И докато ти ме търсиш,
аз ще те откривам.
През твоя ален цвят,
по четка захабена,
до моя измислен свят, ...

Живя ли?
Ти опита ли да галиш вятъра,
улови ли го с протегната ръка,
окъпа ли се в огъня на залеза,
миг преди да слее се с нощта? ...

Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли, ...

Не искам нищо друго
само глава да склоня на твоето рамо.
Искам в скута ти да заспя,
да усетя твоите длани горещи,
а ти да докоснеш моите сълзи. ...

Животът е... кото доди!

В неделя, той прекосяваше площада на града, разминаваше се с хората, вперил поглед в небето. Връщаше се от работа. Беше изморен. Все му се струваше, че ако по-често вдига главата си от обувките, поглеждайки какво става там горе в небето, можеше да открие какво се случва и вътре в него. Но през проле ...

не побеляват
а до белотата на
БОГ доближават

Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...

Слънчева ро̀ба и дума проклета.
Аз съм самотен – а ти си игла –
хайде, станѝ – заредѝ пистолета.
С ярост ни чака на прага света!
Дай ми ръка! Докоснѝ и звездите. ...

Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука.
Поживей си, приятел, със здраве и радост!
Печелившият фиш с кратък надпис "Наслука"
е в ръцете ти, зер, еднократно се пада.
Битието щом вдигне ръждивата котва, ...

ОБИЧ,
където не си,
празнота е...
ЛЮБОВ,
празнота е, ...

Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...

Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща, ...

В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село ...

Счупете грубо лъка на дъгата
и нека плиснат цветове небрежни.
От нейните сълзи пазете си сърцата!
Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...
Стъпчете и щурчето непокорно ...

Елеонора Крушева
Къде сте люлякови нощи
и момини сълзи от свян?
Надеждите ми отлетяха боси
по паважа на откраднатия блян. ...

13/ЗА МАФИЯТА В БЯЛО
Аз също бях служител в бяло.
За лекарската чест държах!
Не се превърнах в мекотело
и в келепирите не спрях! ...

За да усетиш залеза,
позволи му да те вземе.
Като докосване
пробягало в щрих,
написало се в стих. ...

Къща на гърба си носи,
но храната си не проси,
сам намира си храница
по полянки, във горица.
Що е то?

Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...

Нахлу в моята душа с огромна сила,
премина бурно като ураган.
Опустоши я, направи я безсилна,
а след това я хвърли в страшен океан.

Даскал Исмаил Али
учи селските деца
на четмо писмо или
да смятат с малките числа!
Сутрин влезне ли при тях ...

Догарящ огън. Гърчи се на него.
Добива форма тленно-причудлива,
отлитащ дух, помитащ всяко его
със спомена, когато си отива...
Напред върви - на място си остава. ...

Ако някога те срещна,
знай, че аз ще те позная.
Слънцето се в теб оглежда
и очите ти сияят.
Ако някога те гоня, ...

Изгубих се в море от самота.
На самотен остров аз живея.
Сляпо търся нечия ръка,
защото с миналато се не живее.
Взирам се в нищото, търся ...

И така. Мога да наредя много от тези снимки, но те само илюстрират идеята - ДЕТСТВОТО.
Има нещо много очарователно и същевременно противоречиво в децата и детството. Обзалагам се, че няма хора, които да не обичат децата. Но какво точно ни харесва в тях? Вероятно те са това, което ние някога бяхме - ...

Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...

Аз знам че казват, времето лекува
но всъщност знам че те грешат
и да,животът някак продължава
в безлични сиви монотонни дни
понякога ние губим и боли ...

ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...

на Петя Павлович
Рисуваха в небето твойте пръсти
най-ярката и палеща дъга.
Покълна във душите ни невръстни
нестихващата обич към света. ...

Обичах те, чаках те,
липсваше ми всеки ден,
исках да те виждам,
исках да слушам твоя глас.
Но и това желяние си отмина, ...

***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...