„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави и ...

Днес отваряйки прозореца,
видях един снежен човек
без палто и без топлина.
Имало я е, но си е отишла.
Главата му беше покрита ...

Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...

Отдалечена от началото
без да губя от поглед края,
гледам към настоящето
и все виждам едно и също място...
И колкото и да се крие ...

Знаеш ли - виновна съм,
виновна в любов, в наивност,
виновна във вярност, в вяра,
в хората, в теб, в обич без всякаква
пощада и безкрайност. ...

СЪЩНОСТ
Моя клета душа –
под дъждовните, сивите облаци.
Разтуптяно сърце –
след злочести, без милост лъжи. ...

(На семейството ми)
Ясна нощ, луна, небе,
концерт на щурците
и поглеждам нагоре
да се полюбувам на звездите... ...

Студени улици пресичат паметта,
кръстовищата светят във червено,
но спомените – призраци в нощта,
промъкват се дори на забранено.
И стари гласове нахлуват в мрака, ...

СЕДЕФ
(Превод от хърватски)
Когато есента в прегръдката си ни обгърне
и звезден прах от облак гъст
като лава черна ...

СЪН
(Превод от босненски)
„Човече,
помилвай лицето
на заспалото дете! ...

ТВОЯТА СТЪПКА Е ГОЛЯМА,
НА МЕНЕ МИ Е ТОПЛО…
(Превод от босненски)
Седя в дълбоката сянка на Твоята стъпка
и дишам меката Ти и топла сянка… ...

ЛИЦЕТО НА ПТИЦАТА
(Превод от босненски)
Всичко е мое – и телта на кафеза, и кафезът, и птицата,
освен завесата, която стои в предната част
на очите ù; ...

То сякаш не беше толкова отдавна,
Сурвачка. На рамо шарена торба.
пътеката в снега с мен бе равна,
сурваках дядовци с протъркана аба.
В джоба ще ми сложат левче, ...

Моят чакан ден
е бял,
който да се отразява
във стъклата –
поне сняг да беше ...

Носталгия по лятото не ме измъчва,
щом зимата намирам си подслон
във тихата квартална кръчма,
където е един и същ сезон.
Където мога сам, на чаша вино, ...

Безсънна нощ,
похот,
страст,
таванска стая...
Мирише на любов. ...

Нема лек
нема болка
за оваа далечина
меѓу мене и тебе
што не се опишува ...

Битува в технократско общество.
Върлуват вълчите закони.
В стремежа си за съвършенство
човек от себе си се гони!
Къде сте гълъби на мисълта? ...

Пореден удар, надигам
ръка в закана, но спирам.
В момент на слабост се схващам.
Каква победа заплащам?
Душа от болест изгнива ...

Понякога дали ти липсвам
защото ти на мене често.
Признавам го единствено пред себе си
и никак, никак не ми е лесно.
Как искам да накарам да изчезне ...

АЗБУКАТА ВЕЧЕ ЗНАМ
Аз съм вече първокласник!
Буквар имам и пораснах.
Вместо в детската градина,
Гледайте ме – таз година ...

Когато от очите потича умората
и дълбините те дърпат към себе си,
когато е трудно да дишаш през порите
и усещаш сърцето си в менгеме,
и светът ти се свие във черното, ...

28/ О, разлюля се и Европа.
Берлин остана без стена
И строя силен взе да хлопа
и никъде не остана!
У нас сменихме Тодор Живков... ...

Събудих се в един и гледам
леглото в стаята ти – пусто.
Така бе цялата неделя -
помислих с шестото си чувство.
В два, проверка пак направих. ...

Ще те обичам както аз си мога,
по детски непринудено и шумно,
ще те заливам с глъч до изнемога,
целувки ще си грабя до безумност.
Ще те обичам, както ми отива, ...

Нека се счупи нощта...
Нека се счупи нощта, ако така трябва,
не ни интересува, после идва сутринта,
а любовта ни е тук и отвъд хоризонта...
и слънцето не ни пречи да се обичаме... ...

Не боли толкова от раздялата, че
една любов, един свят намират своя край.
Не боли! Или не чак толкова, че вече не си обичан,
не те мислят, не това причинява любовната мъка.
Боли много от навиците. ...

Искам да ти кажа хиляди неща,
затова говоря ти без думи,
живота ти изпълних с писма,
написани за теб, незапечатани.
Нямах смелост да ти ги изпратя, ...

Тази зима не е за сбогуване...
Затворена нека остане вратата.
Леглото и то – не е за нощуване.
Знаеш, животът е толкова кратък...
Нека до късно грее камината. ...

За пръв път в живота си наистина се почувствах специална и изведнъж... ме заболя нещо на дясната плешка! За миг ми премина мисълта, че ми никне ангелско крилце, но.. о, ужас! Гнойна пъпка! Я да я разчопля, може да изкочи някое перце! М..., не, гнойна пъпка си е! Ама готино намигане от Всевишния, а?

За тебе всичко е познато:
сезонът, хремавата киша,
и дланите ми, пълни с лято,
с които всяка нощ ти пиша.
Какво ти пиша ли? Не помня. ...

Ще ти призная, мое крехко сърце,
че обичам... и пак ще обичам.
Всеки изгрев изгряващ с копнеж
и пленяващ със своята искреност.
Всяка светла, вълшебна дъга, ...

Забрава...- как да те забравя,
как от тук да те измъкна, кажи?!
Как, след като си всичко в мен...?
Ти ме научи какво е да се обича...
това, само теб така да обичам... ...

Тя се ражда само с поглед,
расте със сълза, умира с целувка...
Как бих искала аз да съм
тази щастлива сълза –
да се раждам в очите ти, ...

Ако животът е, за да не те обичам,
а смъртта, за да мога да те обичам,
тогава винаги предпочитам смъртта,
пред живота, в който не мога да обичам...

Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа
как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа
за скалите в дълбокото също си спомних ...

Ми се случи живот во темнина
темни очи во темна соба
најпосле темнината ме заведе
го оставив минатото да спие
во својата скршена колевка ...

...и тази нощ дъждът
не спря да вали.
Сякаш
искаше да ми каже нещо,
сякаш ...

Румънците убиха Чаушеску,
вкараха министри във затвора.
Пътят към Европа, някак лесно
за нашите съседи се отвори.
А нашето е плевня разградена, ...