Веда е страшна сила,
тя идва обикновено вторник и четвъртък.
Седи раздвижена и
с плавни, но сигурни движения
ме полазва ...

Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скр ...

Детско моторче, с него се движиш,
по пътя други моторчета – грижи,
детско моторче безкрайно послушно,
сякаш спирачките ти че му гушкаш.
Иска сестра ти но тя е момиче, ...

Човек се ражда, нов живот изгрява.
В кръговрат живота се върти.
Нов ден зората известява.
И този ден това си ти.
И с плахи стъпки ще пълзиш към светлината. ...

КАФЕ
Със захар поръсвам езика ти.
Сметана поливам без свян.
А поканата за кафето ти,
извинявай май криво разбрах. ...

4.
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...

Аз зърнах момиче да плаче,
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...

Със думи няма как да го събудя
заспалото ти в страх, сърце
след стихове най-много те сънувам
а в утрото със празни съм ръце...
Очите ти пък как да ги отворя ...

Всички жени са цвеята, на природата.
Аз съм орхидея.
Плевел казват за нея.
А трудно във ръцете ти вирее.
Тя не е капризна: ...

Сляпото момиче
Очите ти, откраднати от мрака,
се взират за искрица светлина,
която някъде далече чака,
затворена от черна тъмнина. ...

Вглеждам се в себе си
и кристално чиста сълза
се отрони, за живота
и житейския път, осеян
с толкова много въпроси... ...

Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.
Приятелството злато е голямо, ...

Не се кахърете, че днес е облачно и ветровито!
Помислете какво е на еднодневката!
Мунчо
Дреме и на еднодневката, братле!
Ако и е слънчево, ...

През септември очите са тъжни,
обещах си през август да те забравя.
През октомври ще чакам да пишеш,
а през юли излъгах, че вече те мразя!
През ноември сърцето е лед, ...

Морето е само тиха сянка
на спомен,
за което можеше да бъде.
Ще те очаквам,
о, ще те очаквам ...

Автор: Генка Богданова
Ако те загубя,
светлината в мен ще угасне,
душата ми ще помръкне,
ще стана птица безгласна, ...

Ти бе до мен и в тази чудна вечер,
стоеше в ляво, точно до сърцето,
макар незримо, те приемах вечен,
тъй топло ми докосваше лицето.
Сълзите ми по скулите обгърна ...

Музика и аранжимент: Мариела Тодорова;
Стихове: Павлина Стаменова.

Smooth jazz

*Идиом, означаващ лице в лице, очи в очи. Аз лично предпочитам превода очи в очи.

Приказна картина
в свидната страна:
бялата пъртина,
пълната луна.
Светлина от свода ...

Всичко...
всичко започна от там
откъдето с тебе приключихме.
Любовта не поставя таван
само грешки от които се учим. ...

Кукуригането на петел ме събужда рано. Обещах си да видя изгрева. Грабвам припряно първата дреха, разтривам сънливо очи и изскачам навън. Топлият ми дъх се разтваря във влагата… Сумрак е… Хлад… Паднали облаци висят между склоновете… Някой закъснял прилеп бърза да се прибере…
В началото на небето се ...

Краят на лятото в Америка идва с ураганите. Те се раждат в просторите на Атлантика, и въртейки се, като гигантски бумеранзи, профучават над карибските острови, опустошават Флорида, паникьосват Каролините и Джорджия и се изгубват сред върховете и низините на безкрайните и мистични Димящи планини на Т ...

Уличните лампи светнаха
и кучето под пейката се сви.
Локвите тревожно блеснаха,
прозорци гаснат един по един.
Какво работиш в тези часове? ...

Сънувам ли свят на поезия?
Sanvali
Във думите съм скрила светлина,
от сричките безмълвна я разплитам,
разказвам в нея тихо любовта, ...

Обичам и те мразя
Предаде ме, избяга и заложи новия капан,
обичам те и мразя за това,
че всичко от което ние сътворихме
след себе си остави болка и тъга. ...

Махаш с криле
в единия ми полюс
и получавам
урагани в мозъка.

Заклещени във времето
на студените войни,
изстудихме любовта,
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети, ...

Децата на България умират,
когато се събуждам, или си правя кафе.
Когато пускам телевизора и душата ми става кадифе.
Когато не мога да отпия глътка,
имайки чувството, че съм преследвана от някаква хрътка. ...

Когато
в самотата
от ярост
сърцето кърви,
едва ли чувстваш ...

Глава XXI
Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Т ...

Тягостни дните минаваха бавно
и се лутах объркан и сам.
Ядосан, изнервен, и то с право,
вик надавах, някак си ням.
В еднообразието мое ти появи се ...

Нощ. Прокоба.
Демони играят.
Сенките пролазват
в призрачна мъгла,
със съскащ шепот ...

Звучи мелодия в простора,
сърцето ми пее за тебе.
И чака мигът да дойде,
оня миг на щастие,
оня миг на радост. ...