омразата пред
ЛЮБОВТА разкая се
и стòпли РÀЯ

- Искам един ден да стана заможен и богат - каза ми Тревър.
- Успех, приятелю, ще се радвам за теб - отвърнах.
- Ами ти?
Аз ли? Не знам.
Всъщност, един час повече прекаран с нея е достатъчен.

Кутия празна, без писма,
на прашната полица престояла
кому ли е потребна тя сега,
захвърлена и посивяла.
Една старица стиснала в ръка ...

В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...

На всяка утрин и на всеки ден,
аз, като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умира, знам, последна.
Живота наш, планиран е така, ...

19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...

Баба Меца
Баба Меца из гората
тръгна сам-сама.
Две мечета, две братлета
води за ръка. ...

За какво да се преструвам,
че ви харесвам,
повече се разбирам
с непознатите,
аз дори не съм себе си ...

НАМЕРИХ КАМЕННО СЪРЦЕ.
Полегна във дланта ми.
Със остри ръбове не бе,
пулсираше - Баща ми!
Стопли пръстите, дланта, ...

У тебе виждам нещо несъзримо -
мечта и идеал, и страшна сила,
и плам, и капка горделивост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих. ...

Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце; ...

Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...

Помня блясъка в очите ти,
помня вкуса на устните ти.
Помня как дъха ми спираше,
щом в очите ми се взираше,
помня лицето ти красиво ...

„Аз съм прасе всепризнато!“,
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“, ...

Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но вин ...

Човек е заобиколен от хора, а се чувства по-сам от всякога. Или какво е общото между Юнг и Фейсбук.
Звучи като парадокс, а всъщност е крайно логично. Юнг примерно описва проблемът, но той е достатъчно елементарен всеки да го види, стига да иска. Тези които разбират от икономика, ще го схванат най-ле ...

Аз грешница бях.. грехове трупах...
мечти събираха прах.. аз грешница бях.
И по пътя все по тъмен и по стръмен.
ту падах.. ту изморена вървях..
Аз грешница бях... когато истината.. ...

Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.
Анархия е, ала във синхрон. ...

Задушница е.
Простете.
Пак при вас сме със цвете
и поглед унил,
а пожълтелите снимки ...

МАЙКА
/безценно/
Подарено време, мигове и часове
Ревнувам те дори като заспиваш
Ти си мойто половин сърце ...

Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...

– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...

Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл, ...

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.
Препъвах се в лиани и във храсти,
заплитах се във паяжините от страсти.
Обърках се съвсем накрая!
На къде да тръгна – хич не зная! ...

Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...

Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...

Кой си ти бе
мишко с вратовръзка?
Май забравил си мотиката.
Май забрави
селото ...

Лентата на нашия филм
Отрязах по средата,
Защото
Знаех края
и не исках да го гледам пак. ...

Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...

До къщата бяла, ей там на брега,
където прибоят изпраща вълните,
мержее се фигура, брат на зорите:
старик белобрад е, с превита снага.
Из пясъка рови с треперещи пръсти, ...

Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...

Ти и аз се срещнахме. Въпреки всички отклонения, успяхме да открием своят път, водещ ни един към друг. Един такъв миг, една такава реалност беше изпълнена с носталгични спомени. Времето беше спряло - ти стоеше пред мен, еднакво различен. Аз отново те открих.
Срещнахме се някак шеговито. Ти подаде ръ ...

На ......
Земята не ще да престане...
край слънцето да се въртú...
тъй както не ще да престанеш...
да вярваш, че всичко блестú... ...

Кажете на съседа: Добро утро!
Питайте го как е, всеки ден!
Повтаряйте процеса всяка сутрин.
Човек за блага дума е роден.
Ако съседът ви, не отговори, ...

Този миг е жесток и мирише на кръв от девици.
Рикошира вината и удря ту в теб, ту у мен...
Знай, не си нито бог, нито аз съм езическа жрица –
днес съм хищен чакал, не дебни ти за жертвата в плен.
Ще си браня честта, както майка си брани децата – ...

Прозорецът е затворен
и бял черен и пердета няма
и вратата е затворена както винаги
и бяла черна, а на нея закачен е лист:
"Стопанката на люлинската стая ...

ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...

Старият ерген вкъщи се прибира,
уморен палтото на дивана мята.
На масата присяда с чаша бира,
глава подпрял се взира във стената.
Сърцето му плаче за домашен уют, ...

Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна ...

Душата под възглавница ще скрия
сърцето ще оставя на перваза
дъжда, кръвта му да измие
а после го сложи във ваза –
цветя, в която може да поникнат ...