Тук привечер над кафенетата
се сляга въздух жарък, глух,
и с крясъка на пияндетата
излъчва чумотворен дух.
Встрани от улиците прашни, ...

Йохан Волфганг фон Гьоте
Чувах как сърцето ми бие в тишината.
Бях направил всичко, което обещах.
Вечерта се спускаше вече към земята
и зад планините пропълзя нощта. ...

на Емо
Не преставам да мисля за тебе!
И насън даже пак те обичам,
щом нощта среши с лунния гребен
тъмносините плитки девичи. ...

– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...

Заедно
Лъвица буйна беше тя,
с изваяна снага.
Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.
Лъва до нея беше див ...

Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както ...

Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...

Обичахме се с тебе двамата, отдавна.
Обичахме и беше истинско, нали?
Но както всяка обич, така и нашта бавно
Превърна се във купчина несбъднати мечти...
Лъжите ни съсипаха, съсипаха и чувствата ...

Саниране, корупция, побои,
стратегия и геЙополитика.
Мизерия, гладуване, порои,
удавник си, щом не членуваш в клика.
Хранѝ отровни и цени високи, ...

Щом те има до мен,
нежен ябълков цвят,
се разлиства над нас
и вълшебно и влюбено,
заедно с тебе вървим. ...

Куче под ключ е,
защото все лае, че
несвобода е...
Куче под ключ е
и лае ли, лае, че ...

"Време е! Деня пристига."
шепне тихичко луната,
звънка песен на авлига,
но колко кратка бе нощта...
Идва нашата раздяла ...

Някой нарече те книга с бели листя.
Искам да пиша, но нямам мастило.
Живот инфантилен- купчина страници,
малко или много от теб видях.
Отправям към теб само молитва. ...

Закапаха последните лъчи,
обрулени от есенния залез.
Жаравата утихнала се скри
под лунната пътека до безкрая.
Закапаха последните лъчи, ...

Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...

Малика Аян - Буря
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Malika Ayane, Pacifico [Luigi (Gino) De Crescenzo], Shridhar Solanki (Shridhar Solan) & Simon Wilcox
---------------------------------------------------------------------------------------- ...

Прегръщай ме, когато ти потрябвам.
Прегръдката ти няма да ме задуши.
Прегръдка и на мен ми трябва,
крещенето да заглуши.
Прегръдка и на теб ти трябва, ...

Ще се изгубя ли в пустинята от самота,
където няма пътеводни думи?
Забрава покрива всяка следа,
стихне ли огъня горял помежду ни.
С минало не се живее, а за утре съм сляп, ...

Ще обикнеш ли бурите в мен...
Само в утрини летни притихвам.
Не разгръщам крилата си в плен
и в саксия, уви, не пониквам.
Аз да дишам в окови не знам. ...

Един човек в момента те обича.
Един човек в момента те желае.
Вселената на твоята статичност,
мълчание за хиляди дълбае.
Един човек открива в теб утеха. ...

Дали нещастен съм в момента от това,
че стиховете ми – трева неокосена
погалва вятътът роден във твойте дрехи?
Потънали в петна от светлина,
летящи през въздушните пътеки ...

Усмихни се, мила,
пролетно слънце да ме озари,
да пия аз вълшебна сила,
що се не купува със пари,
що от болка ме бе спасила, ...

1. ТИ
(Продължение от 25 април)
3
Цял живот си бе самотна,
аз с илюзии живеех... ...

Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.
Като звезда блести,
повтаря горчиво- ...

Елеонора Крушева
Като слънце през юли,
като пролет през май,
като две пеперуди
в любов като рай, ...

Бели, пухкави къдели
на високо те се спрели
и от своята поляна
гледат те, земя засмяна.
Почернеят ли, веднага ...

PANEM ET CIRCENSES
Р. Чакърова
В града ще има цирк! Летят балони
и пъстрите афиши са навсякъде!
Нездрав възторг обхванал е народа, ...

И небето свали очилата...
Замириса на дъжд!
После слънцето хукна в полята...
Самолет профуча изведнъж!

- Мога ли да постоя при тебе, докато свършиш? - попита Иван, докато затваряше вратата зад себе си. - Ако дойде някой, ще изляза в коридора...
- Докога ще питаш дали можеш да останеш?
- Малко подраних...
- Напротив, закъсня. За толкова ли ограничена ме смяташ , че да не мога да приема едно малко разм ...

По „Сбогом“
от Андромаха (Белла)
В моя свят няма място за теб,
изгоних те, защото... те обичам!
Страхът ми свойта жертва взе ...

Понякога е нужно да поплачеш,
дори да нямаш никаква причина.
Тогава млъква обезсилен здрачът
и плахо диша утрото в комина.
Трепти просторът от безброй светулки, ...

Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...

Риторичен въпрос
Стихът става
риторичен въпрос,
когато те събуди
за да го напишеш. ...

Преди години, май че десетина,
в Италия си имах аз градина,
ала понеже гражданка съм бяла,
не съм я ни садила ни копала.
Съседът – дядо весел, но самотен, ...

Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря, ...

Аз нямам сълзи да заплача,
за моя български народ,
макар,че истински го тача
и с него страдам цял живот!
Защото цигани и турци ...

Старо мизерно кафе,
Тук ще започна тази история.
Вътре възрастен мъж с бомбе,
в очите му четем меланхолия.
Спорове чуваме от съседните маси, ...

За хората, които имат си любима,
и кои обичат я като за трима,
тя за вас е всичко на Земята,
и без нея празна е душата,
всеки ден е черен и развален, ...