Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка. ...

Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...

Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад,
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.
Пустеят градини и къщи, ...

Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...

Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.
Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна, ...

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...

Като дъжд златист, листата падат,
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата, ...

Кога одморам или уживам
луѓето мислат тага се населува во мене
ставам потпис и печат
строфата ја заклучувам
со резе од извичници ...

328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...

Ще те затворя в плик
и ще ми бъдеш поема,
най-дългата и звездна пътека.
Ще забода буквите на Луната,
а Слънцето ще ни бъде дете, ...

Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...

НАДЕЖДА
По площада крачи, пуши
и през рамото поглежда…
Ех, дано не е изпуснал
и последната надежда… ...

Очите ти са толкова дълбоки...
като Байкал във морско син оттенък,
душата ти е толкова голяма...
като Земята с няколкото океана.
Сърцето ти е толкова добричко... ...

Те са бъдещето на страната.
Те – децата –
много грижи ни създават
и трудно се възпитават,
ала усилията си заслужават, ...

Огнена лава от моите вени
бавно се спуска, пълзи към сърцето.
И теб ще покрия със лава червена.
За теб ще запаля
дори и небето. ...

Автор: Генка Богданова
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика. ...

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Обикнах те и с много труд
продължих да обичам горчивата болка.
Несподеленият живот е третина живот,
клонящ към абсолютната нула на миналото.
Несподеленият глас е убиващ ме глас, ...

Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй безброй редят пред мен ...

А можеше да бъде различно.
Да летим към звездите ярки.
Чувства да изразяваме поетично,
докато мечтите са още жарки.
Но те изстинаха, а с тях и ти. ...

Вестоносна
В едно царство, в едно господарство, издал закон царят: който донесе лоша вест – веднага да му се отсече главата.
И от тогава в това царство, в това господарство, имало само хубави новини.
Така си и потънала Атлантида – без някой да посмее да съобщи, че водата се надига…
Телевизионна ...

Всяка вечер събличам Луната
и я пускам в свойта постеля.
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.
И започват звезди да пулсират ...

Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

Дай ми още малко любов.
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така. ...

Искам да прекараме
част от живота си
заедно.

Свети Октомври в златната риза.
Глъхне морето в тиха печал.
Есента бавно в къщите влиза
и си развързва пъстрия шал.
Сяда на прага, топла и боса. ...

Как ли радостта да скрия,
горда българка в носия,
бодро крачи в планината,
със закичено венче в косата.
Скачат момци и невести ...

Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка ...

Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е ...

Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам. ...

Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...

Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли ...

в разгара си е
есента и лятото
полуповтаря

U2 – One
Is it getting better
Or do you feel the same
Will it make it easier on you now
You got someone to blame ...

Мечтите (са това)
Мечтите са това,
кой съм аз, че да възразя,
видях света и седемте морета,
всеки някой търси си нещо. ...