Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...

Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.
Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.
От комините се вие пушек към небето
и под снежната покривка тихо е селцеето.
Някъде във планината вълк самотно вие. ...

> Сълзите ми повикаха дъжда,
> лицето ми повехна като цвете.
> Дали в мен ще залича срама?
> Навлякох си гнева на боговете.
> В душата ми бушува ураган, ...

Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива. ...

ОТКРАДНАТИ СТЪПКИ
Росица Чакърова
Като нежна тревичка се люшка
уморената моя душа,
завъртяна от силни вихрушки, ...

С чаша червено вино в ръка тя
стои. Изведнъж в
тишината на уютния и дом, дочу
някой да почуква на входната врата,
тя стана и тръгна пръсти, за ...

Еден ден ќе ме бараат
и нема да ме најдат
зборовите ќе бидат снегулки
под моите чевли
а сепак нема да го погазам ...

Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето... ...

Едно мъжко момиче
изхвърли в реката
всички мъжки капризи.
На брега една лира припява,
облича деня в слънчеви ризи. ...

Нанасяше удар след удар...
събаря ме пъти безброй...
но винаги сила намирах...
изправях се все на нозе...
Но ето... врата ми ти сграбчи... ...

Нищо нямам,
никой съм,
няма какво да ти предложа,
нямам злато,
нямам и пари, ...

На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя. ...

Ще бъда до теб
дори да си птица
точка в небето
въздушна частица.
Ще бъда до теб ...

(...) за всичките тъги ще отговоря(...)
Станислава Немска
Не, няма да те питам за тъгите.
Без отговори. Сгънати в похватност.
За писъка стаен, подмолно скитащ, ...

Колко иронично е, драги,
мразехме се
ревнувахме се
обичахме се
но никога по едно и също време ...

Аз българче съм, думи кратки,
но обич светла грее в тях,
на мама ласките тъй сладки
и моят звънък, детски смях.
Аз българче съм, тъй обичам, ...

Когато се влюбя
котка съм дива,
на огъня ставам сестра.
Пожарът в очите ми
така ми отива, ...

Тя е целият живот
Началото и краят
Думите
в
душата и сърцето ми ...

Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...

Аре стига, бе! - 16
Както и да е!
Бъркам в портмонето и изваждам банкноти.
– Маме, – поглежда ме Диана. – Не пътувахме дълго... не са ли много петдесет кинта?
Не отговарям, вадя петдесетарка и тръгвам да му я подавам. ...

Раят е тук, тук на Земята!
Раят е това, което обича душата!
Раят е вътре в мене самата,
живея и за тялото, и за душата!
Не живея по книги и правила, ...

Топят се в мене мъжки сили...
Бледнеят образите мили.
Дори и по корем да лазя,
и съвестта си аз ще пазя.
И в мислите ми, още свежи, ...

Малките неща
Малки камъчета са онези,дето
преобръщат и кола на равно...,
а в живота, малките неща, където
правят сладкото горчиво и отровно!! ...

НА ВРЕМЕТО
Аз преди време бях в Иран
и там разбрах, че с мои думи,
от тия хора бях разбран...
И те небяха малка сума! ...

Тече безспир река Марица,
от векове под синьото небе.
Сребриста, мълчалива птица,
лежи в тракийското поле.
Край нея дните преминават, ...

Хей, Господи, ти горе там!
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст ни даде, за да ни е срам. ...

бас китара - Симеон Николов

Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен. ...

Нощем от океана,
щом полъхне тих ветрец,
девойка в бяла премяна
сплита си лунен венец.
Денем с перли седефени ...

ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...

Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...

Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...