Сянка на птица
без птица.
Сянка на облак
без облак.
Сянка на човек ...

Хорър ли? Ужасии?
В змийско кълбо заплетени
пъплят отровни магии
в спретнатите куплети.
Трилъри. Нощни видения ...

Със синчец и минзухар в косите
и малко ситен снежен прах -
пристига Баба Марта.
Не, не е сърдита!
Усмихната е, вече я видях! ...

Ми подарија едно од трите езера
за да се капам во сите годишни времиња,
а јас понесена од радости
ја заборавив книгата на плажата,
ако крадец не ја собере ...

ЧЕЗ. Продажба. Гинка.
Няма питие с маслинка.
Пост. Напускане. Бушон.
Чиста работа, пардон.
Сметка. Сняг. Настинка. ...

17.
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...

Нина Дзили & Джулиано Палма - Петдесет хиляди
-----------------------------------------------------------------
Autori: Maria Chiara Fraschetta (Nina Zilli)
-----------------------------------------------------------------------
Автори: Мария Киара Фраскета (Нина Дзили) ...

Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.
Сънувате. Какво? Мишлета, птици? ...

Страшното идва! Какво да направя?
Оръжие нямам да Ви защитя.
Уж съм мъж а сълзите в очите прииждат...
Сам!!!
Дори пъртина пред в входа не правят сега... ...

Когато го видях към мен да идва,
затичах се пътеката да чистя -
от избуяли тръни и коприва.
И радостна вълна в кръвта ми плисна.
Донесе слънце - от небета южни. ...

ЗА МЕН И ЗА СЪДБАТА
Аз водих битки със Съдбата...
Тя беше мащеха за мен.
Не съм я дърпал за полата,
от ласките и бях лишен! ...

Нощите...
В нощи безсънни
по жарава стъпвам.
Буйни огньове във мене горят.
И огън съм цялата. ...

Дойде и рече
Малък Сечко: „Пролетта
не е далечко!“

содом и гомор
ако пак насадят - крах
позор, мрак и ад...

Кибритопродавачка
В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна, ...

Не знам как се гледа орхидея,
ще се доверя на инстинкта си
и ще очаквам да умре.

Той пиеше
биеше
псуваше
викаше
Тя мълчеше ...

На село някога се поздравяваха
с "Помози Бог" и "Дал ти Бог добро"
При срещата мъжете шапка сваляха
с усмивка и със лек полупоклон.
За мама и за татко, и съседите ...

Вече се случиха толкова много неща,
че преди да поискаш да спреш мига...
или пък да го продължиш без значение
отвъд нещата, всичко е отвъд нещата...
Загуби живота си, не веднъж, не дваж ...

Остани тази вечер поне.
С мен бъди в тишината интимна.
Стара обич със буйни коне
търси път сред стихията зимна.
Коленичили, нека мълчим. ...

Под бели преспи чудото ми спи -
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.
И в пролетно наболата трева ...

Беше лятото на 1924 година. Бях на седем. Втората от три сестри на богаташка добруджанска фамилия. Къщата ни се намираше в китно село в равнините на пограничната зона между Румъния и България. Морето не беше далеч и тате обещаваше да ни заведе един ден. Както всички мъже в мерата тате беше много зае ...

Мъка ми е докторе. Голям срам. Мислих, мислих, викам си – ще ида. Срам, не срам ще ида да ме прегледат. Все нещо ще помогнат. Иначе не знам, ... не знам... голям резил!
Ти само потърпи, изслушай ме, защото на мен ми иде гърлото да си резна... пък дано има някакъв лек...
Та миналата година се помина ...

Облъчваш ме, когато си наблизо.
Необяснимо нещо става с мен
и сякаш в древна катедрала влизам -
набожен, кротък, влюбен и смирен.
Във себе си се вслушвам в полумрака... ...

Чета във нета тук за фонографа...
измислен бил от Кро и Едисон.
А после Берлингер е патентовал
изделието ново - Грамофон.
Обаче глупости са туй, от памтивека ...

Не се ли пѝпе
вкъщи възмездява, се
навън спасява...

Стихове мои – гълъби бели
при мен долетяли тихо в нощта
Парченца от пъзел – съберат ли се цели
ще имам отново снежни крила.
Като тревички подали се тихо ...

колчем сàмо се
добротворѝ - и злото
ще се изпарѝ

Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...

Плюйте по мене, когато умирам от жажда!
И ме замервайте с хляб, преди на надвие глада!
На лъжата краката със брадва сечете -
тези бързи, дълги и грозни крака!
Клада буйна само за мен запалете ...

Малък, къс епизод,
просто наричан живот,
подарък за всеки от бог,
да научи своя урок.
Ние нехаем. ...

Ще се превърна в изгрев розовеещ
и в твоите очи ще се огледам.
А погледът ти непринуден, реещ,
ще го подмамя мене да последва.
Ще се превърна в дъжд, ще те погаля, ...

... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...

сипи си едно уиски и постой
поседни с лирическия герой
нека за мъничко да помълчим
с тишината на очите да потворим
насълзени са право виждаш ти ...

15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...

Завинаги?! Такова измерение не съществува.
Обичай ме сега, тъй сякаш няма утре!
И сякаш тъй не съм била жадувана.
Обичай и люби ме
чак до утре сутрин! ...

Така по детски, някак си наивно
се раждат думите...
и се подреждат във куплет.
И изведнъж, напълно инстинктивно
оживяват пред лицето ми картините ...

Откровено, искрено и лично,
Сега пред себе си ще си призная,
няма да оставя нищо скришно,
И няма болките си повече да трая.
Мислех,вярвах и копнях, ...