Глава 1
- Аз мога да предвидя ходовете му.
Стоях пред пет човека, всеки от които можеше да ме убие за по-малко от три секунди. Усещах пет чифта очи, втренчени в мен, опитвайки се да пробият през душата ми. Враждебността във въздуха беше много повече от кислорода.
Потта се стичаше по слепоочията ми, ...

Бизон и делфин са лик на стихии,
те никому не са жертвен агнец.
По-скоро са неизказани откровения,
излети чрез песен от нощен щурец.
Бизоните са символ за мощ и свобода, ...

Романтичната част от душата
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна ...

Лев Николаевич Толстой
Превод на Георги Карадобрев
Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките ѝ градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие заключил в клетка.
Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Аса ...

Напоследък ми е хубаво на душата, макар че все още съм много слаб и раната ме боли. Хубаво ми е, защото Тя живее при мен, нещо, за което винаги съм мечтал. Мими идва всеки ден да ни помага. Трудно ще й се отблагодаря за огромната всеотдайност. Без нея никога нямаше да можем да се справим. Рядко се с ...

Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше, ...

Съсухреният и сбръчкан мъж, който седеше на объл камък до изсъхнало дърво, беше земеделец. Когато поостаря, остави нивите и кърската рбота и се захвана с овощарство. Садеше фиданки през пролетта и есента, ашладисваше, посещаваше градините наоколо, за да дава съвети, да пръска срещу вредители, да про ...

Лали Еспосито - Аз съм
------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Mariana Espósito Riera (Lali), Pablo Akselrad, Luis Burgio & Gustavo Novello
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Авто ...

Днес реших, Доброто да рисувам,
но не зная, как изглежда то...
Може би, по цели дни пътува,
всеки да докосне със добро?!
Мимето попитах, да ми каже, ...

Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда ...

В източния край на Караново, на стотина метра от последните къщи се простира около хиляда декара земя, която местните наричаха - Пущиняка. Естествено, че произходът на този топоним бе неофициален. През 1961 година един амбициозен заметник-кмет на общината , който виждаше бъдещето на града като облас ...

какво са мечтите без шоколад
какво са мечтите безумно красиви
когато не можеш да ги шляпнеш отзад
и да им кажеш направете ни щастливи
какво са мечтите без камбанен звън ...

Доброто живее във всяко сърце,
закрилящо с обич живота,
прилича на малко невинно дете,
с усмивчица майска и топла.
Добро е да вършиш красиви дела, ...

С Погледа Назад
Без сили споменът изтича
помежду стиснати до синьо пръсти,
до болка боря се за него,
аз го искам, за да пулсира ...

Лина се родила в един горещ летен ден. Лекарите останали изненадани с каква лекота е излязла на бял свят. Единият от тях си казал „Има нещо у това дете. То е специално!”. Докторите забелязали малка аномалия на устната му, но решили, че с времето ще се оправи.
Родителите на Лина се разделили, когато ...

Доброто ражда се от семенцá,
посéти в детската душа.
Под грижите на майка и баща
покълва бавно с обичта.
Доброто е във малките деца, ...

Бързай, руса вещице, наричай
своя ненаречен още път,
намери му място сред звездите,
с дяволска молитва дай му плът .
Ала щом челото ти опари ...

Хайде де, защо се бавиш -
съблечи ме, съблечи!...
Но пердето да поставиш –
дебнат хорските очи!...
Ако знаеш как очаквам ...

Залезе преклона пред родните слова,
и ти се скри, достойна смърт.
И в заник идва светла пролетта,
а българите кършат се кат’ прът.
Героите наши на смъртен одър - ...

Не казвайте – сълза съм на сърна
и вик на гларус и звезда без име!
Не ме сравнявайте с измислица една,
банална като сняг нетраен зиме.
Не ми рисувайте изкуствени лица, ...

Спохождаш ме в мислите ми сиви.
Душата ми ядосано крещи...
А улиците тук са толкоз криви.
Снегът навън не спира да вали.
Ядът ми върху тебе се стоварва. ...

едно ребро
дадено назаем
не те прави
Господ
отдръпни ...

...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата, ...

Когато видиш красота в идиота,
когато се прегърнеш със клошар,
когато споделиш на друг порока,
когато станеш роб, не господар,
то значи си намерил вече тая, ...

Такава съм! Истинска!
Неподправена с нищо!
Е, може би, с малко инат!
От мъниста сглобена,
изплетена в истина, ...

Когато ѝ се подиграваха,
и я подритваха с насмешка,
Мария може би съзнаваше,
че всъщност е природна грешка.
Безцветна – като блатна риба, ...

Майкъл Леонарди - Бяла роза
---------------------------------------------------
Authors: Michael Vaiasinni (Michael Leonardi)
--------------------------------------------------------
Автори: Майкъл Ваязини (Майкъл Леонарди) ...

Поглеждам през прозореца-навъсено, мрачно, но топло за март време.Отварям компютъра - зариват ме букети и поздравления за празника.Най-много се смях на поздрава на брат ми - един як, гол до кръста мъжага в едната ръка държи букет,а в другата брадва, каквото и да значи това?!Ако не искаш свалка - на ...

Понякога човек изрича думите "Боже ще умра" или му се струва, че умира за някакъв странен миг или мигновение, но какво би станало, ако това усещане за смърт, че умираш, се повтаря отново и отново като стара развалена касета, която превърта на едно и също място...
Понякога човек не осъзнава колко нел ...

Хей, хей! Хей, хей!
Приятелю, здравей!
Хей, хей! Хей, хей!
С мен песничка запей.
Там, там! Там, там! ...

Да бих могъл
ще Ви сваля
звездите
на лодката
Съдба ...

Честит празник на всички:
момиченца, ученички,
девойки, поетеси,
плейметки, мутреси,
просякини, работнички, ...

Като в Сън
Меден звън ще търси своя шепот,
шепотът ще засънува свой бленуван звън,
звънката хармония те омагьосва с трепет,
за да те поведе в камбанен сън. ...

Колкото и да ме утешаваше, Итън беше изстинал към мен. От една страна не го виня за действията му, защото аз се отдадох на друг. Изкуших се, а не трябваше. Но от друга страна, тъмни мисли блуждаеха дълбоко в съзнанието ми, всяка вечер. Итън работеше с много хора. Имаше много колеги и колежки. Не съм ...

Ех, защо ли
този
свят
така
върви?! ...