Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.3K резултата
Меланхолия през октомври
За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи, ...
Досънувах дълбоките сънища, дето
са пречупили тънките корабни мачти.
Изтълкувах съдбата, и колко ли значи
да живея назаем отвъд бреговете.
По морето подводна пустиня достигнах, ...
Зорницата в съня на Пепеляшка
дойде с покана за небесен бал.
Не знае ли, че дните и са прашни,
а изгревът в очите посивял?
Довечера, когато я повикат ...
Бях птица - в сънищата си летях
извън галактиките - в другата вселена.
И вечния ти образ там съзрях -
неземен - от неписана поема.
Изгубил странно чувството за страх, ...
Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи. ...
Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...
А сега се разпознаваме...
Ние сме братя, но от друг живот
и в този сме се срещнали, без да се познаваме,
като две изгубени във времето вибрации.
Две отделни личности, някога били едно, ...
Есенно-дъждовно захладнявам.
Навън е влажно. Мокрещо попивам
дъждовни сълзи. Себе си калявам.
В насилени усмивки се изливам.
Болезнено приглася тишината, ...
Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...
Разсмей ме, моля ти се!
Моля те, разсмей ме...
И нека като скален къс откъртен
от самота на планински връх висок
смехът да се търкаля по наклона с ек ...
Татенце кажи ми че ни виждаш
Тук всичко е различно от преди
Откакто теб сред нас те няма
Аз все те търся в чуждите очи
Пронизва ме дълбоко във сърцето ...
В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...
Аз зная, че всичко е само нелепа шега!
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...
Очите и устните който искам да захапя като я видя. Гласът и който ме кара да потрепвам като го чуя. Нейният начин да ме накара да се чуствам като малко дете. Малките наслади в живота
Просто нямах очи и нямах сърце.
Нямах устни и нямах нозе.
Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.
Имах гръб и ръце. И скована походка.
Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах. ...
Не искам клишета, не искам лъжи
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...
Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми. ...
Всичко е толкова фалшиво,
един се смее истерично,друг се сърди,
в очите им пламъчета подскачат игриво,
всички са загубили разсъдъка си.
Няма вече истински чувства и емоции ...