Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света. ...

Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...

Очите ти излъчват топлина -
накъсани въздишки будят мрака,
страстта ти е прииждаща вълна,
която да ме приласкае чака.
Завиваш ме с коси като коприна, ...

Понякога не ти ли се струва,
че си упоен?
Не си ли мислиш,
че си угоен?
Понякога си безсилен срещу ...

Съдба
Ей, Съдба,остави ме да си живея.
Този, понякога толкова труден, Живот.
Който ми остана да си поживея.
А се боря наравно с обедняващия ми народ! ...

Последната ли си?
Бъди последната!
В обятията ти искам да се скрия.
Уморена съм.
Да срещам все поредната ...

Ти си тайнство.
Ти си вълшебство.
Първо чувство -
от моето детство.
Понякога затворен в черупка, ...

Пожелах си теб и те получих
и в този миг душата ми узна,
че, може би, поне сега сполучих, аз,
в играта с любовта.
Беше страст, ...

сътворява се
сТИхотворение чрез
вдъхновение

Прилича на Любов, нали,
това което ни събира и разделя?
Над него се изсипва сняг.
Заприда го небесната къделя.
И ето- всичко побеля. ...

Усмихваш се невинно-закачлива.
Но този израз аз добре го знам!
Така се мъчиш често да прикриваш,
какъвто гаф си сътворила там.
Със интерес ме гледаш. Аз гадая. ...

Понякога гледам старите снимки,
ти се усмихваш и
знам, че си истински.
Понякога гледам писмото ти пожълтялото.
На шега го написа, ...

Онази нощ безсънна,
която в гърлото горчеше,
заплаках тихо в тъмнината
и в тишината на нощта,
чух как плаче душата ми! ...

Застинали влакове, пропуснати мигове, цигара, забита в пясъка. Как бързо я дърпаш, а минаха толкова много години. Не, пак не отидох, където ти бях обещала. Не, пак не последвах мечтите си. Да, знам, ще ми викаш, но просто без теб съм такава. Не, не е страх, ти не разбираш. Просто животът, той... Не, ...

В този свят
ласките ти търся,
украсени от снега,
моите очи все гаснат,
приканващи теб и любовта, ...

Не спъвам полета ти
и деля те с нея,
избрах си да съм другата,
с мечти,
не те обичам притежателно, ...

Животът кара те да стискаш
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички... ...

Искам да направя нещо велико!
Дилема: Да съчиня поема,
или да направя откритие...
Защо не? Като Шекспир или оня Ото...
Вероятност равна на шестица от тотото. ...

Животът бавно превръща ни във звяр.
Заключен в теб набира сила.
Нощем шепне в ушите ти,
денем завзема сърцето.
Внедрява се в ума ти. ...

В дълбините на нощта
се прокрадва мисълта,
дива, страшна и красива,
и нещо ти разкрива.
Ни сън е, ни желание, ...

ПРЕДВЕСТНИЦА НА ЛЮБОВТА
(приказка за всички)
„Калинке Малинке, покажи ми де е Либето“
Народно поверие
Всички знаем за малкото бръмбарче с червени крилца на черни точки, наречено Калинка, което обитава нашите ширини. То се смята за вълшебно същество! Защо ли? Всичко това ще разберете, като продължите ...

Любов ли е
Тежат ми неизплаканите сълзи,
небето изтъня и стана сиво,
и в парещите мисли неспокойни
завивам си душата мълчаливо. ...

Росомахата
В наше село най-известна бе компанията на Славчо Трънски. Прочута и стабилна като Китайската стена; нямаше банкет или събиране, които да минат без нейното участие. Съставена от четирима отявлени участници в спортните дисциплини пиене и ядене на дълги часови разстояния, те винаги намираха ...

* * *
Като на лъгано дете
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила. ...

Вселената от упор
пада на колене.
Моли за милост,
но вятър я насича.
Кажи Летя ли? ...

На този ден, преди години
изгряла е и моята звезда-
и щом в света до днес ме има,
за всеки ден, Благодаря!
На този ден съм се родила ...

Пладне мое...
Следобеда си заминава,
вечерта наближава,
и за да дойде нощта
последните лъчи на слънцето... ...

Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище, ...

Вий навярно ще кажете малко е,
няма смисъл дори да говориш,
да, отишло си, може би – жалко е,
но какво ли могъл би да сториш?
Но видяхте ли впрочем сълзите му? ...

Обгърнат от студ, студен.
Сам навън.
Аз съм в плен,
в плен посред този снежен ден.
Може на теб да ти е студено, ...

Кипящо лято. Девет часа привечер.
Огненото слънце залязва, сякаш получава страстен нюансен оргазъм.
Хората оживяват в тъмнината на нощта. Скитат се по улиците, за да усетят лекия полъх на свежест.
Аз и ти в апартамента двама сме сами. Дрехите за нас излишни са, пламъкът на страстта ни топли сякаш те ...

Вечното състезание, в което да си победител - значи да си втори.
ЧАСТ ПЪРВА
Ставаш сутрин събуден от кънтящата аларма близо до главата си, слънчевата светлина влязла просто, за да те подсети, че нямаш нужда от сън, както и викът на някой щастливец или от боклукчийския камион. Боклукчийският камион.. ...

Какво ли ми даде, Животе,
през тези години изминали,
болката, в ляво жигосана,
или душата намачкана?
Какво ми остави, Животе, ...

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си...а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може да ...

Преди десет години ми липсваше,
преди пет години те очаквах,
преди две години те обожавах,
но сега искам само една секунда
в твоя приказен свят и поглед... ...

Од блиски пријатели
позајмив седум животи
преминав во друга димензија
влегов во твојата сакана куќа
главата ја потпрев на колена ...

Твой ред е
да ме правиш малка и нищожна,
отваряш по средата
и се появява другата матрьошка
Накрая стигаш до горчивата среда, която ...