Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...

В нощта сияят звездите,
грее чудна луна,
ала кога ли ще изчезнат сълзите,
що притаих в моята душа?
Споменът за теб се губи, ...

– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...

Колко е повей?
Северняците върлуват – точно по Коледа.
Големия си "пост" ще изгладуват, и
бедняците – точно пред Коледа.
„Добряците” изпълзяват по Коледа – ...

Пред тебе аз маската смъкнах...
ликà ми най-сетне видя...
очи ококори, извика:
„О, Боже, каква грозота!”...
не зная какво ти очаква... ...

Направих опит за летене.
Те го изтълкуваха като самоубийство.

Попитах се днес, какво си за мен.
Замислих се. Беше ми трудно.
Приятел, любов... или блян отреден
откраднат за мигове будни.
Дали си ми брат, учител, мъдрец, ...

Крилато вдъхновение ти играеш си със смъртта,
желаеш и отблъскваш, счупено е твоето крило.
Виждам те пред мен, но обвито в грозна красота;
в черна роза се превръщаш и заключваш своето стъбло,
но душите ни държиш; в теб изгарят нашите сърца. ...

Вода се стича
по кожата ми нежна,
пяната съблича
белоснежна.
Върху тялото ми ...

Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло ...

Аз съм някъде там, ...
между залези-изгреви,
където тишината е тъй осезаема.
И е толкова светло
в окръжността на мечтите ми, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Разхождайки се в двора на метоха
Игуменката майка се натъкна
на стар кондом. Настана суматоха…
Кой в святата обител се е вмъкнал ...

Кога музиката ќе биде здодевна
кога нема да имам сили за волшебно изразување
небото ќе се скрши
месечината ќе остане без дом
а ѕвездите ќе ги дочекам на тераса ...

на БОГ Заветът
на Заветите е стих -
зовящ ОБЍЧАЙ

ваеш красоти -
тъгата никого за
да не навести

Като пукна искам кръст от клони
Не ща го паметника
тежък.
не ща и свещи.
(че ще вземете да ме запалите) ...

Позлатяват се смарагдови коси.
“От възрастта е”, говорят си, дърветата;
“Ще станат на постеля,
В която ще заспим,
А сетне, през глава ще ни завият ...

Наближаваше късна есен, вече по прозорците сутрин се раздипляха мъгливи оттенъци. Тук таме по шубраците бяха започнали да надникват от онези така прескрасни и едновременно тъжни есенни цветове. Сутрините изпълваха въздуха с прохлада граничещата със студенина. Малко по малко слънцето губеше силата си ...

Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля ...

Дървено сърце
Замислям се, дали да не изпрося
от стария Буо, едно сърце.
Че мойто, от любов се поизноси
и ето ме – със вързани ръце. ...

Ако се погледнеш в старо огледало –
какво ще видиш?
„Отражението си.“ –
ще излъжеш.
Погледни – ...

Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени, ...

Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличит ...

имам
остър
глад
за постоянни хора
за да нахраня ...

ти само да знаеш
тъжна
обляна в сълзи
свирепа до болка
цялата в синини ...

Казват, за да видиш пеперуди,
изтърпи и две-три гъсеници.
Добре де, казах си, така да бъде.
Но тъкмо пеперуди да пръхнат край мене… и
точно днес скъсах с гаджето. ...

Навън снегът плете дантели
от нишка виолетов здрач,
а преспите – кълбенца бели,
спят в скута на добър шивач.
Над покривите посребрени ...

Семейството на Доброслав Чуйпетловски беше много сговорно и отдадено до последната клетка на телосложенията си на щерката Екатерина. Самият Доброслав не заслужава никакво внимание откъм страна на възможности за действие, защото с тази важна дейност се беше нагърбила съпругата му Лалка Величкова, поз ...

Странно и някак си трудно
мисля за теб и веднага заспивам.
А заспя ли, сякаш още лудувам
и сякаш сънувам, а сякаш съм буден.
И всичко става красиво и цветно ...

(Без)полезните списания и реклами
Тези дни имах грип и докато чаках при лекаря си реших да поразлистя някакво списание. Попадна ми Woman. Отворих на посоки и зачетох. Първата статия се казваше: "Открихме секса на 70 години" и някакви съпрузи споделяха, че секса им съвсем бил замрял. Дали от годините ...

Видях я случайно през януари,
и как зимният вятър косите ѝ гали.
Тя бе приказно красива,
а и толкова щастлива...
Потънал бях в нейните пъстри очи, ...

Искам обич и любов
не искам душата да бъде
пленница на една сурова съдба.
Искам любов без сълзи,
искам душата да не ме боли ...

Сара Маклаклан - Ангел
------------------------------------------------------
Authors: Sarah McLachlan
-----------------------------------------------------------
Автори: Сара Маклаклан ...

По коридорите на дома за хора с увреждания се разнесоха гласове, имаше едно особено раздвижване, чукане по вратите и призиви да си ги отварят. Даннннн – вратата се отвори с едно гръмко ДОБРО УТРО.
– Господи, сигурно има пожар или е станало нещо – помисли си сънено тя, още стресната от внезапния „поз ...

В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...

Посоките на сърцето…
Различните посоки на сърцето,
се стрелват във небето като птици,
те търсят все неистово морето,
запазено във моите зеници. ...

Доброволчеството е едно от нещата, които ще спасят света. То е изключително важно качество, което притежаваме, но за жалост не всеки го използва. Добрината не трябва да се потиска и да остава на заден план, а да присъства в нашето ежедневие. А сега ще ви докажа и защо смятам, че съм права за всичко ...

Точно в осем и петнайсет лъснатата черна лимузина стоеше пред портата на къщата. Беше мрачен ден, едва се разсъмваше, а може ми нямаше да съмне изобщо – небето беше паднало ниско и нямаше сили да стане. Шофьорът не побърза да спре двигателя – нека кабината се постопли още. Шефът му не обичаше да нос ...

Събуждам се и осъзнах,
че лебедова песен пея...
Затичах се след своя грях
и почнах да благоговея!
Обгърнах света със очи ...