Дядо КОЛЕДА, ела!
Чакаме те у дома.
Влез през входната врата.
Нищо, че от влагата запъва
и внимавай в тъмнината. ...

За кой ли път
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда, ...

Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отгов ...

Окапа ми дъбът!
Някак си е тъжно...
Голо е, където беше плът.
Природа, знам, така е нужно...

Търсих те захвърлен на морския бряг,
аз бях нимфа, ти - моят моряк,
сляпа била съм, чак сега те видях
и мълчаливо те пожелах.
И образ мечтан за теб изградих - ...

Излекуваха го. Докторът вика:
“Същинско чудо стана,
вече спря да вижда
ангелски стъпки по тавана”.
Сестра му, зет му, синът и снахата ...

Сподавена душата ми говори,
че всичко просто е лъжа.
Сърцето като полудяло с мене спори,
с копнежите жестоко го раня.
И лутайки в желания и страсти ...

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Омразата - кажи ми как да я изтърпя,
погнусата в душата как да изразя,
кажи ми как да те гледам без да целувам яростта,
как да те докосна - разкъсана сянка на любовта?
Отговори ми - какво ми остана - болка, гняв или страст, ...

Автор: Генка Богданова
На „губера“ зелен,
край ручейче звънливо,
прекрасно цвете спи.
С глас топъл, кадифен, ...

Сняг заваля... И блесна красота.
Стъклата със дантели украсени.
Поледица... И счупени крака.
Дървата свършват. Много е студено...
Пак идва Коледа със звук и светлина, ...

Гледам те и от теб искам нещо,
ти реши прилично ли е или
грешно...
Очите ми по теб ще изтекат,
това, което ти го мисля, ...

Давай живот!
Аз съм в твойта колесница -
аз пепеляшка или царица!
Оставаш ме да вярвам,
че съм кочияша, ...

Комините запредоха валма,
от които слънцето
завивка си изплете
и се скри.
Вятър подгони жълтите листа, ...

Знам, че съм съвършена -
уханна, снежнобяла, красива...
Довчера бях в парника
(сиреч, култивирана съм, не съм дива).
Сутринта ми клъцнаха стъбълцето... ...

Sanremo 2014
----------------------------------------------------
Ариза - Срещу вятъра
Санремо 2014
---------------------------------------------------------- ...

Разпъваме любимия като Христос.
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...
Най-лесно ни е да посочим него с пръст ...

Такава съм! Една неизфинена!
Ръбата! Спорна! Твърде нелогична!
В детайлите си неизкусурена!
Директна някаква и свръхкритична!
Шегите ми - едни са пиперливи, ...

Далеч от родна стряха,
оставихме роднини, близки,
с печален глас кога мълвяха,
простихме се, проляхме сълзи.
Настанало е време болно и разделно. ...

несправедливо
е - някой да плаща за
чужди грехове

Мрачна е нощта,
когато те видях.
Тъжен е и денят,
тъжен си и ти
И лъч надежда ...

равновесие
душевно с мир душевен -
най-добре си е

Ти, Страх мой от Тишината
(без Сърце и Душа)
Не ме пали –
без туй танцувам по ръба на барута…
Чуй, чуй как пука и трещи – ...

Денят е безкрайност от светлина
и купища лични акценти.
Валентин Йорданов
Искам твоят Ден да бъде
спътника ми във живота, ...

Да сме спонтанни като нея, реката,
смело спускаща се в планината –
без да планува и пресмята, знае тя,
че е и капка, но и пак е океан.
Така тече с доверие към бъднината! ...

За мнозина траките са извор на вдъхновение и до ден днешен. Тази огромна общност от индоевропейски племена, дала на света Орфей, Залмоксис, Спартак, цяло богатство от оцеляла и до днес обредност, дала някои от най-способните императори и военачалници на Римската империя, не спира да удивлява всяко е ...

Кога си одам накај дома
попат облаци ме следат.
Далеку од мислите на лошите луѓе
правам град за тебе.
Ти си сакан човек ...

Създай ме Боже ...моля те ...съгради ме...
за моя мил.. любим... Ти ...сътвори ме...
От най-вълшебния прашец...
снага извай ми ...за да искря...
в неговите ръце отрудени и нежни ... ...

Кога входната врата ще се отвори?
През тъмни коридори ще премине,
към ключа ръката ще протегне
и светлината, мрака да огрее.
Кога входната врата ще се отвори? ...

На Вярата!
Кога наниза пъстроцветна броеница,
от години,сезони,дни?
Кога Времето извървя-
със мен? ...

Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...

Усещаме се, сливат се устните,
пиеме от насладата заедно.
Докосваме се. Сливат се телата.
Изригва енергията, дишаме.
Изпълваме се, галиме се, всичко! ...

Да пием за последната любов,
онази, която всъщност те убива,
застанала до тебе, редом с тебе,
ти дава много и ти взима всичко!
Да пием за последната любов, ...

Бродирам в душата си смирение.
Изплитам нови бримки доброта.
Да съм смирена май е намерение,
което аз ще сбъдна... Не сега.
Пришивам си усмивки на лицето. ...

Камък
Камъкът на мястото си тежи,
направил си място в земята, лежи.
Не го поклащат бури и ветрове,
не се помръдва и при дъждове и снегове! ...

Белият приказен град
искам отново да зърна.
Белият приказен град
лято със спомени върна.
В белия приказен град ...