Чувал ли си тази стара поговорка
''Любов със любов се забравя''?
Да, знай, вярно било, че забравя се,
забравя се и ще забравя...
Преливат един в друг дните неусетно, ...

Докосни се, ще се опариш знам,
Но нима смисълът не е в това?
Без капка жалост и без срам,
на пламтящото сърце зова
Ти чули? ...

Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии, ...

Роди се в нощта ми небе,
събрало звезди от далечни простори
и кротко духът ми пое
към нови, незнайни до днес кръгозори
Със малка писалка в ръка ...

Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти... ...

- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...

Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...

Той отново е там и се търси.
Погалете косата му кротко.
На брега ще остане до съмнало,
ще преглъща сълзите си с водка.
Ще брои песъчинки по кея, ...

Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...

Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си, ...

Такъв е животът.
Когато е бурно,
в моите вени бушува море,
пулсират вълните,
в ярости, страсти, любов и въпроси ...

Усещане за познат,
усещане за обичане – монохромно,
а после цветно,
с нюанси, които обичам –
цветовете на изгрева и залеза. ...

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...

Дори в блуждаещата късна нощ,
когато тъмната се е възцарила
и единствено самотните звезди блестят.
Ти се появи в съня
на моите мечти... ...

Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...

В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ... ...

Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят： ...

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

Дъх на незабравимо лято,
с рубинов цвят ще нося аз,
от буен мъжки огън сгрято!
Женски повик, поглед, страст!
Дари ми любовта си - лятна, ...

Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...

Не искани и не желани
дошли на този свят сами.
Поели глътка въздух.
Ръчички две протегнали
към свят и светлина. ...

Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар ...

Искате ме романтичен...
да не съм циничен...
Ако може да не пия..
дори да не говоря...
Евнух да бъда... ...

Всяко нежно момиче
копнее да бъде обичано.
Всеки истински мъж
желае да бъде желан.
Всяка душа ...

В джунглата от мрачни мисли
проправям пътя си с мачете
след мен надеждата отломки чисти
вярата пред мене ярко свети.
Така вървя с години ...

Цветан беше седнал на долният праг на къщата. Слънцето заваляше над долината на река Огоста. Излъчващо червени оттенъци, то създаваше някаква приказност на всичко. Големите вирове на реката се изпълваха с мехурчета въздух идващ от многобройната риба, която ги обитаваше. Тук-там се мятаха сребристи к ...

Аз не искам любов, само пламък в душата
да ме сгрее когато съм цялата студ
и когато вали дъжд и сняг по земята
да приижда пак топлия полъх от юг.
Аз не искам любов, само мъничко нежност – ...

Бяла следа от самолет в небето,
чертае кардиограма на сърцето,
накъсана линия на полет далечен,
сякаш е щрих на пулса сърдечен,
може би защото със самолета отлита, ...

Всички снимки в рамки
да се чупят от вибрациите
на нашето синхронно дишане,
да ме разкъсаш като плод
на чужда религия ...

Ей... Липсваш ми.
Но слушай, слушай, трябва да ти разкажа какво се случи днес. Ох, вярно, това е писмо и в момента го четеш, а не го слушаш. Добре, тогава чети, чети. Много е важно, наистина. Всичко започна рано сутринта, когато ме събуди ужасно силен шум от ударна бормашина. Отворих очи и установих ...

Опипват те мъжете с поглед,
но теб това не те вълнува.
Сама си в своя женски полет,
натам, където той пирува.
Заобиколен от алчна свита – ...

Мáри Тино-Кръстино!
Мари, отлежало вино!
Пиян ода кат' та вида!
Луд лудея, ако та не вида!
Мáри Тино-Кръстино – ...

Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...

Целият ми свят
се сбираше
в двете ти ръце,
оформили убежище
в любима прегръдка. ...

2.
По обяд пред кръчмата останаха само няколко човека. Вярно, в селото живееха малко семейства – времето вземаше своя данък и често след това в къщата оставаше само вдовецът или вдовицата. По обяд мъжете се прибираха при жените си – да видят какво са сготвили, да хапнат. Макар че много рядко тук се ...

Британия ни напуска.
Бият погребално камбани.
Давид натисна спусъка.
Голиат е със смъртна рана.
Някакви хора ликуват. ...