Една жена при друг отива,
когато вечер сама заспива.
Когато болката в сърцето,
за миг дори не спира.
Когато любовта е с вкус ...

Искам да ти кажа, мамо,
вчера както си играх,
под едно дръвче голямо,
паяче в беда видях.
Малко птиче снежнобело, ...

той помни всичко:
болката
дъжда
тъгата ми
и шепата останали приятели ...

Мили мои синове –
два сокола млади,
прелетете през морета,
през морета и океани.
Щастие си потърсете- ...

Любовният ми статус – отново свалям на телефона си песните, които преди години изтрих, защото ми напомнят за него. Телефонът ми е най-големият неверник – на него има място за песните, които свързвам и с бившите, и с настоящата си любов. Иронията е, че всичките гаджета са ми проверявали есемесите (са ...

Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...

Влюбена съм!
Не знам дали за добро,
или за лошо...
Не знам какво видях в него.
Не знам какво ме привлече. ...

Стихът превръща те в метафора,
на която даваш душата си.
В замяна от нея вземаш си
страстта на думите, чийто атоми
просто събличат те до любов... ...

Забравила съм
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...

В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...

В кротките подмоли на живота
в реката тиха, в хладката вода
събух обувките и топнах си краката
и въдицата пуснах – риба да ловя.
Голяма жега, нищо че на сянка ...

Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но ...

Всеки ден ли трябваше да те обичам?
Отново и отново, и отново?...
Можеше ли да си дам почивка
и утре да започвам отначало?
Всеки час ли трябваше да ти обричам, ...

СТРАШИЛИЩЕ Е
Страшилище е, по стълбовете некролози,
страх и ужас засипва те с големи дози,
почти няма живо същество в селото,
умря и старецът с превръзка на окото. ...

Това беше един изключителен ден в живота на Джейн.
Слънчевият лъч, който огря лицето й я накара да скочи бързо от леглото си. Погледна часовника. Беше се успала и може би ще изпусне автобуса. Започна да се приготвя бързо. Снощи действително си легна късно. В ресторанта на хотела се запозна с един ми ...

капкотворен плач небесен
я убива.
новоодъждена
сънлива
мократа трева ...

Доверие ти дадох, като Космос
обичах те, като приятел и жена
а ти предаде ме на другите от пошлост
аз дадох всичко мое, ти пък само суета
Не ме търси в живота ми до края ...

Красивата дреха усеща
еуфория –
глътка милувка от тъмна кожа,
червена роза, скрила
бодлите си в скитащ сън ...

Аз, Богатството и Властта се обединихме около Мнението.
Мнението не беше обществено, а преобладаващо. То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. Е, не всички социологически агенции – само някои от тях. Онези, на които Богатството беше платило, а Властта ...

Неканен гост на прага ми.. отново,
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен. ...

два лебеда
увиват шии
любов

Прости ми моля те, сега.
Прости ми, днес ти пиша за последно.
Прости и помогни в смъртта
поне да ида със надежда.
Ти беше утрото след мрачна нощ. ...

РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...

Изгний
във гроб
предречен,
с кръвта си
заплати. ...

човек
човечност
човещина
небе
небесност ...

Няма вече угодѝя,
няма вече прокопсѝя.
Всеки е накривил шия,
гордо вирнал е главата.
А навред е немотия, ...

Слънце пекна, тъмно стана,
свят ми се зави,
и разбрах аз, в този миг прославен,
че нов свят ще се роди
И забързах към полето, с лист и молив, ...

Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било. ...

посветени
така той наричаше
нея и себе си
може да е било
клише ...

По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.
Свикнал на истини в думите скрити, ...

/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...

на щастието
любовта пристана - от
БОГ призована

Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети..
Във вените – корени стари,
забравили страст, ...

По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...

Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.
Убит от лъжи – ...

Шепти ми моето сърце:
„Живей веднъж, но истински“
„Бори се“, „Бъди себе си“
„Дори когато си предадена
от собствената си съдба, ...

Ето това е да боли
да кървиш,
да капеш като свещ.
Застанал на ръба
на ръждивата бездна, ...

Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена ...

В черупките на ненадейни трепети
сте носили най-крехките вини.
Опазили сте хилядите шепоти
от разговори в непорочни дни.
Били ли са дърветата свидетели ...

Дори и да не искам,
аз те чакам.
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. ...