Усмирителна риза, сапун и въже
за злодей издирван от Хага.
Подлежи на отстрел бясното псе,
но бесилото по му приляга.
Затвор е разкош за такъв людоед - ...

Рогатият??? Той само да ми падне -
рогата му на възел ще завържа,
във черква ще го вмъкна баш по пладне,
та черното от него да остържат!
И като го поръсят със вода светена, ...

Ти виждал ли си нощна пеперуда,
как търси светлината в мрака?
Не се харесва, иска да е друга
жадува, вярва, моли се и чака.
Изглежда някога ще види слънце, ...

- Стреляй, войнико! - Гласът на баща му изпълваше целия двор.
Инк беше легнал по корем, съсредоточил поглед върху целта - три консервни кутии от доматено пюре, положени върху дървена маса. Дланите му се потяха. Той погали спусъка на двуцевката с показалец и внимателно го постави на мястото му. Опитв ...

Душата, пленница на любовта
със звезден прах обсипана е тя.
За лунни танци в красивите нощи
Влюбени устните шепнат за още.
В унес любовен Вселената цяла ...

Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
да видя снимката ти през сълзи.
Както някога да си говорим двете
без тъга по теб да ме души...
Питка да разчупя - помен бял, ...

Живеят в мене четири сезона,
но само в третия ме разпозна,
когато плача със очи дълбоки
до дъното на своята самота.
Навътре във душата е стаена ...

Преди раздяла е много празно.
Опустял си, като забравен храм.
Само скърцането на вратата буди
и разбираш, че си сам.
Коленичиш пред олтара, ...

Отдавна бях решил да опитам стихотворение само с глаголи и ето, че го направих и то благодарение на Таня Мезева, която беше направила подобно, което много ми хареса! Може би не е от най-сполучливите, но все пак е опит!
Искам. Желая. Обичам. Мечтая.
Страдам. Живея. Чакам. Копнея.
Плача. Боли ме. Идва ...

7.
- Здрасти...
- А, Михо...Кажи, братовчед...
- Бате, търсех те преди малко...
- Каза ми комшията... ...

Беше зима,
искаше да се стопли
при мен,до мен,в мен.
После лято,
искаше прохлада, сянка. ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Чудя се от къде да започна с въпросите си, но тя ме изпреварва като реакция. Вади няколко листа и казва:
- Тук съм ти разпечатила най-важните неща за аутизма и в частност за Регресивния. Като ...

През черните нощи
сънувах лицето ти
не оставай в съня ми
През трудните дни
споменавах ти името ...

Разхождам се
а мислите ми диви
душата ми
ядосана ръмжи
пътеките... ...

ДВЕТЕ КРУШИ
на татко
Тази къща е толкова стара,
колкото моят баща…
И ме гледа с очите му, ...

Привечерна, смущаваща, ласкава,
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...

Пътувам!?
Всеки ден... пътувам.
В реалност, мечти и в сънища красиви
пътувам, пътувам...
Пътувам!? ...

Лодка се клатушка във морето
със опънато едно платно.
Блъскат я вълните ту игриво,
ту заплашват я със сбръчкано чело.
Старият рибар ту дреме сладко, ...

… Сън не хващаше велините очи. Легна си рано уж да се наспи, че по първи петли трябваше да стане да се приготви, ама на, пусти очи не се затваряха. Лежеше Вела по гръб и гледаше в тъмния таван, а мислите ѝ като луди косове се щураха насам натам…
… Привечер Страхил и Георги се прибраха уморени. Измих ...

Малък Сечко... ни попари
и край нас почти премина.
- Чао! - казва Февруари -
Ще пристигна догодина!
Ще накичим в Март яките ...

ГОДОВОЙ. ДОБРУДЖА.
( Глава 8)
Восточный морской ветер принялся теснить жару уставшего дня. Весь живой мир просторной Добруджи, утомлённый трудом лета, суетится, хочет до конца поглотить затухающий свет рдеющего солнца. В растянувшихся худых облаках заката расползалась тягучая грусть долго умирающего ...

Докато слънцето в тревите шумолѝ
и в акварелна свежест ги облича,
една снежинка закъсня да се стопи
и се превърна на кокиче.
И осъзнах, че в този крехък свят ...

Един от онези
Той бе един от онези
за които казват,
че срещаш ги
един път в живота. ...

Зад мен потулен е домът ми в мъглите.
Отмествам клоните от своята пътека.
В бъдещето взират се очите,
в несигурност с носталгия нелека.
Дете съм и уплашено се лутам. ...

Той: - Млада, красива, ухажвана, търсена.
Тя: - (усмивка) Но почакай 'търсена'..
Хм, какво имаш предвид? Търсена за по чаша кафе, чай, винце... хубава усмивка, разговор, среща?
Или усмивка и поглед на мръсница, хубав бюст, устни, външност?
Не, младежо, аз не съм търсена. По-скоро не искам да бъда тъ ...

Днес, как да кажа, някак е просторно
и ухае въздухът на свежест,
врабчета в клони, спорят неуморно,
котешки очи блестят зад мрежа...
От парка близък, детски смях долита, ...

В сърцето ти също има кътчета,
които те болят, в които кървиш,
които те отчайват и запитват,
но разочарованието не е решение...
Страха и безсилието не са за теб. ...

На двайсетина километра от Караново в северна посока се намира село Винарово. Сгушено в последните дипли на Стара планина, тук за неговите стотина жители животът си течеше бавно, монотонно и спокойно. Сякаш времето бе спряло и нито демокрацията, нито техническия прогрес бяха променили нещо. Винарци ...