Гледаш на пръв поглед хубаво спретнат, след първата дума разбираш, че възпитанието е на ниво. Държанието леко мистериозно и загадъчно остава. След още някой друга дума разбираш, че логиката е навсякъде, в любовта, сърцето, вярата и къде ли не още. Но това съвсем не е проблем, по-лошото идва, когато ...

Глава XVIII
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...

Душата ми ридае като вдовица,
всичко е черно, потънало в мрак.
И като ранена, самотна птица,
се скривам в черупката си пак.
Пропадам в бездна дълбока, ...

По разказа "Неда" – Йорданка Андреева
Откосите полягаха в нозете му.
Ухаеше на млада детелина.
Но беше вече пладне, той усети,
че трябва да поспре, да си почине. ...

***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...

Онази нощ студена, помниш ли?
Онези два часа, кажи ми, забрави ли?
Небето помниш ли го, черното,
изцяло в звезди обсипаното?
Като шега ти звучи нали? ...

В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...

В съня си на улично куче
какво ли да вижда, горкото?
Най много това да се случи –
един привлекателен кокал.
Понякога само сънува ...

Днес до теб се събудих, без теб,
но не беше сърцето ми празно.
Ти беше моето синьо небе
и слънцето в него прекрасно.
И днес съм до теб, не разбра ли?! ...

Платената любов е като алкохол,
когато много ти се пие.
Поръчваш си я, вече гол
и след миг не си говорите на вие.
А речникът цветущ, брилянтен, ...

01. Юни. 2002 .
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...

Вдишвам..
Издишам...
Мое спасение,
в ръката ми догаряш...
Сред злоба и презрение. ...

Когато ти е тежко на душата
или пък някой Гад те наскърби,
вземи си раницата и иди във планината
и хубавичко го напсувай ти.
Първично е, но влез във пещерата. ...

Ако нещо те прави
повече тъжен,
отколкото щастлив,
го разкъсай със зъби
и не се извинявай никога.

Сърце не ми остана, знаеш ли...
И душата ми се разпиля,
и някак в сълзи удавена,
стоя пред теб сама.
Не си отивай, остани... ...

Умът опитва се тъгата да изгони...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!? ...

265. Прегърни вятъра и се понеси напред.
266. Бъди началото и края, бъди мрака и светлината, бъди злодея и героя, бъди всичко... животът е кратък.
267. Да научиш нещо ново е като да се докоснеш до безкрайните звезди.
268. Една дума е способна да ни тласне напред или да ни унищожи за вечни времена.
2 ...

Баща ми пак ме бие,
посяга и на майка ми дори.
Нарича ме "Говедо...
или човек ще ставаш...
или умри..." ...

Някъде в спомените,
образ ме вика,
толкова близък,
от ефир изтъкан,
усмивка невинна, ...

Как любиш и спиш
до жена,
с която мълчиш
или ръмжиш.
Не обичаш и страдаш, ...

Здравей, любов отричана, здравей!
Дошъл си да ми искаш десет лева?
Съпругата ти подличко немей,
а ти от недоимъка си гневен?!
Така е то – при чуждата жена ...

Заради теб не съм същата
и заради теб усмивката я няма,
и заради теб съм умислена,
в мисли потънала, сякаш ме няма.
И заради теб слънцето ...

Излезе Радина на бащини двори,
Слънце се сви завистливо,
косите й - струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите.
Лазурът смрачи се от срама, ...

Сряда е,
23-ти е,
сутрин,
пия кафе
и си спомням за теб... ...

Очите си
опитвам
да затворя -
но те
не искат... ...

Споглеждат се врабците весело,
настръхнали от Зима до сега.
Че ето, Слънцето довело я е,
представя свойта дъщеря.
А тя, все още мъничка, пристъпя плахо ...

Дойдох при теб ранена, безпощадна,
в ръцете стисках падаща звезда,
поисках силно любовта ти да открадна,
само теб... да ме поиска твоята душа.
И ти ме пусна, превърза всяка рана, ...

Не познават вече децата
онази стара идилия
да тичаш бос по росата,
стиснал в ръката филия...
И отрасналите момчета не знаят ...

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...

Душата ми е мидена. Живее
по речните дънА... В дълбокото.
В седефената си черупка зрее.
Отглежда бисер... във окото си.
От болката, от болката се крие! ...

Минах от там и спомних си
двете липсващи дъски
в оградата на твоя двор,
кокичетата цъфнали
в тези твой градини ...

нека начело
на всяка държава е
ОБИЧ изява

Това стихотворение го писах по повод анексията на Крим и е публикувано в Stihi.ru на 1.05.2014 год. То бе предназначено за руските читатели. Отзиви имаше много - от "Осанна" до "Разпни го!". Интересното е че полека-лека авторите им ги изтриха и останаха само две рецензии.
P.S. С тази публикация позд ...

Задъханото късно лято
обу вечерните пантофи,
с шепа пясък - старо злато,
поръси топлите си строфи.
Две облачета звън дочули, ...