Грейнало е днес небето
през прозорчето и ето –
свети приказно таванът
в звездна, празнична премяна.
Зад завесите ефирни ...

Артистът седеше в гримьорната замислен. То – хубаво стана… Ръкопляскаха, цветя поднесоха, две момичета го разцелуваха. И след малко ще се присъединят към компанията, ще осъмнат заедно – я в кръчмето на бай Боро, я в артистичната му квартира…
Ама… Заплатата свърши, заплатата! Бай Боро е опитен – ще п ...

Родена съм като страница без текст.
Като един бял лист от скицник!
Можеше да изрисуват върху мен усмивки!
Или, пък, вечният протест!
Нарисуваха ми болка! Порои от сълзи! ...

Оперираха ме днес,
отстраниха странен "тумор",
първо чувството за чест,
после и това за хумор.
Станах истински сухар, ...

Утрини сънни, вечери будни.
Извори мътни, бистри блата.
Празници тъжни, делници трудни.
Сеем надежда, а жънем лъжа.
Днешното утре е вчерашно днес. ...

Едно вълнение
В душата вече зрее
И мира ми не дава ни минутка днес.
Че лесно е да мреш,
А трудно се живее ...

Не чакай да звънне, заспивай.
Навярно и номера твой е изтрил.
Едва ли си мисли за тебе,
не съжалява, че пак е сгрешил.
Заспивай, заспивай не чакай. ...

ДОКОГАТО УМРЕМ
на Т.
Мое мило момиче,
моя късна любов,…
неумело те сричам, ...

Знам!
Понякога съм невъзможна. И боля.
Цялата съм въгленчета чувства.
Но... дали ще ме обичаш, ако не горя
и с огнена прегръдка не целувам? ...

Богатство
Имам те навсякъде, във всичко.
Имам те и да не си до мен.
Имам те във мислите си скрито.
Имам те през дългия ми ден. ...

Щом няма кого да обичам,
мълчат небесата смутени.
Дъждът във тъга ме облича.
Угасват самотни вселени.
Все тръпна. И моля. И искам ...

Дъхът ми губеше се от очакване.
И сърцето ми как пееше тогава!
Той беше светлината ми,
В студена зима пламнала жарава.
Той беше моето спасение, ...

Шашави неща в живота, колкото си щеш...
Но нали живеем да сме хора днес.
Но нали с надежда утрото Боготворим!
И нали с любов децата си творим.
А защо тогава станали сме зли? ...

Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...

Чаках те толкова
дълго време, а ти
така и не се появи.
Чаках те, стоях до
телефона в очакване ...

Отпивам дъх по дъх на малки глътки,
но някак си не ми достигаш още...
Дори да вливаш струйно от плътта си,
поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.
На екс допивам сетната целувка, ...

Прокълнателка зла се пробужда
в нея се черна страст подбужда
да чертае смърт на врага си чужда
от земи и небеса го прокужда
само тя може да отсъжда! ...

Ти вече веднъж ги предаде...
а днеска се връщаш при тях...
не си ти човек, ами буря...
и носиш разруха и страх...

Ще пристигне ли влакът в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш тъй любимия мъж...
Този, който в мечтите, беше див ураган,
допреди неизпитан, досега неживян...
Ти си сетната гара. И по всичко личи - ...

- На екс!
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с ня ...

Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...

Нямаме време.
И все бързаме.
А времето лети като вятъра.
Часовникът трака.
Гоним влакове. ...

Die Linde blühte, die Nachtigall sang,
Die Sonne lachte mit freundlicher Lust;
Da küßtest du mich, und dein Arm mich umschlang,
Da preßtest du mich an die schwellende Brust.
Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl, ...

Циклон след циклон -
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой, ...

Здравей, чаровнико бездомен!
Не зная как си оцелял.
Защо приличаш ми на спомен
от твърде незавиден хал?
Мизерията ветровита ...

Бракът е най-разпространената стратегическа игра.
Когато умен човек иска да си улесни работата, ползва компютър. Когато прост човек иска да стори същото, вика умен човек, да му я свърши...
Лошата реклама, е всъщност най-добрата антиреклама.
Въобще не му дремеше, че го мислеха за много заспал.
По-лес ...

Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...

Празнуваме рождени дни на мъртъвци.
Стараем се да помним техните завети.
Обсипваме гробове с венци. Помним
с добро всичко, което постигнал е всеки.
Скърбим. Величаем тяхната памет. ...

Разговорът ни е токова тревожещ...
като замах е на брадва! И дървото пак съм аз.
А искаше ми се да бъде като музика възторжена
и да те слушам влюбено-притихнал. И в захлас.
Като на нож върхът си Ти, жестоко-остра, ...

Обичай ме,
когато съм любима.
Обичай ме,
когато съм непоносима.
Обичай ме, ...

Рози бели и червени,
винаги сте вий засмени
и с листа като слънца
радвате детските сърчица!
А бодлички закачливи ...

Замръзнали пеперуди
Елеонора Крушева
Не ми се стъпя по замръзналите улици,
като студени статуи стоят
живеещите там.. ...

Кревка сум како полско глуварче
прегазено ми е јадрото
затоа луѓето тешко се справуваат
со мојата гордост
ќе се мачам ...

Липсва ми сутрин твоята усмивка
и ръката, която
към тебе ме притиска.
Като вятър те отвея
житейския кръговрат. ...

Франческа Микелин - Вулкан
----------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin & Dario Faini (Dardust)
---------------------------------------------------------------
Автори: Франческа Микелин & Дарио Фаини (Дардъст) ...

Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...