Жадувам за сърцето, което обича
искам да отпратя самотата
сирота душата ми мечтае,
за тази нежност що гали,
за обич силна безгранична, ...

Някога, във стари времена
в непроходна, тайнствена гора
зъл магьосник сам самин живял
в къщичка от съчки и от кал.
Криел се от хорските очи, ...

Не зная коя съм! Не зная каква трябва и не трябва да бъда. Не зная къде и как да открия себе си. Да търся ли?
Или да остана човек за момента? Човек без планове за бъдещето, човек без мечти, човек с безсмислен живот – човек ден за ден! Не зная! Не зная каква е цената за това да се откажа от моето тър ...

Под крушата в двора
аз маса наскоро
изнесох – ей тъй, за кафе…
До вчера валеше –
студеничко беше – ...

Сутрин е! Чета си вестника – да видя къде съм и защо съм!
Я-я-я, Кейтчето родила! Трето! И Уилям я държал за ръката! Горкият човек! Сигурно много се е мъчил! Като има кой да ги издържа, ще се размножават! Голяма радост за великите британците – бели, черни и доста мургави! Да са живи и здрави да рабо ...

Някога много отдавна, в тайно къчте на Родопите, хората подготвяха най-големия празник за годината – Орфейските страсти. Празненството беше водено от главния жрец от култа на Дионисий – Бакхус, който от месеци се подготвяше телесно и духовно да изпълни ролята си.
Още с първите петли, жреците на Дион ...

Кукувицата
Самотна кукувица кука...
Това е всеки божи ден!
И тъмни сили предизвиква.
Съдбата вика и за мен! ...

Ичи и Лили
Синът на Василови се казваше Илия. Но това го разбрах чак когато пораснах и станах студентка по медицина...Дотогава всички го знаехме като Ичи. Помня го още като ерген-беше разглезено момче-вечно неподстригано, неизбръснато, косата му стърчеше като сеното от каручката на дядо, излизаше пр ...

Не заменям за шумна радост
и фоейрверки стихнала тъга.
Не очаквам клетва за вярност
за дарената прегръдка топла.
Не пея по залез песен горестна, ...

Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...

Дай шумотевица – от нея
да изтръгна хармонични звуци.
И звуци дай да ти направя шумотевица.
Дай стъпки – в дълъг път да ги нанижа.
И път ми дай – да го накъсам на парченца стъпки, ...

На теб
Не мога да се скрия. Не и днес.
(Самотна съм и малко ми се плаче.)
Животът ми е мръсен, черен пес.
Веригите си хапе късно в здрача ...

1. Т И
1
Ти дойде при мен сама,
във една студена зима.
Двама станахме в дома - ...

Плаха тъга, обгръща душата ми,
страх ме сковава, не мога да мисля
идиот след идиота, на сцената се възправя
и се опитва живота ни.да оправя
Че е простак и нискоинтелегентен няма значение, ...

Гарата е пълна с тишина.
Хора се пресичат и се разминават.
Влакове говорят в самота.
След което просто заминават.
Някога те срещнах там. ...

Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...
В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя, ...

Как вейна се несретната ми сянка –
листо злочесто в подранила есен,
откъснало се от самотна гранка
и недопяло сетната си песен.
Денят се сви и глухо затрепери. ...

Не ме обсебвай
с ревност груба,
с необуздана страст
и с искане
да бъда друга! ...

Защото така, стига ме пита.
Не съм ни пред съд
нито ти си аскет.
Раздавах трошици като конфети.
Оставях следа – наивен обет. ...

От другите различна,
повярвай, добре е.
На обикновена неприлична
като малко дете.
Море от мечти ...

Човекът няма пол за мене.
Еднакво тежко е, когато
от някого сме наранени
и преживяваме нещата.
За мене хора сме, защото, ...

Защо ми е, мамо, таз сила? –
от нея кръвта ври.
Щом видя, че някой е в нужда –
много боли и давам закрила.
Режа без жалост своите мечти. ...

Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея. Знаеше, че по-късно вероятно ще съжалява и ще се чувства гузна, че използва като броня смъртта на Анди и горките хор ...

Странно нещо е животът,
понякога ти дава
капчица надежда,
трохичка щастие,
светъл лъч в тъмнината. ...

Любовта се побира в шепа мечти,
но голяма е колкото целия свят.
Често не знаем, кой ни шепти,
човекът любим или непознат.
Очите отворени няма да спят, ...

Луната есенно се смее
И гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.
И багрена във черно прежда – ...

Сара размърда тялото си. С големи усилия отвори очи. Бяха се слепнали от гурели. Примигна няколко пъти. Ярка светлина озари очите й. Стана й още по-трудно да се фокусира. Беше легнала на една страна с ръце към гърба. „Странна поза”, помисли си тя. Сви крака към гърдите си и осъзна, че са вързани. Ра ...

Ти знаеш ли колко са тежки сълзите,
които проливат се точно в ноща,
болка разяжда стомана в гърдите,
очите прелистват сълза след сълза,
сърцето ми гасне от удърна вълна, ...

С лекота протичаше мисълта на буйстващата душа,
но сякаш бе попаднала в мъгла.
И с още по-голяма лекота се редуваха беда след беда.
В тази нестихваща буря от мечти в света на забравените ценности.

Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...

Един във друг тела сме вплели
и с чувства гоним тишината.
Дори без звук – щастливи, смели,
гори в очите лудост свята.
С ръце в коси, с мечти от вятър, ...

Повярвах ти, явно не трябвашЕ.
Ъх, боли!... Защо излъга ме тИ?
Редовно го правиш ти – без свяН.
Виждаш моите сълзи. Аз мълчА.
А ти май, да обиждаш си готоВ. ...

До късно децата играеха в двора,
а мене прибираха рано за сън
и тайно завиждах на другите хора,
в света на големите исках да съм.
Обичах на майка си топлите гозби ...

стихът спасява
и на него и светът
се уповава

-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...

Колко прекрасно и чудно е на човек да му замирише на прясно изпечен хлебец. Една такава, омайна миризма гъделичка носа. Тя дразни чувствеността на вътрешния мироглед, кара те силно и страстно да пожелаеш, да забодеш пръсти в кръглата пита, от която се вдига вкусната пара. Че като задълбаеш, стигаш д ...