ВЕК НА БЕЗВРЕМИЕ.
Десети ноември роди
СДС.
СДС роди Мулти.
Мулти роди Вис. ...

Ти го давам последниот свој бисер
затоа што ѓердан не ми остана
ниту поезија во суперлативи
сега ми фали раката на послабиот
и моќта на посилниот ...

Не мога да ти дам пари,
но цветя, да, ще ти дам.
Дай ми сърцето си и ще
видиш, колко нежна ще съм
с него, не се пази, недей ...

Когато младите години
са отлетели
и косите като сняг
са побелели...
Когато с изтънели нерви ...

Сякаш някой със взлом или с нежен погром
струна дръпна, дори не попита.
Щур акорд зазвъня, после в миг онемя...
Само ехото нотите сплита.
Не разбрах и къде съм в тази луднала песен. ...

Снежно ми е!
Прелитат първите снежинки...
Ъглов поглед... Нежно ли е?
Ранен, убит, безброй картинки.
Желанието ми потъва... ...

Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша! ...

Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения! ...

Зове душата ми поезията,
търси вдъхновението и,
когото се смее и се усмихва,
когато плаче и когато се моли...
когато пее и когато пише... ...

Притисната от всичките страни
аз дишах тежко.
Притисната от всичките страни
аз търсих изход.
Притисната от всичките страни ...

Ръцете ми помнят
лицето ти,
очите ти,
устните ти,
очите ми помнят ...

Дали е поетично време?
Зад собствената си ограда,
един народ отдавна дреме
като декор на маскарада.
Безверието носи болка ...

Ще се превърна в пролетен ветрец.
Ефирен, нежен, топъл, закачлив...
Да галя с нежност твоето лице
и да разрошвам твоите коси.
Ще се превърна в капчици роса ...

22.09.16

СЛУЧКА НА ПЪТ
Росица Чакърова
Ако днес те дочакам да дойдеш при мен,
ще те срещна с невиждана нежност.
Ще забрави денят, че е траурен ден ...

335. Понякога прекият път е всичко друго, но не и пряк.
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...

Днес гробаря има празник
днес гробаря е помазаник
днеска ще нахрани си децата
със свещеникът ще пият вино
нищо, че ръцете му са още кални...

Сънувах как ти предлагам и ти ми отказваш.
Как се зарадвах...
На същия ден ти предложих отново.
Явно сънищата наистина са наобратно, но...
явно не и този..

Всичко спи,
А вечерта шумни,
Слънцето проклина
А морето бумти.
Над тайнствена урва, ...

Аз не мога да бъда логична,
да обичам не мога насън.
Уморява ме вечното тичане,
тишината ми остър е звън.
И не вярвам, че имало вечност, ...

Булчинска рокля,
изхвърлена в контейнера.

Толкова е красива..
Господи, полудявам.
Една усмивка и всичко в мен се срива.
И ето, сърцето си на нея давам.
Толкова много искам да я прегърна. ...

Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с ...

Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигур ...

Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат ...

Аз съм бор,
вечно зелена,
здрава ми е кората -
създавам трудности,
че да не надникнеш ...

С някои хора
пораснах.
С теб знам,
че мога да бъда
отново ...

Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...

Чаках те!
Чаках те...след толкова години,
чаках те-да прекрачиш моя праг,
да ме откриеш сред многото жени...
колко много обич насъбрах! ...

Не си отивай никога! Недей...
Та колко повече в живота да те нямам?
Във мислите, в сърцето. Не.
Там винаги живееш и оставаш.
Във пролетни градини сме били, ...

За самота си мислех,
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка
непрежалимата си любов.
Устата ѝ трепна в усмивка ...

Символ на живота
Нощта се ражда в твоите ръце,
от твоите чувства, любов и сърце.
дарявай нежност и топли ласки,
дарявай прегръдки мъжки. ...

Душата ми копнееше за теб -
обичането, нежността и прочие.
Всичко сякаш ми се случваше подред,
като на филм , а после… многоточие.
И сякаш омагьосана от теб ...

– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...

Стар приятел и чашка кафе!
Тихо плаче пианото някъде в мрака!
Стар приятел и нощ – кадифе,
нощ каквато с години си чáкал!
В малкия бар на големия град, ...