Лицемерие, най-лошото нещо сред
хората си ТИ!
Много от нас остави без души..
Животът ни се превърна в маскарад,
участваме в един лицемерен парад! ...

Когато пулсът намалява,
готов е, всеки миг да спре.
Когато много не остава,
и идва време да се мре.
Недей тъгува, избърши сълзите! ...

Когато всички бели лястовици отлетят далече
и на тяхно място дойдат само черни птици,
ще има ли на какво да се надяваш вече,
ще търсиш ли мечтата по опразнените жици?!
Когато всички четирилистни детелини ги откъснат ...

Навън вали, гърми, трещи.
В мен избухват хиляди звезди.
Мъгла прегръща с бял воал моята душа.
Не искам вече да съм тук... на ничия земя.
Искам да се прибера и да видя отново своя свят. ...

Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...

Всеки път ти оставяш следа
върху моето малко сърце.
След години на мир, на война,
то е вече - след óран поле.
Ти научи го все да те чака, ...

Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...

Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...

ЗА МИНАЛОТО МИ ОТНОВО
Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа. ...

Странно е, че в тази скука, от декларации и данъци, пари, вали.
Вали ужасно тука, където съм била и преди.
Студени пръски ме докосват и потрепервам, но не е от студ.
Позната болка ме пронизва точно тук.
Във този прашен ъгъл на душата се вихри его, духа и гърми. ...

23 октомври в 05:44 ·
Заспиваш ли, Любов!?
Сълзи се сипят на кристали.
Вечерното небе е занемяло,
а вятърът свисти. ...

Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Отпивай бавно със наслада ...

Танцувам в 5:30
върху дрехите ти,
ти си изчезнал,
смея се безпаметно,
утре няма да помня, ...

Beк на безвремие
Десети ноември роди
СДС
СДС роди Мулти.
Мулти роди Вис. ...

Понякога ми сипва
със черпак
горчица..
~
Позеленявам. ...

От мен е върхът, от теб е ината.
Целта е извън кошарата в равнината.
Тя предлага най-вкусните клонки
и листи на акробатите-алпинисти.
Хайде, стига я дърпа свойта брада. ...

Дъждовен съм и облачен. Валежен.
Понякога съм буря и мъгла.
Наскоро се сдобих със нежност
и топля като хиляди слънца.
Най-често съм ранен от необичане, ...

Роден съм, знам, заради тебе,
любов да бъда в твоя ден,
в живота ти да съм потребен,
да дишаш въздуха чрез мен!
Нарекох те светулка в мрака, ...

Безмълвен ставам в миг,
щом стиховете на Тъгата
докоснат устните ми със невидими ръце.
Искрящ със цветове на дъгата,
денят ми, сив като оловното небе, ...

Отвъд времето и отвъд пространството
съществува мечтания свят, любовта се усеща
със всички сетива и се прелива в съзвучие
с цялата вселена, вълшебен миг изпълнил е всемира...
Да, това е светът на мечтите и безусловната любов, ...

За всеки по малко ще има,
от тази фалшива любов,
която в студените зими
ще топли със огън легло.
Когато дланта ми те чака. ...

Червени обувки
Обута в нови, червени обувки-
любовта смело повдигна снага!
Ще мине по тая пътека...
Ще се срещнат ли есенни - ...

Домът е там, където е душата,
а моята душа е скрита в теб.
Навън листата тихо капят.
Безброй са, като мислите за теб.

Ти вехнеше в твойта младост,
когато цветовете ти искряха
и с пламъка, на твойте тлеещи очи,
превръщаше заспалата душа
в чувствата необуздани и игриви. ...

1.
Когато остарея аз съвсем
и Господ ми изпрати телеграма,
поиска да се види с мен,
аз, няма да се дърпам, няма. ...

Доцна во ноќта пишувам
повеќе за себе
помалку за другите,
а во рани зори ја доживувам својата катарза
таква сум јас ...

Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...

– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...

Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива ...

На крачка от теб се намирам...
с очите си виждам те аз...
Кръв капе от моите устни...
не лъхам живот, лъхам хлад...
В ръката си стискаш сърцето... ...

Една звезда изгря над хоризонта.
Самотница.
Едва ли има по-красива на света...
Нея избрах.
Един ден при нея ще отида. ...

Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...

Малко супа и коричка хлебец,
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило, ...

(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи... ...

Целувките ти помня и очите,
в мигове в които ме съзираш.
Прегръдките ти помня и сълзите,
в нощите в които ме намираш.
Усмивката ти помня и ръцете, ...