В десет сутринта слънцето вече предвещаваше приятен пролетен ден. Мартина енергично слизаше по стълбите на високия жилищен блок. Бе прехвърлила четиридесетте, но се чувстваше млада и не ползваше асансьора. Тъмно кестенявата ѝ коса обгръщаше като ореол бялото ѝ лице. Най-голямото украшение бяха очите ...

Ликувайте, телета и юници,
тържествено поклащайте рога! –
да чуят всички, че във град Върбица
ще се провежда среща на върха.
Най-готиното гадже в махалата – ...

Ний не сме контрабандисти
и не сме в партийни лѝсти.
Нас ни мъчат черни мисли
и деца на дявол-антихрѝсти.
И не сме пишман артисти, ...

Трудния ми път…
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...

Полупиян съм днес - почти олях се,
ослушвам се за първите петли,
псувам живота около празна маса
с мъже със същите съдби.
Във полумрак с другарите сме раждани, ...

Къде са, кажи ми, момче звездолико,
горящите твои вселени-очи?
Зениците ясни отрова отпиха -
под белите клепки е страшно и тихо,
дори празнотата надгробно мълчи. ...

Тихо е. Тихо присъствам
до тебе в самотните дни.
Нежно ми е и те прегръщам,
до теб съм, до теб, не тъжи.
Зная, не искаш да ни боли, ...

човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал
(и жал?) направи
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал ...

- В родилното на болницата отчели милионния, появил се на бял свят. Хлебарката кръстили Пенка...
- Пуснати са юбилейни монети на стойност 30 сребърника...
- Свобода на словото е правото да отваряш устата, без да има какво да сложиш там...
- Решено е държавата да има ново знаме. На първо време ще е б ...

Мрачен и студен градът
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея - ...

В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно, ...

крещящата ми
за теб
същност
съм събрала
в неми стихове ...

Декември е! Каква радост носи именно този последен месец от всяка година. Всичко наоколо е украсено, чувството докато вървиш, шофираш или просто си седиш на терасата вглеждайки, това което е пред теб, носи малкото позитивно кътче, което ти е липсвало именно цели 11 месеца. А всъщност, тогава си казв ...

Ала-бала! Едно-две-три... Въртележката се върти.
Ала-бала! Едно-две-три... Искаш, не искаш - качваш се ти.
Абракадабра! Няма шега! Заради тебе люлката спря.
Искаш - не искаш, тука е спирка!
Не плачи! Ето ти свирка! :) ...

Портокали!
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...

Тиха музика ехти и в стаята е мрак...
Тръпна в очакване да те видя пак...
Отново да потъна в твойте очи...
Да послушам сърцето ти отпусната на твойте гърди...
Не чакам нищо от тебе не ме мисли... ...

Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърш ...

Настъпих охлюв.
Сълзи по старият път.
Съжалих! Лято.

В село Хлопка си взаимодействаха младата Тотка Ангелова и баба ѝ Минка Милева. Планинският скъпоценен камък събираше в себе си не повече от двеста души. Рядко можеше да се види жива душица, кръстосваща тези бъкани с клечорляци земи – и псетата жално лаеха, и кокошките трудоемко обладаваха въздуха с ...

Любовта ми е с
дивергиращ страбизъм –
гледа навсякъде.

Не бях се замисляла, но в действителност е точно така. Лунната светлина в живота ни е променлива, ту ярка и заслепяваща, ту мъжделива и почти невидима, тогава ни успокоява единствено дълговечното знание, че все пак тя е някъде там, нищо че за момент не я виждаме. И ако имаме период на пълнолуние, то ...

Течащото време измива душите
на блудстващи роби в тихата нощ.
Отишли да търсят светлината в мъглите,
връщат се голи пронизани с нож.
Минали сякаш през лазерен лъч, ...

Ја изгубив рамнотежата
на душата имав малку катран и гнев
бидејки се растури моето јато од бели птици
бидејки патем ги сретнав
добриот,лошиот и проклетиот ...

Да полетиш към любовта...
не би те спряло...
нищо...камо ли дъжда...
и летиш...
...тишина дъждовна... ...

Кога ли ще те срещна пак...
въздишка на едничка истина,
въженце за една мечта
на мъничка вина потискана.
Кога ли ще докосна с теб ...

Тихи стъпки по двора ридаят,
обикалят и търсят врата.
Тази нощ ли небето вещае
седем пълни луни самота?
Вътре, в хола ми, лампите греят. ...

Мълчаливо е.
Любовта си отиде.
Аз съм тишина.

Пияни, дрогирани,
черни и бели.
Някои забързани,
други са спрели.
Един спи в кашони, ...

Само Времето ще каже
за какво кой става.
Кой е истински и важен,
кой е с теб за маса.
В трудните моменти често ...

Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...

Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...

За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат, ...

Просто защото е такава Играта
Животът ми се усмихна
някак накриво и без надежда,
дали ми намигна –
не, не мисля – той ме подвежда ...

Джорджа & Ерос Рамацоти - Неизбежно
--------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Adelio Cogliati & Luca Chiaravalli
----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, ...

Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...