„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

Не казвай "Лека нощ"!
Навън е тихо. Заспали са дори и псетата!
Тревите уморено шепнат стихове,
издишат кислород дърветата!
Не казвай:"Лека нощ" - не ме прогонвай жалко, ...

Рисуваш ме в горещо-жълто,
когато нежно те прегръщам.
Рискуваш с мен да си задълго,
дори след залез да се връщам.
Рисуваш ме в прозрачно-синьо, ...

Щом погледнах в тези очи –
рушаха и унищожаваха
бури и дъждове,
урагани и ветрове
и трепна в мен сърце, ...

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...

Сластни пожари
Загубих се в твоите очи.
Окъпва ме твоята любов.
Изпивам нежността от дланите топли,
докосва ме огъня на страстната обич ...

Истината е като слънцето. Изпраща светлина с много лъчи.
Един лъч не прави слънце, но покзва един път към него.
Е.И.

Всяка прошка моли за любов -
погледни към небесата.
Дори след плач, небесният покров
е съпричастен на душата.
Дори тогава, когато след тъга ...

На мъж един, омръзнал му живота
и след много мислене решил:
"Ей там, ще се обеся – на дървото!
Край, вече съм го наумил! "
Едно въже във избата намерил ...

Когато дойде черната година,
аз искам надалеко да замина,
да се укрия някъде от нея,
където най-безгрижно ще си пея.
Където всичко е тъй розово и синьо, ...

Царица на клишетата да бъда,
съвсем, ама съвсем не ме е срам,
поет да бъдеш, то си е присъда,
а аз не съм такава и го знам.
От мене се крият срички, думи сложни, ...

Не от днес и не от от вчера
аз го хващах в изневери
целия в лъжа оплетен
не каза нищо той за нея.
Без посока и пътека ...

Чуйте ги само,
чедата на нощта.
Щастието е голямо,
наслада за плътта.
Раждат се от тъмнина, ...

ОБИЧ, втъкана
в слова-сетива като
биле за рана...

Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...

Затрил бях нейде очилата вчера.
Без тях не мога да напиша ред.
И спешно трябваше да ги намеря,
че зрееше във мен един сонет.
Под масата, естествено, потърсих... ...

Но нищо не е както изглежда,
не съм и аз това,
което щях да бъда.
Аз съм само жива кукла със сърцевина,
която чувства. ...

Обичам те! Такава – срамежлива.
Момиче със неонови очи.
Отричана дори от самодиви,
заключена в сърцето ми бъдѝ.
На полъха дете си неродено, ...

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...

Гледах, но не виждах, как времето минава.
Слушах, но не чувах, как гласът ти изтънява.
Очите ти ме наблюдаваха с все същата тъга,
но моите бяха забулени в тъма.
Реки от мъки минават по лицето ти. ...

Преди години, там отвъд
града и сивата му гръд,
върху рогозка на земята -
роди се той. От светлината
на малка свещ и месечина ...

Вкусът от казаното някак си... горчи
Но по е вкусен от на премълчаното.
Във ледено студените води
опора някаква е... на предателите рамото.
Дори когато вътре в мен гори ...

ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!

Какво ни кара да се борим!?
И с мъката напреде да вървим.
Да се изправяме след трудно падане
и да продължим.
Да преглъщаме болката, тъгата... ...

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...

Вместо вино
ти наливам сълзи.
Не ме питай,
а пий до забрава,
че всяка раздяла ...

Когато любовта е на привършване,
а устните ни сухо се разделят...
макар и всичко да е свършило,
да споделим последната неделя!
Тогава, ти отключи с очи вратата, ...

Хваната в мощната десница
на силен спазъм. В себе си роден
и боледуван удар от плесница,
в болезнен шепот на прокълнат ден.
Превъплътена в тлееща светулка, ...

Свят в поквара,
свят - пари.
Красотата скъпо се продава.
Любовта горчи
и чашата ни натежава. ...