С усмивка пак те гледам,
а вътрешно кървя.
И не защото страдам,
а чувствам хладнина.
До вчера пламвах и горях, ...

Вървиш бавно през лятото на своето сърце. Светлините на града угасват и само жълтите светофари мигат като светулки, блуждаещи в мрака. Стъпките ти отекват между стените на спящите сгради. Разпалваш с устни последната цигара, която ти прави компания в тази нощна разходка и жадно вдишваш всяка мисъл, ...

Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...

Без него ний не можем,
нека дълъг да е, дай Боже!
Нека доходите ни се увеличат,
нека бедните да не мълчат,
а да кажат: "И ние сме хора! ...

В стъклото
слънцето опира меч.
Прави го твърде топло за мен
и после го разрязва
на хиляда парчета... ...

В махалата празнично ухае
и се носи аромат на боб.
Миризмата силна се не трае,
залпово се вдига на възбог.
Бобът, с печени чушлета люти - ...

Облак раздърпан, полегнал на хълбок,
галеше върха на планината.
Толкова ниско прилегнал е възнак!
Рошеше листата на дървесата.
Вятърът дискретно шумолеше. ...

В трамвай
едно пиано свири.
Саке и вино
в среднощния хлад.
Лабиринт от хора ...

Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го? ...

В една паралелна Вселена
се смея в момента до теб.
В нея те срещнах навреме
и всичко е... просто наред.
Прибирам се вечер в дома ни, ...

Аз съм татуиран интроверт,
притежавам няколко
тайни живота,
лъ̀жа с удоволствие
и мярка, ...

Романтик
Казват, бил съм романтик,
В този нов век, в който
всеки млад човек, за да се хареса, се прави на велик!
Да го видят, забележат, да се запознае, ...

Гладка кожа. Капки мед. Едно мохито.
Ръката ѝ разпалваше жарта
във друго тяло, за очите скрито,
потръпващо под плаща на нощта.
Топъл сок. Солени пръски. Мокър дъх. ...

Какви са духовните стремления на народа? Какви способности има публиката, за да намери това, от което се нуждае, за да задоволи духовните си потребности? Как ще бъде провокиран всеки от нас да забележи характерните черти на творбата, която бъде предложена на неговото внимание?
Творецът... А кой ще о ...

"Имай вяра" – ми каза.
И затръшна вратата.
Очите ти ме изгарят.
Колко още ще патя.
"Имай вяра" – ми каза. ...

Домът напуснах си отдавна
и съм в чужбина на гурбет.
Отмина младостта ми славна,
като забравен лош съвет.
Оставих аз жена във вкъщи ...

Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава: ...

Има дни, в които търсиш
за нещо да се заядеш,
и по принцип си намираш,
с твоя откачен стремеж.
Има нощи, много тихи, ...

В ленивия и слънчев летен ден,
на покрива пак гълъби пладнуват...
Наслада са и радост са за мен,
и да ги гледаш, вярвайте, си струва!...
На сянка зад комина не печè ...

Все още чувам шепота ти нощем,
в мига между заспиване и сън,
а когато сутрин се събудя,
унесен още аз усещам
ръцете ти – ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че ...

Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...

Поискай, пак зови живота и бавно отвори очи.
Създай си своята природа, съзнанието пробуди.
Не бързай, тук бе спрял и сънищата си повика,
с мечтанието начертал вселена тъй велика.
Полека утро нека светне с усмивка обич поднеси, ...

Автор: Генка Богданова
Ако денят ти от скука сивее
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, Човече,
и всички мечти си прогонил далече, ...

Възможност не чакай,
а смело нападай.
В сърцето недей
носѝ страх.
Животът не чака. ...

всеки ден се борим с мен
и се гледаме строго
и се корим
караме мотоциклети
в насрещното ...

Пропилян живот
Живота си по кръчми пропилях.
Осъмвах с чаша вино във ръката.
С приятели във нощите гулях
и с празен поглед срещах светлината ...

Диалог
Я. П.
- Как си? -
Не искам да те питам.
Всички ти задават такива въпроси. ...

Искаш ли Луната с теб да поделим,
като торта с лешници и карамел?
За тебе от частта на Армстронг и Олдрин
за мене малко резенче от тъмния парцел.
Искаш ли със теб да пресушим морето синьо ...

София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...

Когато ми се случваш ми е мрачно,
когато те очаквам ме боли,
небето стихна, стана ясно,
но в мислите ми буря разрази.
Умираш в бездната на дните ми, ...

НЕЗАБРАВЯНЕ
Когато решиш да си отидеш,
не забравяй, че има очи,
които ще те гледат.
Глупаво. Безспирно. ...

тутакси всеки
продажен превръща се в
духом прокажен
.................................................
тутакси всеки ...

Колко още
ни остава...
Да сме
двамата...
Дни... ...

I
младостта ми е тук
под пръстите си я усещам
цъфнала
трепери ...