„Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International... п ...

Ще отида в синьото безвремие,
където ще дочакам онзи час,
в който ще се срещнем ние с тебе
и бавно ще танцуваме в захлас...

Едно утро
кога сонцето доби син
кога нашите дела имаа длабоки корења
ѓевреците во продавницата
муабетеа гласно ...

Искам те до мен
в тоз студен тъжен ден.
Искрящ лунен меч.

Две ръце
Нощта ме притисна до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие,
пред очите ми – райска градина,
препълнена с красиви цветя. ...

Ще те обичам днес, и утре, и тогава,
когато залезът в очите ми надникне,
дори с живота си да се прощавам –
навярно никой друг така не ще обикна!
Ще те обичам винаги смирена, ...

5.
- Ню Париж – каза мистър Крейн след два часа.
Джейн и Джон включиха екраните пред себе си и видяха града отгоре. Беше огромен – макар и твърде далеч от техния Ню Йорк. Е, някъде към площта на Централния град можеше да покрие. И толкова...
Все пак, Европа си беше малка страна – изостанала зад пред ...

Аз виждам, че краката ти са криви,
очите ти воднисти, гуреливи,
но често плача, над бутилка Плиска.
Какво да правя – страшно ми се иска!!!
И нищо, че устата ти мирише, ...

Искам,
да!
Много искам
нещо,
което си струва ...

Мене ми се жени, мамо!
Мене ми се жени!
Но ергените ни, мамо,
сал млади и зелени!
А пък мене ми се жени!

Аз зная, не пиша красиво,
не с краски от диви цветя,
а с букви от черно мастило,
и често за сиви неща.
За мокрите друмища черни, ...

Натюрморт
Трохите пръснати, чиниите с петна,
по чашите следи от слюнка и епител.
Преди десерта, разговор, шега.
Изядено е всичко и изпито. ...

Били ли сме двама, любима,
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...

Помолих се за някой като мен;
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...

Разпадането на връзките
е като
разпадането на тъканите -
неизбежно,
неосезаемо.

Интересен факт – не мога да плувам
Но нагазих в дълбоките води
Плуването не ми е сила, затова пък умея да хитрувам
Само не и когато около мен си ти.
Момент, влезе в окото ми нещо! ...

БЕЗ ИМЕ
Ще ми се случи ли това?
Кога и как ще ми се случи?
Какви са нужните слова,
които тъй и не научих? ...

РЕКЕТЬОРКАТА
Когато се събуди от следобедната дрямка, преминала в дълбок сън, поради погълнатото на обяд достатъчно количество ,,твърд" алкохол, Алекс включи лаптопа си и със замъглен още поглед фиксира ,,червената точка" върху опцията ,,Съобщения" във ,,Фейсбук" .
,,Дали не е Ваня? "-- помисли първ ...

Виждам те с божи очи
с чисто сърдечно лице,
виждам те в сиви мъгли
в усмивка на малко дете.
Виждам те в морския фар ...

Ех, мъчно е, родители, учители -
да учите децата люботворно! -
Да са грамотни и душевно сити.
Да мислят свежоумно, благоволно...
Стремим ли се, деца, да сме умерени, ...

Свали ми, боже, от небето
едно кълбе от облак бял,
да му се радвам във полето...
А ето: там го бях видял.
И да го мисля за балонче ...

Защо сърцето ми не трепва?
Отиваш си, а мен не ме боли!
Уж бяхме дали вечна клетва
във онзи хубав ден в зори!
Но ти си отиваш и аз не ти преча - ...

О, скитнико!
Аз те познах!
Ти скита и търси се дълго!
О, скитнико,
какво ли си изживял, ...

Така ли ще си тръгна - необичана?!
Още преди да се родим ми обеща
да ме откриеш и обичаш.
На колене пред моя дух се вричаше
и от любов със ултрачестота вибрираше. ...

вървя по аксаков
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро ...

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.
От ласките ти сътворих легло. ...

Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.
Нимфи, от съчувствие събрани, ...

Коледните и новогодишни празници отшумяха. Градът отново е притихнал в своето ежедневие, а колко хубаво и весело беше в последните дни. И какво хапване… Скари, пържоли, кюфтета… Минавам пред огледалото. Уау… и аз съм заприличал на кюфте, при това огромно. Не бях виждал толкова огромна топка с кайма. ...

Цяло лято брах билки за цяр.
Не че съм стара вещица, варяща злокобни отвари в ръждив казан. Май не съм много стара, като че ли не съм и вещица точно. По- скоро застаряваща магьосница, винаги облечена в черно.
Косата ми бавно оредява като короната на бреза през есента. Носът ми по рождение си е гърба ...

Трудно се обича Звярът..
Не е виновен той, нали?!
Отдавна свикнал е с мракът
и сърцето му самотно да тупти.
Нежността не я познава и го плаши, ...

Ти щастие търсеше дълго...
и щом го намери не спря...
че имаш го ти не повярва...
и тъй не изправи глава...
след време реши да се върнеш... ...

«ПРЯСПА»
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...

Когато вън почука непознат,
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...

Прераждане
Дочух Светлината,
в арфата ѝ музика видях.
Прегърнах вятъра
в потока от време. ...

В света дошъл е всеки като гост,
за шепичка любов - без цвят и раса.
Налейте вино и да вдигнем тост,
изправени до пълната си маса.
Да пием за самотника в снега, ...

Болката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден,
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...

„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...

Храм
Елеонора Крушева
Строих сърдечен храм
...сама из основи построих
и не от тухли и от вар, ...

Еос
Четвърта част
На погребението на Сара присъстваха нейни колеги, приятели на родителите й, а по линия на Майкъл единствено Самюел. Докато траеше ритуала, Самюел на няколко пъти се хвана, че мисли не за Сара, а за Майкъл. Мистериозното му изчезване можеше да означава само едно; че самолетът му се ...

Обичам да наблюдавам хората. И да ги изучавам. Това не е някакво болно любопитство. Художник съм. Обичам да рисувам живи модели. Все по-трудно е, но не невъзможно. Понякога излизам със скицник и молив да рисувам в парка, друг път само да наблюдавам. Сякаш, когато рисувам, хората приемат погледа ми п ...