Ти идваш в есента ми. Невъзможен.
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти, ...

Докога? Докога ще те викам?
Зная, че гласа ми вятърът отвява
и дали в твоето сърце ще спре?
Докога ще идваш във съня ми,
ще събуждаш спомени и чувства, ...

Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.
От сълзѝ са изваяни моите устни.
Всяка нежност от мене избяга далече,
а сърцето ми няма тъгата да пусне.
Знам, напомнят очите ми минали страсти, ...

С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...

Автор: Генка Богданова
Ръката ми със твоята флиртува,
любовен танц разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръсти мили
и в тях се гушват, топлина открили. ...

Сиромах съм
имам само куче.
Пея песни!
Танцувам и за дъжд
но, по поръчка! ...

282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.

Вълкът с вълчица се събира,
но никога със дворна кучка.
На питомно щом замирише,
зловещият му вой отеква звучно.
Вълчицата е дива, непокорна, ...

Казват, че лятото си отива.
Аз събирам още усмивки
Наивно по детски си пазя твоите целувки.
Казват, че денят намалява.
За мен и теб, тогава слънцето изгрява. ...

Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост,
разсъблечи ме и страха ми изхвърли
овехтялата ми дреха ти разскъсай.
истината е в мене скрита, ...

Буза до буза, дъх до дъх...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина. ...

Ти, недокосната сестра
на надеждата и любовта, за Теб,
с колко време от живота си съм заплатил?
Превивам се от мисълта,
че може да те търся вечно ...

С количка бяла под чадър,
с нахлупен стар, голям каскет.
Минава всеки път, добър,
усмихнат продавач на сладолед.
В градинката под бряст ще спре, ...

Последна цигара догаря,
затваря се една врата, последна страница
от книга създадена за любовта.
Последна цигара догаря,
в сърцето няма дори вече тъга. ...

Днес над мене небето топи се –
падат спомени, капят сълзи
и нашепват ми твоето име –
днес над мене небето... си ти.
Облаци на парчета се стелят ...

Вселена, Космос. Милион Слънца.
Млечен път. Безкрайна красота.
Безтегловност... Тишина.
Светлинни мили тъмнина.
Вселената работи. Има си мечта. ...

Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...

Морето пак е приказно красиво,
но някак тъжно плискат се вълните,
до вчера ме прегръщаше игриво,
сега студено блъска се в скалите.
Най-синьото запазило за края ...

Имам сила – Мощния е с мен!
Имам вяра – с мен е всеки ден!
И надежда имам – няма да умра!
За наследство ми се пази вечността!
Имам радост – Бог обича ме! ...

Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...

Отново чувам този глас
зове чувствителни души
и излъчва своите тъжни,
нежни и непрестанни вълни.
Да беше мир или желание, ...

Върви народе възродени,
по магистралите върви!
Излъгани и унизени
към все по-мрачни бъднини!
Достоен беше ти, и славен ...

Миришеш на съдбата ми,
не мога да те дишам.

Как се случи така, че да бъда
всепризната от Рим куртизанка?
Произнесли дребнава присъда,
всички гаснеха в моята сянка.
На любовните трепети жрица, ...

Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...

Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...

Когато си лягаш
и затвориш очи,
и главицата слагаш...
за мен помисли.
Тогава ще бъдеш ...

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...

Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...

∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...

Не плачи, майко Българийо, не тъжи,
отдавна ги няма твойте герой,
опустяват плодородните, земите твои!
Народът топи се, добрият човек вече не важи,
работи до късно, но отдавна не блажи. ...

Да простиш звучи лесно. Дори е толкова лесно – казваш го и готово. Но дали душата ти е простила? За съжаление ние хората имаме един голям и важен урок на земята. Този урок е да се научим на прошка. Не знам дали има още хора, които истински прощават. Или просто използват думата и поробват същината дъ ...

Обичам да живея с истинските хора,
в пътеката си хляба с тях да го деля!
Приятелска ръка за всеки миг опора,
да дам и да приема, и със нея да горя!
Сърцата им любящи без резервно да прегръщам, ...

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата. ...

От сън ме буди моята с целувки
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...