Два облака се сляха,
небето сбърчи вежди,
птичките замряха,
гръм далечен
в мъглата се процежда... ...

Отново се събуждам всред кошмари,
цигарата в ръката ми трепти.
Дали пък няма в стаята комари?
Не! В мислите ми пак си ти...
Като обречен хващам химикала ...

Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета, ...

Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...

Едно кибритче притча ми разказа,
как в нощите студени огън пали
за свещите на празничната маса
и фурната среднощна на хлебаря.

Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...

ДОБРЕ, МАМО!
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...

През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето, ...

Знам, че цвете любимо не мога днес да ти поднеса
или скъп подарък да ти подаря,
но знам, че в това писмо,
две думи любими мога аз да споделя
и в тях да се побера: "ОБИЧАМ ТЕ!" ...

https://www.youtube.com/watch?v=5dYdx-1VdwU

Снегът затрупа
пътеките ледени
към теб!Зима е.

Чаша полетя от ръба на масата към плочките. Когато ги докосна се превърна в граната, която шумно разхвърля режещи, невидими опасности.
- Хо! - каза детето. И продължи да се клати накъдето беше тръгнало. И се усмихна.
Но нещо се е променило. Започва да усеща страх, напрежение, суетня. Някой скача и г ...

Две облачета - спрели - се целуват във небето
и, като две къдели, висват точно над дерето.
А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...
И преждата събрали в утрото ни позлатено,
те тънки нишки сеят над полето и житата. ...

Пристъпваш по плаващи блокчета.
От средата правиш начало.
Събути са високите токчета,
но сърцето, сърцето още е цяло.
Ще притихнат щурците в очакване ...

02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...

Не съм самодива,
не причаквай
във тъмното!
Сама ще пристана.
Ще съм твоя, ...

Харесвам много старите моми!
Харесвам ги по хиляди причини!
Най-вече, че са истински Жени,
макар да са самотници с години.
Те хич не са моми, не са и стари! ...

Летище.Терминал. Любов
и среща на сърцата.
Целувки. Куфар и цветя.
Вечеря във кревата....
Пазар. Подаръци. Вино. ...

Помина многу време
без да си посакам нешто големо и недостижно
без да се заљубам тинејџерски
без да проколнам непријател
без да излажам од забава ...

"Човек, който е избирал, губил, рискувал, стрелял
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството. ...

Понякога дремвам за час
и хваща ме сънната болест.
Це-це лува ме мним Парнас
и падам надолу, надолу...
Кап-кап ани избягва през ден ...

Всичко тече... и се променя!
Дали Хераклит е бил мъничко луд?
Стихът на поета е глас на камбана
разплакана в мрака и зимния студ.
Снегът е кристали Любов, не вода! ...

Постла небето красотата си,
в нощта звездите заблестяха,
тук в сърцето и душата ми,
звуци прелестни звучаха.
Там високо в небесата, ...

Нуждае се от теб дори нервната ми система,
ти си хапчето, което трябва да взема!
Трудно е да съм от теб далече,
имам нужда от лекарството си вече!
Ти ли си моят лекар личен, ...

С две чертички, с две очички,
с малко личице засмяно,
с две крачета, с две ръчички
животът почва отначало.
С усмивка грижите поемаш, ...

Тя е тиха, дори мълчалива
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете ...

Януари завари пределно самотен,
човек, за когото денят е жена.
Клошари разравят изстинали кофи,
в коремите па̀ри от огън глада.
Града се захили, в устата му злоба ...

По снежна пътека с тебе вървим.
Бавно снежинките падат.
Светът е чудесен, омаен, красив
в бялата зимна премяна.
Ръцете преплетени пеят без глас ...

Не чувствам аз твоята болка...
със своята аз съм зает...
ти имаш една драскотина...
на твоето детско лице...

Мъгли и вятър.
Студена морска пяна.
Ноември съм аз.

Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте,
ако някой има оплакване против някого;
както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
Колосяни 3:13
Горчи ли ти в устата? А в сърцето ...

Музиката живее обичайки, мечтаейки
и обича, мечтае да летим и да обичаме...
Остави ме да те обичам толкова,
че да не може да се измери с нищо...
Остави ме просто да те обичам така, ...

от Викентий Вересаев
Превод на Георги Карадобрев
Това се случи в стари времeна, в далечен и незнаен край. По тези места царяла вечна черна нощ. Мъгли на разтление се вдигали над заблатената земя и се носили във въздуха. Хората се раждали, растели, обичали и умирали във влажен мрак. Но понякога дихан ...

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак ...

Самотен дом, избавен от комфорт,
над който властва само тишината...
Една любов убита чрез аборт –
разпъната на кръст, но неопята...
Това е моят дом и затова ...

Не могат вече да ни лъжат,
че всеки за благото работи,
всеки ден, на пълни обороти,
за своето и на народа.
Време е било за новата порода хора, ...